Иван мечтае за сватба с Нина, след като пребори левкемията. Свързват ги любовта, детето и смъртоносната болест. Лекарите поставили страшната диагноза на Иван Замярски от Раковски миналото лято. Дотогава нищо не давало основания на 35-годишния мъж да подозира, че ще падне на легло. В момента единственият му шанс да оцелее е спешна трансплантация на костен мозък в клиника в германския град Висбаден. За целта обаче са необходими 128 000 евро, с които скромното семейство на Иван и Нина не разполага.
Болестта променила плановете им и преобърнала живота им на 180 градуса. Запознали ги приятели преди години в Раковски. Той бил строителен работник, а тя &ndash; инкасатор във &bdquo;ВиК&rdquo;. &bdquo;Правехме планове през септември за сватба, а вместо това Иван беше няколко месеца в болница. Напълно неочакван шок&rdquo;, признава пред &ldquo;Монитор&rdquo; съпругата му Нина. <br /> <br /> Двамата сложили подпис в гражданското на 11 ноември 2011 година Избрали датата неслучайно и смятали, че еднаквите цифри ще им донесат късмет. Няколко месеца по-късно се родило момиченцето им Мирослава. Решили през септември 2012 г. да вдигнат сватба, на която Нина да е в бяла и красива булчинска рокля, като спазят всички традиции на ритуала. Плановете им обаче били променени неочаквано.<br /> <br /> През юни-юли Иван започнал да се оплаква от силно главоболие, отпадналост, сънливост. Първо си помислил, че всичко това е от жегата. После се появили сини петна по краката му, кървене от венците, а 2-3 дни по-късно започнал да уринира кръв. До този момент младият мъж не се оплаквал от нищо. Рядко се разболявал дори от вирусни инфекции, а работата му била свързана с физически труд и движение. Нина си спомня, че Иван отпаднал много в една от вечерите преди почивни дни.<br /> <br /> &bdquo;В събота отидохме на спешен кабинет в Раковски с молба да го закарат в болница в Пловдив, за да се види какво му е. Биха му инжекция и му казаха в понеделник да отиде при джипито и да си вземе направление&rdquo;, разказва Нина. Същото се повторило и в неделя, когато отново отишли пак в спешния кабинет, защото Иван бил много зле. В първия работен ден двамата все пак взели направление за уролог и заминали за Пловдив. Когато отишли при специалиста и Иван минал през прегледи и изследвания, лекарят му казал: &bdquo;Момче, ти не си за мен. Отивай в хематологията&rdquo;.<br /> <br /> &bdquo;Четири болници обиколихме за един следобед, докато стане ясна диагнозата. Бяхме при уролог, в Инфекциозна клиника, а накрая вече и в &bdquo;Хематологията&rdquo;, обяснява съпругата. <br /> <br /> &bdquo;Дори не знаехме какво е това &bdquo;хематология&rdquo; и в линейката попитахме какво означава. Наложи се да разберем. Лекарите се съмняваха първо дали не ме е ухапал кърлеж. Питаха ме отглеждам ли домашни животни. Казах им, че имам куче. После се усъмниха да не би да имам отравяне на кръвта&rdquo;, се връща назад Иван. Няколко часа по-късно диагнозата е вече ясна &ndash; &bdquo;остра миелобластна левкоза&rdquo;. Следва няколкомесечен престой в болница с общо четири курса с химиотерапия. Нина отлага плановете за бялата булчинска рокля и започва мащабна благотворителна кампания, за да спаси живота на своя любим.<br />