Иво Папазов - Ибряма: Оня отгоре ще ме пенсионира!

Наричат Иво Папазов - Ибряма Краля на кларинета. Роден е на 16 февруари 1952 г. в Кърджали в семейство на потомствени музиканти. Дядо му Мехмед свирел на зурна, а баща му - на кларинет. Кръстен е на чичо си Ибрям, но в началото на 80-те сменя името с измисленото от негов приятел Иво.  Едва 7-годишен Ибряма застава на сватбарския подиум с инструмента, който ще му донесе световна слава. 

Първият му албум е озаглавен “Пътуването на Орфей” и го налага като виртуоз на световната музикална сцена. Вторият му албум “Балканология” излиза през 1992 г. и също има огромен успех. А през 2005 г. композицията “Демирджийска ръченица” му донася голямата награда на публиката на “Би Би Си Радио 3” “World Music”.

Тогава нашенският виртуоз на кларинета е в компанията на още 28 претенденти за престижния приз, сред които имена като Бьорк, Юсу Н'Дур, Енцо Авитабиле, Лхаза. 

Днес Ибряма и съпругата му - народната певица Мария Карафезиева, живеят в къщата си в старозагорското село Богомилово. Плод на любовта им с над 40-годишна давност са синовете Христо и Иво.

- Иво, миналата година преди рождения ви ден стягахте куфарите за Германия, сега за къде ги приготвяте?

- Куфарите са си направо до мен. Нали сме все на път, та имам специално място за багажа. Наскоро се върнахме от Белгия, бяхме в Гент. За празника на 3 март пък сме на площада в Бургас. На 6 март ще свирим в Букурещ. На 12 април сме в Румъния. Пак през април за ромския празник ще свирим на площада в Пловдив... Много са ангажиментите, дори не ги помня всичките.

- Вече колко години сте на сцената?

- О, о - над 52. От малък съм, както се казва, “на сцената”. С баща ми свирехме по сватби. В началото аз свирех на акордеон, но след като един ден баща ми ме чу с кларинета, се предаде. Оттогава той стана моят инструмент. През 1974 г. основах оркестър “Кърджали”, а през 1978 г. оркестър “Тракия”, с когото работя и до днес. И годинките се навъртяха.

- От толкова пътуване не се ли уморявате?

- Как да не се уморява човек. Остави пътуването, ами стреса. Стрес преди концерт, преди тръгване. Нищо, че толкова години съм на сцената, винаги съм нащрек дали всичко ще мине както трябва, как ще стане. Друга вълна е, мозъкът ти трябва да изключва всичко останало - семейство, грижи, дори болести.

Постоянно мисля за пътуване, за концерти. Уморява психическото натоварване, не другото. 

- Омаяхте света с вашата музика, а като че ли в България тя се чува само на сватби?

- Не е така, както виждате, и тук имам много ангажименти. На концертите ми в чужбина идват много българи. Ето сега например в Гент, там има много наши хора, но на концерта дойдоха и чужденци. Залата беше пълна. Не помня колко пъти ни викаха отново и отново на сцената, хората се радваха искрено на изпълнението ни. Импровизациите ни следваха една след друга, хората танцуваха под балканските, под българските ритми... 

Вижте, ние тръгнахме по света още през 1988 г., когато нямаше един българин в чужбина, и въпреки това ни посрещаха страхотно. 



Хората идваха на нашите концерти, веселяха се, танцуваха. Тогава тук-таме се намираше някой емигрирал танцьор, който повеждаше хорото, и след миг цялата публика бе на крака. 

А днес, когато навсякъде има много българи, е още по-вълнуващо. Идват - дали от носталгия, дали от любов към музиката ни, но виждам, че искрено се радват. Обикновено тръгвам с малка “кошница” за такива концерти, а на връщане няма къде да прибера емоциите от срещите си с хората, които се прекланят пред българския фолклор!

Днешните българчета като че ли слушат повече  попфолк, рап, някаква далечна от българския фолклор музика.

- Идват ли млади хора на вашите концерти?

- За всеки влак си има пътници. Ние не се страхуваме нито от попфолк, нито от нищо. Нашето си е наше, българското. Всеки може да прави картофена яхния, а като яхнията на Мария никой не може да направи. Така и ние - свирим нашата си музика, обаче правим така яхнията, че да е по-хубава, по-вкусна, по-близо до тях. 

- Oтпразнувахте 68-ия си рожден ден, но успяхте ли да се пенсионирате?

- Оня отгоре ще ме пенсионира. Нямам доверие на никого. Пенсиониране? Какво ще ме пенсионират? Какво съм направил толкова?

- Е, как какво? Разнасяте славата на България. 

- А-а-а,  ти се сещаш, пък другите не. Защо тъй се получава? Аз пък не се сърдя. Толкова хора има, толкова артисти, които починаха от мизерия. Слава Богу, аз не съм още за мизерия. Ако се случи такова нещо, ще намеря начин да се отърва. Не знам дали ме разбра.

- Синовете ви Христо и Иво не станаха музиканти. С какво се занимават?

- Те си изкарват хляба с други професии, ама с музика няма да могат. 

- Музикант къща не храни, така ли?

- Как да не храни? Аз съм музикант и толкова хранех и други семейства от оркестъра. Много семейства съм хранил с музиката, не само моето, но това не е работа за всеки.

- Спазвате ли някаква диета?

- (Смее се.) Диета ли? Моята диета е само пържоли.

- И червено вино...

- Червено вече не, бяло винце. Така по някоя чашка. 

- Съпругата ви Мария продължава ли да пее с вас?

- Продължава, макар и много вече да не й се иска. Мария има неповторим глас и докато не й се намери заместничка, не я пускам. Досега не съм я намерил. Освен това има много богат репертоар. Така че за момента тя е незаменима. 

Румяна СТЕФАНОВА
/вестник "Над 55"/