Иван Гешев: Искат да ме сменят, за да овладеят прокуратурата ВИДЕО

Искането на правосъдния министър Надежда Йорданова до Пленума на ВСС за предсрочно освобождаване от длъжност на главния прокурор противоречи на Конституцията на Република България (КРБ), Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), а като цяло и с общата теория на правото, основните принципи на правовата държава, функционирането на трите вида власти и развитието на съдебната реформа.

Това заяви в понеделник в свое становище главният прокурор Иван Гешев. В него той подробно – пункт по пункт, разглежда „основанията“ на бившата секретарка на Христо Иванов да иска отстраняването му. 

"Разделението на властите и междуинституционалната култура изискват сезирането на Пленума на ВСС с предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на главния прокурор, на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и на председателя на Върховния административен съд (ВАС) да се основава на правни аргументи..., а не на политически съждения, вътрешно противоречиви твърдения и субективни умозаключения.

Въпреки че министърът на правосъдието заема политически пост и дейността му по дефиниция е насочена към изпълнение на политики, правомощията му по отношение на органите на съдебната власт не могат и не следва да бъдат упражнявани с политически цели... Под предлога „власт възпира власт“ не могат да се търсят начини за евентуално политически удобна смяна на законно избран ръководител в независимата съдебна власт", посочва Гешев.

"Подобно поведение представлява вероятна злоупотреба с власт, имаща за последица опит за контрол на изпълнителната над съдебната власт и оттам тотално погазване на принципа за разделението на властите, и то в едно демократично общество в държава – членка на Европейския съюз.

Предложението за предсрочно прекратяване на мандата, с което е сезиран Пленумът на ВСС, на практика представлява лична оценка на професионалните и нравствени качества на главния прокурор от настоящия министър на правосъдието.

В този смисъл същото само привидно се основава на обстоятелства от обективната действителност, но всъщност разкрива личното мнение на конкретния министър за конкретния главен прокурор и личното му усещане за начина, по който последният е организирал дейността си. Разбира се, министърът има право да изрази своята оценка, но като гражданин", изтъква главният прокурор.

"Когато прави това в качеството си на министър на правосъдието, следва да държи сметка за задължението си да спазва принципа за разделението на властите и да упражнява правомощията си по предписания от закона начин и средства.

Министърът на правосъдието би следвало да е наясно с предвидените в закона процедури и да диференцира различните им правни основания и цели, като не допуска смесването им с цел разпространяване на субективни оценки и внушения за действащия главен прокурор с политическа цел. 

Обстоятелствата, въз основа на които се прави извод за наличие на основания за предсрочно освобождаване на главния прокурор, не са свързани конкретно с действия или бездействия на главния прокурор.

Не са изведени конкретни задължения, които да не са изпълнени, не са посочени дължимите действия, на които съответства твърдяното бездействие, и не са изведени конкретни състави на извършени нарушения, включително такива на Кодекса за етично поведение на българските магистрати", категоричен е Гешев.

"Налице са само съждения за начина, по който следва да работи прокуратурата, и пресъздаване на общовалидни постулати, съчетани със субективна оценка и лична преценка, основаващи се на приложени сигнали, писма, медийни публикации и съобщения на Прокуратурата на Република България (ПРБ). 

В настоящия случай не става ясно какви точно нарушения се твърди, че съм извършил, и срещу какви факти и обстоятелства е необходимо да се защитавам. Забелязват се и доста противоречия, които допълнително задълбочават тази неяснота.

Веднъж се твърди, че съм изразявал мнение и съм правил изявления, после се твърди, че не съм давал обяснения пред обществото и не съм заемал позиция.

Поведението ми ту се възприема като погрешно според министъра, ту се проявява укоримост защо не съм имал същото поведение в сходна ситуация. Счита се, че съм издал указания, които не е следвало да издавам, и същевременно се задава въпрос защо не съм издал указания, когато според министъра е следвало да издам такива.

Изложеното сочи на вътрешно противоречие относно разбирането за правомощията на главния прокурор, защото те се упражняват при наличието на съответни обстоятелства и след съответна преценка на упражняващия ги, а не по волята и вижданията на органите на изпълнителната власт", посочи обвинител номер 1.

