Иван Нейков: Не възрастните, а младите си намират работа много трудно у нас

Няколко мита относно пазара на труда у нас развенча бившият министър на социалната политика в интервю за „Стандарт”. Един от тях е, че работодателите предпочитат да не наемат възрастни хора на работа.

- Господин Нейков, кои са измеренията на демографската криза у нас и кои са най-сериозните фактори, които я задълбочиха през последните години?
- Ние, изследователите от Балканския институт по труда и социалната политика, използваме термина "демографска ситуация", защото думата "криза" вече е вид оценка. Проявленията на демографската ситуация са няколко. За последните 15 и повече години има много сериозен спад на номиналната раждаемост. През 2001 г. в първи клас влязоха 113 хиляди първокласници, а през 2016 г. - 64 хиляди. Друг индикатор на демографската ситуация, в която се намираме, е осезаемото нарастване на дела на възрастните работници. Причините за това са няколко - увеличаване на пенсионната възраст, повишаването на средната продължителност на живота. Ако преди 15 години 100 излизащи от пазара на труда се заместваха от 120-130 души, то през 2014 г. 100 излизащи се заместваха от 70 човека. Трети индикатор е значителното увеличаване на семействата, които живеят без формално сключен брак. Трябва да се отбележи и че разчети, правени на базата на екстраполиране, а не на преброяване, показват, че в световен мащаб българите доближаваме 10 милиона души.
 
Ние много емоционално приемаме, че сънародниците ни, които са извън България, вече са загубени за нея. Приемаме също така, че нарастването на дела на възрастните е катастрофа. Но ние не сме лидерите в Европа по застаряване на нацията. Нацията с най-висока средна възраст не е нашата, а Германия. Но това не е причина германското общество да се тръшне пред Бундестага и да лее сълзи, че се закрива Германия. С други думи, демографската ситуация трябва да доведе до адекватни решения. А ние нямаме цел по отношение на тази ситуация. Не сме казали какво искаме да постигнем след 10, 20 или 30 години. Ако някой излезе и каже, че искаме след 30 години в България да живеят 8 милиона българи, ще бъдат търсени пътищата за постигане на тази цел. Те са политически, икономически, финансови, дори в сферата на психологията. Но ние, освен да се тръшкаме, друго не правим.
 
- Кои трябва да са тези цели и адекватните техни решения?
- Избрали сме движението, което е по най-малкото съпротивление. Обявяваме, че сме загрижени и че искаме да се справим с кризата и за целта например увеличаваме детските надбавки с 20 лв. Или пък увеличаваме отпуска за бременност и отглеждане на дете. България има най-продължителният отпуск по майчинство в целия ЕС. Анализите след подобни действия показват, че ефект върху раждаемостта няма. От 2001 до 2016 г. с близо 40% вдигнахме продължителността на майчинството, но имаме два пъти по-малка раждаемост. Периодичното увеличаване на детските надбавки също нямаше ефект. Инструментите, които се прилагат, се използват, за да обявим, че сме по-добри от предишните и не се интересуваме от реалния резултат. Не ни интересува имаме ли мерки, с които да мотивираме българите, които са напуснали България, да мислят за връщането си в родината. Нямаме инструменти, с които да помогнем на младите майки и бащи в грижите за детето.
 
- Кои, според вас, са мерките, които биха насърчили раждаемостта?
- Една от грешките в политиките по отношение на демографската ситуация е, че търсим решението през парите. Смята се, че ако се дават повече пари на някого, значи политиката е по-добра. Всъщност опитът по света показва, че решението е по-скоро не в даването на пари, а в даването на услуги или в невземането на пари. Например в продължение на много години се дискутира една тема, по която обаче нищо не се случва - въвеждането на по-ниска ставка на ДДС върху детските стоки и услуги. Тук не става дума да се дават на някой пари, а да не му се взимат. Един пакет добри памперси струва над 30 лв. От тях 20% влизат в хазната. Не е ли по-добре да помислим за друга ставка и по този начин наистина ще се помогне на хората.
 
Друга помощ, която никой не иска да види, е липсата на специализирана за деца телевизия. Защо да караме децата, поради липсата на избор, по цял ден да гледат телевизия на чужд език и насочена за различна култура, вместо бюджетът да възложи на националната телевизия да разработи централен детски канал. Сигурно някой ще каже - какъв детски канал, дайте им по 50 лв. Да, обаче така не се получава. Никой нищо не прави, за да помогне на младите майки да си поддържат квалификацията, докато си гледат детето. Какво пречи да се насърчи създаването на софтуерни програми, които онлайн ежедневно да подават информация какво се случва с различните професии. Така, когато родителите се завърнат на работа, ще бъдат толкова квалифицирани, колкото и колегите им, които не са отсъствали. Това би помогнало на хората да не правят ужасния избор между грижите за детето и развитието на кариерата им.
 
