Изчезва ли един от символите на България?

Над една трета от насажденията с маслодайна роза в страната са изоставени, съобщава „Монитор“. Весела Тракийска, зам.-председател на Професионална асоциация на розопроизводителите в България” (ПАРБ) смята, че делът на запуснатите градини с Rosa damascena Mill е между 30%-40%.

„Не се полагат грижи за тях и стопаните им чакат някаква каквато и да е реколта“, обяснява тя. „При розите това носи в бъдеще по-големи разходи. Една година да не се обработва градината както трябва се отразява отрицателно на следващите 3-4 реколти. Възстановяването на насажденията струва скъпо и е много трудоемко“, добавя Тракийска.

По думите й, розоварните не се ангажират от сега с конкретна цена за изкупуване на розовия цвят за идващата кампания. „Само споменават, че нивата ще са колкото миналогодишните, когато варираха от 2,30 и 2,60 лв./кг.

Това естествено не е изгодно за стопаните, които отглеждат маслодайна роза. Задържи ли се - бизнесът ще отмре, защото. разходите ни непрекъснато нарастват. Трудно намираме берачи и за това стойността на труда се повиши“, обяснява тя.

Според нея надеждите са с наскоро приетия нов закон нещата да се регулират, защото договорите за изкупуване стават задължителни и ще се прави регистър на всички отглеждащи маслодайна роза. „От земеделското министерство ни обясниха, че това ще отнеме минимум една година“, каза още Тракийска и добави, че имало обещание проверките на насажденията на място дали са от Rosa damascena Mill или от друг сорт да тръгнат още от тази пролет.

От земеделското министерство уточниха, че се предвижда да бъде направена идентификация на насажденията с маслодайна роза.

Тя ще се извършва от комисии, включващи представители на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), Институт по розата и етеричномаслените култури (ИРЕМК) и областните дирекции „Земеделие“, във фенофаза „цъфтеж“, като ще бъде издаван констативен протокол. Идентификацията ще започне от настоящата 2020 г., а срокът за завършването й е до 30 юни 2021 г.

Петър Симеонов от същата асоциация е разтревожен, че все още сухата и по-топла зима ще повреди розите.

„Така се предизвиква преждевременно разлистване на розовите насаждения, защото те не са в покой, както биха били при по-ниски температури. И сланите в началото на април повреждат зародиша на цвета, както е станало през април миналата година реколтата намаляла с 30%.

„Сланата е най-страшна за маслодайната роза“, обяснява той. Относно ниските изкупни цени, Симеонов, заяви, че от отсега от дестилериите започват да говорят за изкупни цени около 2 лв. за килограм.

„Казват ни да не торим и пръскаме, защото цената няма да е повече от тази. При това положение никой няма да влезе да бере в градините. Преработвателите не искат да се вслушват в исканията ни, не искат да правят срещи. При очакваната лоша реколта не искаме цената да скача, както преди години на 6 лв./кг. Искаме всяка кампания тя да е нормална от 2,70 до 3,20 или средно три лева за килограм“, твърди той.

Собственикът на розоварна Радион Попов каза, че големите играчи в сектора натискат изкупните цени надолу. Той потвърди, че това е и причината доста хора да се откажат да отглеждат маслодайна роза. Според него подобна конюнктура създава проблеми на дестилериите, особено малките.

„Няма цвят, няма и работници да го наберат и за това бизнесът не върви“, обяснява той и добавя, че все още у нас не само липсват стимули за стопаните на рози, но няма и нормално кредитиране.

По думите му, някои дестилерии си осигуряват суровина като наемат земя и отглеждат насаждения с Rosa damascena. Попов информира, че някои негови колеги имат по 100 и дори 300 кг непродадено розово масло и причината е, че от немалко време върви кампания за дискредитиране на българското розово масло и причината е, че някои дестилерии пускат на пазара нискокачествен продукт.

Методи Стефанов, друг собственик на дестилерия, потвърди съществуването на риск при запустяване на градините да се появи дефицит на розов цвят за преработка. Според него за това трябва държавата да подпомага производителите, като субсидията бъде обвързана с произведената продукция. Той посочи, че цената лавандуловото масло през миналата година е вървяло по 230 л за кило, а тази година - по 60. По думите му новият закон е трябвало да бъде не само за розата , а за всички етерично-маслени култури.

По данни на МЗХГ, през 2019 г. реколтираните площи с маслодайна роза, са 42 790 дка.

Регистрирани в сектора са 996 земеделски производители. За 5 години, площите с розови насаждения се увеличават с над 10 000 дка, или с около 25% в сравнение с 2014 г. През 2019 г. площите с рози са 48 360 дка или 13% повече от предходната. 1200 са съществуващите земеделски производители в сектора.

Основни производствени центрове на розов цвят са общините Карлово, Павел баня и Казанлък. Съответно областите - Пловдив и Стара Загора концентрират 90% от общите площи и 80% от броя на стопанствата. Насаждения в област Стара Загора са 21 810 дка, в област Пловдив - 15 730 дка, в област Пазарджик - 3230 дка и в София-област - 1470 дка.

Засега не се води колко от площите са със сорта Rosa damascena Mill. С приетия Закон за маслодайната роза това ще се промени. Благодарение на него ще бъде извършена идентификация на площите с този сорт роза.