Иво Папазов-Ибряма: Най-ценната награда са ми хората

Иво Папазов-Ибряма навърши 71 г. на 16 февруари, а точно преди 1 г. в интервюто си за нашия вестник каза, че няма много участия заради ковид ограниченията. Решихме да проверим как се чувства сега, след множеството отличия, които получи. Този път притесненията му се оказаха за следващите поколения. 

На няколко пъти се обърнах на “вие”, но бързо ме сряза с въпроса “нали щяхме да си говорим на ти?”. Много земен и откровен, ето какво сподели той.

- Иво, промениха ли се нещата през изминалата година за теб? Слушах те на Шоуто на Нешка “Купон по нашенски” и сякаш след това работите ти се раздвижиха?

- Благодаря на Господ, добре съм вече. По време на Ковида не беше добре, но сега потръгнаха работите. Имам участия. Свирихме в София Лайв Клуб в края на февруари, чествах годишнината си.

- Миналата година получи международната награда на WOMEX2022, която е за изключителни постижения в музиката в световен мащаб, като изнесе заключителен концерт в 125-годишната сграда на общинския театър Сао Луиз. Как се чувстваш?

- Тази награда означава много за мен. Това е още едно световно признание!

- Получи и месечна държавна парична награда, както и почетен знак от президента. Честито!

- Да, благодарен съм на Вежди Рашидов и на президента Радев. Сетиха се и за мен, но по-добре късно, отколкото никога. 

- Имаш толкова много награди. Коя е най-ценната за теб?

- Най-ценната награда са ми хората - отношението, любовта им. И другите награди са ми скъпи, но не така, както хората. 

- Как отпразнува рождения си ден, вече навърши 71?

- 71? Толкова ли са? За лудото дете всеки ден е панаир - това е приказка от едно време. 

Празнувах го с двама приятели от Врачанския край, за да може да си чуем приказката. На другия ден поканих други трима и така. Като пием по една ракия, да може да се чуем, че иначе всеки иска да каже нещо и не се изслушваме. 

- Сега остава ли време да идеш на лов и риболов, да поседиш сред природата?

- Сред природата имам време да съм, но рибата ловя и я пускам. И на лов не ходя, вече не мога да убия животно. Вкъщи храним 8 котки. Имам и 2 кучета, а дойдоха зимата още 2 на топло, понеже моите спят при котелното. Обичам животните.

- Жена ти Мария продължава ли да пее, или на нея почивката й се отразява добре?

- Дал съм й почивка, идва само на важни церемонии с мен. Сега взимам по-младите да пеят. Иначе Мария си има глас, нищо, че вече е с бели коси, но я оставям да почива. 

- Как я радваш и почиташ на 8 март?

- А защо само на 8 март? Това е празник за мъжете, да седнат, да пият. Жените трябва всеки ден да се почитат.

Аз много обичам Мария и винаги я изненадвам с нещо 

Тя ми е опората, а навремето тя ме свали, не аз нея. Намерихме се на сцената, така да се каже. От една черга сме, затова се разбираме и обичаме толкова. Не мога без нея. 

- Свирил си на толкова сватби...

- Свирил съм на много сватби, после ме викат за сватбите на техните деца, пък на внуците на кръщенета, на освещаване на къщи, за какво ли не. Хубаво е, като се завъртят така.

Даже не ме викат толкова да свиря вече, колкото просто да присъствам, уважават ме хората

- Как стана музикант?

- Някога имах избор или да свиря на едно, или на друго, това ми беше средата, така израснахме. Всички бяха музиканти около мен, то какъв да стана. Но си трябва и талант. 

- Децата ти така и не поеха по твоя път.

- Синовете ми са IT специалисти. Големият е много набожен. Но и двамата са много честни хора. Аз така съм възпитаван и тях така съм възпитавал. Но като гледам, нещата не вървят на добре в цял свят

- Да, пандемия, война... Какво ли следва?

- Икономиката няма ли я, икономическата война е най-страшна. Ако не умреш от куршум, ще умреш от глад 

Дано все пак да се оправят нещата за младите, ние вече сме си изпели песента. Всички говорят глупости за едно време, но беше добре. А сега не вярвам и правителство да направят.

- Гласуваш ли?

- Не, не гласувам. Едно време съм гласувал, сега да гласуват младите. 

- Дано тръгнат на добре нещата...

- Дай Боже за идващото поколение, дай, дай!

Щрихи към биографията

Рожденото му име е Ибрям Папазов. Произхожда от потомствени зурнаджии и кларнетисти. Започва да свири на 9 г. Записват го в музикално училище, където се учи от известния тогава кларнетист Петър Филипов. Още като дете Иво свири на стотици сватби заедно с баща си.

Под ударите на тъпана и сватбените хора усвоява народната музикална традиция и развива виртуозната си техника. Става популярен с оркестър “Тракия”, основан през 1978 г. По време на т. нар. Възродителен процес е съден и пратен в трудов лагер заради произхода си. Ибряма става световноизвестен с виртуозността, с която превръща традиционната местна сватбарска музика в джаз феномен.

В края на 80-те години подписва договор с британския лейбъл “Hannibal Records”, с който издава два албума със смесица от джаз, тракийски фолклор, циганска и турска музика. След промените в края на 1989 г. свири по цял свят. 

За международната музикална общественост го открива Джо Бойд. През 2005 г. печели наградата на публиката на престижните награди за World Music на Радио 3 на английската ВВС и я посвещава на сънародниците си. 

През 2005 г. е удостоен със званието “Почетен гражданин” на Стара Загора. През ноември 2015 г. е награден в Годишните фолклорни награди за цялостен принос към българския фолклор и неговото популяризиране.

С певицата Мария Карафезиева вече над 4 десетилетия делят радост и мъка, радват се на двама пораснали синове.

Цветелина ТОТЕВА