Иван Лечев за дъщерята на Глория пред в. ШОУ: Нямам думи, бучка ми застана в гърлото!

Иван Лечев е български китарист, цигулар и композитор. Роден е на 19 юли 1956 г. в София. Започва да учи цигулка в класа на баща си – цигуларя Боян Лечев. През 1975 г. завършва музикалното училище в София. През 1981 г. завършва Музикалната академия също в София. Той е китарист на българската рок група „ФСБ” от 1978 г. Той е от треньорския състав на новия сезон на „Гласът на България” по bTV. Ето какво сподели музикалната легенда за участниците в музикалното шоу, за останалите ментори, за жената в живота си, за миналите си любови и за предстоящите професионални ангажименти.

- Г-н Лечев, зарадвахте ли се на поканата да бъдете жури в „Гласът на България” и какво очаквате от това шоу?
- Стана ми приятно, че ми гласуват доверие като ментор и като човек, който може да свърши работа. Аз гледам на това като доста отговорна работа – да подадеш ръка на едни талантливи хора и да ги покажеш на света. От друга страна, пък отпадналите да не бъдат разочаровани. Понякога това се дължи на адреналина – не че не могат да пеят, просто в този момент са се превъзбудили и не се представят добре. Всички тези неща са комплексни. Аз мога да дам обективна оценка, имам и опита. Затова ми стана много приятно, когато ме поканиха. Нещата се получават добре. 

- Доколко силна е мотивацията ви точно човек от вашия отбор да победи на финала?
- Поначало, много е приятно човек да побеждава. През целия си живот съм бил от страната на печелившия отбор. (смее се) Сега отново ще възкресим „ФСБ” и за първи път ще съобщя, че вече 

имаме подписан
договор за 
юбилеен концерт

на 7 октомври в „Арена Армеец”. Чувствам се доста окрилен. А във връзка с „Гласът на България” много ми се иска аз да победя. Моят отбор се оформя като един от най-силните и имам хора, с които да се боря на финала. 

Изключително силни участници идват на кастингите. Апелирам всички хора, които се интересуват от музика, да гледат това предаване. Има какво да се види. Излъченото дотук е само малка част от върха на айсберга. Страшно силни участници има и е хубаво хората да ги подкрепят, защото финалната фаза е именно да се избере гласът на публиката. Трябва да са информирани и да знаят какво ще се случи, да са подготвени за крайната фаза, когато техният глас ще бъде важен. Да си намерят любимци и да гласуват за тях.
 
- Успяхте ли да се сприятелите с останалите членове на журито – Графа, Камелия и Поли Генова?
- Най-добре познавах Поли – свирил съм в едно от първите й парчета. Виждаме се чат-пат с продуцентката на „Бон-Бон”, жената на Борето Чакъров, работил съм с тази детска формация и помня Поли от съвсем малка. Тя беше като дете-чудо. С Графа се познаваме задочно, защото с него работи Борче, който е на моя колега от „ФСБ” Румен Бояджиев малкият син. Съвсем непринудено се сприятелихме. Камелия се оказа пич, нейният приятел също. Получи се приятна атмосфера, няколко пъти ходихме на ресторант заедно – пихме вино, говорихме си, смяхме се... Готина атмосфера има, в никакъв случай конкурентна. 


Най-накрая е намерил голямата любов

- Бихте ли взели човек в отбора си, който пее перфектно попфолк? Видяхме, че се обърнахте на такъв човек в първия епизод – Мариян от Сливен...? 
- Не, не бих взел такъв човек в отбора си. Бях сигурен, че въпросният Мариян няма да избере мен и реших да се обърна, за да стане някаква провокация. В този жанр се справяше добре и исках да го видя как изглежда. Оказа се, че изглежда точно така, както очаквах. Имаше доза любопитство в моето обръщане. Бях 99% сигурен, че той няма да дойде в моя отбор. 

- Ако беше решил и той да експериментира и да избере вас?
- Във всеки отбор после ще отпадне по един човек, така че най-вероятно щеше да си отиде още на първия кръг. 

- Вероятно вашата любима Жени ви е най-силната подкрепа в напрегнатите снимачни дни. Придружава ли ви по време на снимки? 
- Тя имаше огромно желание, но успя да дойде чак към края. Тогава успя да настине, защото

не ни беше 
много топло

Много искаше да идва с мен, но нямаше възможност. Доста ни се разминават програмите – тя е актриса в Малък градски театър „Зад канала”, има си представления, които често съвпадат с моите ангажименти. Има го и другия момент – когато един от двамата има свободно време и иска да отидем някъде, другият е ангажиран. Когато в едно семейство има двама артисти – трудно се съгласуват графиците.  

