Историята помни: Тато обвинен по 5 дела, оневинен след смъртта му

Арестът на бившия премиер Бойко Борисов на 17 март т. г. не е първото в най-новата история на България по отношение на хора от властта. Най-знаковото задържане бе в първите месеци след т. нар. промени от 10 ноември 1989 г.

На 18 януари 1990 г. е арестуван бившият държавен глава на България Тодор Живков като главен виновник за икономическата криза в страната. Преди това на 10 ноември 1989 г. на пленум на ЦК на БКП Живков е отстранен от партийните и от държавните постове, които заема. 

В първите месеци реакциите на хората у нас за делата срещу Живков са положителни. Но постепенно те се заменят със съчувствие, което под една или друга форма продължава и до днес, години след смъртта на Тато, пише Телеграф. 

Обвиненията към него са няколко - за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване през 80-те, за незаконно раздаване на апартаменти, за "Лагерите на смъртта", за ощетяване на държавния бюджет, за т. нар. помощи за братски комунистически партии и държави от Третия свят.

През юли 1990 г. мярката за неотклонение на Живков е заменена с домашен арест. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева.

През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

След смъртта му на 5 август 1998 г. всички обвинения срещу Тодор Живков отпадат.

"Това бе скалъпен, позорен, мръсен процес срещу бившия държавен глава на България. Процес, който е позор за съдебната власт. Позор за България. Отстоява се и се обосновава също така тезата, че този процес поначало е несъстоятелен, тъй като е процес срещу държавен глава. Тоест – процес срещу институцията, която съм символизирал.

Не могат да ме съдят като държавен глава. И те се хванаха за неща, които са определени от устава на партията. А там съдът и прокурорът не могат да се месят. Мен ме съдиха за нарушение на партийния устав. В устава беше широко застъпен колективният метод на ръководство”, пише в мемоарите си Тодор Живков.

Обвинител по скандалното мегадело №1 срещу Тодор Живков е Красимир Жеков. Много прокурори преди него се отказват да поемат делото.

Месец след края на мегапроцеса срещу Живков Красимир Жеков настоява да го освободят от длъжност. Според него фактите са били точни, но въпреки това не се стига до осъдителна присъда.

Красимир Жеков напуска София и отива в Пазарджик, където умира през 2013 година.

"Да съдиш човек, който е част от историята на България и най-накрая да се окаже, че всичко, което си правил, за да го обвиниш, е било провал… Това не е малък удар", казва Жеков година преди да си отиде от този свят.

А съдийката, произнесла присъдата над Живков, го направила през сълзи, твърдят очевидци.