"Отделно от това следва да се поясни, че юридическата отговорност по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 3, т. 5 от Конституцията винаги е лична. Тя не може да бъде опосредена чрез нарушения на други лица. В предложението почти няма описание на действия или бездействие като състав на нарушение, извършено от моя страна.

За сметка на това същото, а и бележките под линия и приложенията, изобилстват от идеи за „възможни нарушения“ на други лица, включително роднини по права линия, или такива, отнасящи се до работата ми като прокурор, административен ръководител на Специализираната прокуратура или заместник на главния прокурор, и дори засягат правото ми да формирам и изразявам мнение в лично качество като български и европейски гражданин.

Голяма част от твърдяните нарушенията, доколкото самото действие е извършено или бездействието е допуснато, биха били извършени от други лица от състава на прокуратурата, но не и от мен в качеството ми на главен прокурор, като тези действия изобщо не попадат в правомощията ми. По тази причина те не биха и могли бъдат извършени от главния прокурор.

Логиката изисква да заключа, че причината за липсата на конкретно формулирани нарушения се дължи вероятно на недостатъчно задълбочено познаване на спецификите на задълженията и функциите на главния прокурор, и дейността на прокуратурата като цяло, поради което прилагам теоретично изложение относно правомощията на главния прокурор съгласно Закона за съдебната власт", коментира Гешев.

"Поради това се налага да внеса някои уточнения за съдебната реформа и актуалните разпоредби на Закона за съдебната власт. В предложението неколкократно се твърди, че „структурно и организационно прокуратурата е централизирана“, дори „силно централизирана“.

Да, прокуратурата някога е била, или по – точно „беше“ централизирана, и тогава всеки прокурор беше „подчинен“ на всеки нему горестоящ прокурор, а всички прокурори – пряко подчинени на главния прокурор.

Това обаче отдавна не е така, нито юридически, нито фактически. В изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, одобрена от Народното събрание на 21.01.2015 г., именно по инициатива на министъра на правосъдието с Решение на МС от 17.06.2016 г. в Народното събрание бе внесен и окончателно приет на 27.07.2016 г., обнародван в бр. 62 от 2016 г., в сила от 09 август 2016 г., ЗИД на ЗСВ. 

От съдържанието на предложението е видно, че описаните правомощия на прокурора в хода на наказателното производство не кореспондират със законоустовените такива.

В резултат, е направено обобщение, че действията на главния прокурор „имат отрицателно въздействие върху независимостта и безпристрастността на прокуратурата при упражняване на функциите по разследване и разкриване на престъпните деяния и компрометират ролята на прокурора в съдебното следствие за приключването му със законосъобразен правен резултат“...

На първо място прокуратурата не упражнява и никога не е упражнявала функции по разкриване на престъпните деяния. Не разполага и с необходимите средства и кадри за оперативно–издирвателни мероприятия", припомня главният прокурор.

"Тази дейност изцяло попада в задълженията на органите на Министерство на вътрешните работи, като едва след разкриването на извършителя на конкретно деяние е възможно упражняването на правомощията на прокурора за привличане към наказателна отговорност. 

Разследването е в споделена компетентност между прокурорите, следователите и разследващите органи от състава на МВР и МФ, но винаги е под ръководството и контрола на наблюдаващия прокурор.

Последният е изцяло независим в ръководно – решаващата си роля по отношение на разследването. Единственото подчинение, което наблюдаващият прокурор дължи, е подчинението на закона. Същият е свободен съобразно вътрешното си убеждение да взема решения, независимо за кое лице се отнасят, и тези решения не могат да се контролират нито от горестоящ прокурор, нито от главния прокурор.

В този смисъл главният прокурор няма правомощия по конкретно досъдебно производство и не би могъл да повлияе нито на хода му, нито на крайния изход от него...

Прокурорът не разполага с правомощия да ръководи „съдебното следствие“, подобни функции той има само по отношение на действията по разследването и процесуално – следствените действия в досъдебното производство. В съдебната фаза производството приключва с „резултат“ или юридически по – правилно с решение на съда, обективирано в съответен съдебен акт.

В тази връзка за мен остава неразбрана идеята на министъра на правосъдието как действията ми биха могли да „компрометират ролята на прокурора в съдебното следствие за приключването му със законосъобразен правен резултат", казва Гешев.