- Ревнувате ли се и кой повече?
- Това са глупости! Не знам кой е измислил ревността, но аз предпочитам думата любов. Тя е много по-приятна, докато ревността е гадно нещо. Не си спомням някога да съм изпитвал ревност  и нямам намерение да се уча на тези години. 

- За какво най-често се карате и спорите? Имали ли сте по-сериозни сплетни и временни раздели?
- Не, ние много се обичаме. Освен това имаме голямо сходство в характерите, даже понякога, без да искаме, говорим в синхрон с едни и същи думи. Мислим по един и същи начин и изговаряме по цели изречения заедно. Това не ми се е случвало досега. Умираме от смях вкъщи, голямо шоу ни е. Сериозно единомислие имаме дори в дребните неща. 

- Определяте ли се като плейбой – все пак зад гърба си имате 4 брака, и то все с красиви жени. Определено се славите като ценител на женската красота...
- Ако това значи плейбой – защо не?! Но не се възприемам като някакво изключение. Аз съм си нормален мъж, който харесва нежния пол. Не бих се определил като някакъв Казанова или нещо такова. 


Най-добрите приятели на Лечев са музикантите от ФСБ

- Любопитно ми е доколко сте успели да запазите приятелски отношения с предишните жени в живота ви?
- Чак приятелски не бих казал, но поддържаме нормални отношения. Не сме на фаза да се ненавиждаме, както често се случва в живота. Даже с майката на големия ми син доста често се чуваме, няма как – все пак имаме дете. По-добре е хората да се разбират, отколкото да не се. 

- Чувствате ли се уважаван от музикалната гилдия? Кои са най-силните приятелства, които продължават да оцеляват в годините?
- Най-силните, които са оцелели през годините, са колегите от „ФСБ” – Румен Бояджиев и Коце Цеков. Имам един приятел, който е от музикалната гилдия – Красимир Николов, от него си купуваме всякакви звукови карти и инструменти. Никога в живота ми не ме е подвел с нищо. Също сериозно приятелство възникна във „Фондацията” с Кирил Маричков, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански. Страшни приятели сме със Стефан Вълдобрев, тези дни свирихме на пловдивския филиал на БГ радио. Имам близък приятел, който е фотограф, доктори също. Между другото лекарите са едни от най-големите меломани – това съм го установил през целия си жизнен опит. По този начин те си почиват от доста тежкото си ежедневие. 

- Доволен ли сте от живота си? Има ли нещо, за което съжалявате и бихте върнали времето назад, за да го поправите?
- Ако можеше да се върне времето назад, може би на младини нямаше

да харча така
безотговорно
пари

Но пък, от друга страна, съм си доставил удоволствие, някакви приятни неща. Аз съм малко от прахосническата страна, точно обратното на скъперник. Може би на младини е трябвало да съм по-прагматичен, но не мога да кажа, че съжалявам. И в крайна сметка няма от какво да се оплаквам от живота си. 

- Доколкото разбирам, тази година ви предстоят два големи концерта – с „Фондацията” и през октомври с „ФСБ”...?
- Първият концерт е бенефис „50 години „Щурците”, където ще участва „Фондацията”. Кирил Маричков покани мен и Славчо Николов, за да влезем в ролята на Петър Гюзелов, лека му пръст. Ние свирим голямо количество песни на „Щурците”. Поканени са и други групи – Д2, Б.Т.Р., „Тангра” и т.н. Ще има и гост-изпълнители, очертава се голям концерт. 
А за концерта на „ФСБ” на 7 октомври сме поканили Сашо Бахаров, който живее в Германия. Доколкото знам, той се е отнесъл съвсем положително и ще дойде. Доста отдавна не сме били заедно на една сцена и ще бъде голям празник. Още е рано да се говори какво точно ще се случи. С „Фондацията” тръгваме от 3 март на европейско турне. Сложно е съчетаването на ангажиментите с „Гласът на България”, но пък е постижимо. Няма невъзможни неща, когато има желание. Всичко може да се организира.   

Опънал си бръчките

Дъщерята на Глория го разплака