- А какво би могло да се направи за другия край на пирамидата - възрастните работници?
- В продължение на десетилетия в обществото се насажда представата, че пенсионерът или хората в предпенсионна възраст са аутсайдери. Категоричната тенденция е в следващите 50 години българският пазар на труда да работи с все по-голям дял възрастни хора. Това означава много бързо да започнем да адаптираме цялата правна рамка към този феномен. Може да звучи несериозно, но е важно за възрастните работници например да имат по-голяма от 30 минути обедна почивка. Трябва да се мисли за такъв преглед на законодателството, който да отчита силните и слабите страни на тези работещи. В продължение на десетилетия икономиката ни действаше на принципа "възрастният е заместван от младия". За първи път обаче сега ще имаме различна ситуация, тъй като 100-те напускащи икономиката ще бъдат заместени от по-голям дял възрастни работници.
 
- Проблем ли е за работодателите днес наемането на по-възрастни служители?
- Това отново е догма. В момента, ако работодателите трябва да избират между млад и неопитен работник и възрастен опитен, категорично избират вторият. Те започват да разбират, че той е добър работник по много причини. Той е по-дисциплиниран, по-лоялен. Тезата, че тези хора са по-болни, не се подкрепя от статистиката. В момента най-рисковата група на пазара на труда у нас не са възрастните, а са младите неквалифицирани хора. Те много по-трудно си намират работа от по-старите.
 
- Има ли наистина недостиг на работна ръка у нас?
- В момента работодателите започват да изпитват много сериозен дефицит на работници с нужната квалификация. Затова и през последните месеци отново се върнахме към теми отпреди кризата през 2008 г. Сред тях много важно място заема темата "внос на работна сила". Това означава, че изправени пред невъзможността да намерят подходяща работна ръка на българския пазар, работодателите ще започнат да внасят работници. Но за обществото ни, което е на път да се раздели с прословутата си толерантност, това може да предизвика други, неочаквани проблеми.
 
- Какво според вас би стимулирало българите, заминали в чужбина, да се върнат?
- Нещо, което важи за всички нации, преминали подобен пик на миграция, е, че след около 25-30 години от началото на миграционната вълна напусналото поколение започва да се завръща. Причините са много - емоционални, рационални, връщат се с нови идеи и свой капитал. Този процес на завръщане трябва да бъде подкрепян и насърчаван. Едва ли има такава политика, която да създаде условия, така че стотици хиляди българи да започнат да минават през входящата врата на Терминал 2. По-скоро трябва разумно да поддържаме като държава и общество връзки с тези хора. Трябва да им покажем, че те нито са забравени и че имаме нужда от тях. Ако имаме някакъв общонационален проблем, защо не го поставим и пред българите, които са извън страната. За тях се сещаме едва ли не само от избори на избори, и то в рамките на скандала колко ще бъдат изборните секции. А тези хора също са капитал.
 
- Друг проблем, за който от години се говори, е западналостта на Северозападна България и обезлюдяването на тази част от страната. Какво би могло да спре и дори да обърне този процес?
- Един от големите проблеми на Северозапада и не само там е квалификацията на хората. Работодателите често казват, че живеещите там хора нямат нужната квалификация и документи за такава и не могат да ги наемат. Няма човек, включително и в Северозападна България, който да не умее нещо да прави. Те нещо са се научили да правят - дали да гледат крави, дали да ремонтират покриви или да бъдат електроженисти. Само че от тях се изисква да имат документ за нещо, което са се научили от практиката да правят.  Илюзия е да смятаме, че този човек ще отиде да учи, ще вземе матура и чак тогава ще бъде нает на работа.
 
Подобни хора са загубени за класическото образование много отдавна и е наивно да се смятаме, че ще ги върнем обратно в училище. Ето защо има друго решение, което съществува в ЕС от повече от 20 години, а в България - от пет години. Става дума за възможността да бъдат признати знания и умения, които са придобити по неформален начин. Не с 4 години учене в едно училище, а с това, че е работил и се е научил да извършва определен вид дейност. Неговите умения могат да бъдат изпробвани и ако въпросният човек се справя, може да получи съответния документ за съответната квалификация.
 
- Кои са тези спешни социални проблеми, които трябва да се решат в кратък порядък от време?
- Има два много сериозни проблема, които са стратегически за стабилността и икономическото развитие на обществото. Единият е нуждата от съвършено нов подход към нарастващия дял на възрастни хора в България. Те са капитал на нацията, а не бреме.  Това е феномен на всички държави, не само на нашата. Ние, от Балканския институт по труда и социалната политика, смятаме, че сме изправени пред ново глобално предизвикателство на нациите. Има обявено ново състезание. Ако през 14-16 век състезанието беше за повече колонии, а през 17-19 век - кой ще направи по-добра индустриална революция, то голямото предизвикателство на 21 век е кой ще може да използва по-добре капитала "възрастни хора". На България й се разминаха първите две големи състезания, но сега имаме шанс да застанем на равен старт с другите нации. Вторият сериозен проблем е професионалното ориентиране.