Всяко пораснало момиче мечтае да срещне Радо от филма “Всичко е любов” в истинския живот. Онзи, непокорния, със синия поглед. И ето, след толкова години. Среща го. И на един дъх се осмелява да му каже: “Тази среща е сбъдната мечта за мен!”. Той я поглежда със същия онзи син поглед, пали цигара и дрезгаво отвръща: “Да ти имам мечтите...”
Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград. Едва 23-годишен се жени за медицинска сестра, от която има син Георги, сега съдия. Развеждат се след година. Още в първи курс във ВИТИЗ се влюбва в колежката си Петя Силянова. “Видях я и си казах - това е моето момиче”, признава актьорът. Двамата са заедно и до днес. Имат син Стефан - режисьор и рапър с име Уош Ем Си.
Актьорът живее от над 20 г. в с. Оборище. Един приятел каза, че трябва да ми покаже едно място и една къща. Харесах мястото и купих къщата. Два-три дни съм в София, после отивам в Оборище. От прозореца се виждат черквата и връх Илинден, или Ушовица, както го наричат местните. Седя си в двора, имам си приятели, колело, мотопед. Идват ми на гости, разбирам се с комшиите, споделя Иван Иванов.

Споделяме си всичко. Като живееш с хора, казвате си и радостите, и болките, и скърбите. Шантави са тук людете, също като мен.

Ами, “мечани” (Мечка е старото име на Оборище) - хората са луди, непокорни, вити, чепати. Има доста общи черти помежду ни.

Щом съдбата е казала, значи има нещо! За да попадна в това място, не е случайно.



Вярвам и в съдбата, и в човека - те всъщност са едно цяло. Няма случайни неща 

То как иначе би могло да се крепи това небе, ако има някаква случайност? Не вярвам в случайността, има някакъв строен ред във всичко. Да осъзнаеш чудото в теб, да ти стане топло, да дадеш топлина на друг, да ти отвърнат със същото. Затова човешкото общуване е много красиво нещо. Събуждаш се, срещаш се с хората, казвате си “Здравей, как си?”, ей такива неща.
Простите неща правят хората човеци. Да свършиш нещо
 
Амбицията не я разбирам. Тялото ми не е амбициозно.

На млади години по-скоро бях целеустремен, говоря в професионална насока. Сега остава усещането за живеене, което не е свързано с професията, а с простите неща, духовните. Чудесата са непрекъснато около нас. А пък ние: “Ах, каква роля съм направил, какъв гений съм изобразил”. Добре, получавам пари за това, имам умение да играя, ти имаш други умения. Но умението да живееш? Умението да дишаш? Хората трябва да се замислят за най-простите неща. Чудя се как може на моите колеги непрекъснато нещо да им липсва.
Имам усещането, че днешните актьори много се вземат насериозно. Малко е тъжно, интересуват се само от роли, ангажименти. Обичат да се показват, да говорят за себе си, страшни чудесии. 
Човек не трябва да се вманиачава - “Ооооу, аз ще умра на сцената, ще умра на сценичната площадка”. Ми излезте от тая роля бе, аз не обичам колоси, обичам живи хора. Толкова е просто, толкова е ясно... 

Иван Иванов дължи летящия си старт в българското кино на своята младоликост. Той влиза късно във ВИТИЗ, преди това иска да стане летец като баща си. Секссимволът на родното кино още като студент дебютира в един безпрецедентен филм на родната кинематография - матрос в “Срещу вятъра” (1977) на Христо Христов. В ролята на стария моряк е Григор Вачков, а на матроса - Иван Иванов.

Открива го режисьорът Борислав Шаралиев

“Но откритието, това съм си аз и за това няма спор...”



Иван е дълбоко емоционален, но свенлив човек. Нищо, че изглежда мъжага. От хората е, които трудно показват своето истинско чувство, казва колежката му Янина Кашева. Тя признава, че най-трудни за снимане били голите любовни сцени. Първия път, когато Иван и Янина трябва да се разсъблекат пред камерите, сцените са пълен провал. Въпреки че Шаралиев пуска в действие малка бутилчица уиски за разкрепостяване.

И ние така се разкрепостихме - разказва Янина, - че се отрязахме от няма и 50 грама, седяхме и гледахме невиждащо. Ушите ми бучаха, Иван почти заспа. Натовариха ни на едни коли и ни върнаха обратно в София...

Шаралиев разпуска екипа и нарежда на помощника си Огнян Гелинов да организира купон. Целта е двамата актьори да се опознаят и сближат. “Е, гаджета не станаха, но след този купон любовните сцени бяха заснети не само по-лесно, но и изглеждаха съвсем истински”, спомня си Гелинов.

Най-смелите кадри, разбира се, са отрязани и не влизат във филма. Съкратени са и други сцени, които тревожат идеологическите охранители.

“Всичко е любов” бързо печели изключителна популярност. Зрителският му успех е невероятен. За няколко месеца той е гледан от над 2 милиона зрители. 

Паулина БОЯНОВА