Издигането на кандидати за КС не е само въпрос на чест

Навръх Атанасовден, 18 януари, правната комисия на парламента ще трябва да изслуша издигнатите от Народното събрание кандидатури за нови членове на Конституционния съд (КС).

Номинациите дотук са три – на вече бившата шефка на парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ Десислава Атанасова, на пенсионирания съдия от Върховния касационен съд (ВКС) и бивш шеф на Съюза на съдиите в България (ССБ) Борислав Белазелков и на адвокатката и настоящ депутат от „Възраждане“ Цвета Рангелова, пише "Стандарт".

Така в деня, в който според българските поверия светецът успява да изгони зимата, за да дойде пролетта и се прави курбан от черна кокошка за здраве, депутатите ще трябва да подкрепят две от трите кандидатура за високия пост. И тук идва въпросът не само с партийната математика, а с по-важното – нравствените, юридическите и институционални качества на предлаганите кандидатури.

Според процедурните правила писмените предложения на депутатите трябва да съдържат мотиви, в които се обосновават високите професионални и нравствени качества на кандидатите. Те ще бъдат изслушани от ресорната комисия преди гласуването в залата.

Проста справка в деловодната система на Народното събрание показва, че две от кандидатурите – тази на Атанасова и тази на Белазелков събират подкрепата на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. И двамата са знаково номинирани от лидерите на трите групи – Бойко Борисов, Кирил Петков, Атанас Атанасов, Христо Иванов и Делян Пеевски.

Третата кандидатура е силно партийна и е подкрепена единствено от лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Тоест Атанасова и Белазелков имат нужната подкрепа за попълване на празните места от квотата на парламента в НС.

Или поне дотук всичко изглежда доста предвидимо. Въпросът, който обаче виси със страшна сила е може ли пенсионираният Борислав Белазелков да се превърне черна кокошка в за ПП-ДБ? Или както се изразяваше Христо Иванов в едни доста позабравени вече стенограми от партийна сбирка – съдията ли е „черния лебед“, който може да катурне коалиционна лодка между ПП и ДБ? И този въпрос съвсем не е без основание.

Важно е да се отбележат два много любопитни факта – първо медийните архиви пазят истории за близкото познанство между Борислав Белазелков и лидера на „Да, България“ Христо Иванов още от времената, в които последният беше правосъден министър в кабинета „Борисов 2“ и правеше доста спорни опити за конституционни промени. По това време Белазелков е начело на ноторно известния с факта, че се издържа основно от грантове и представлява доста мижав процент от магистратите у нас – ССБ.

Освен като близък до Иванов, публикации в медиите отпреди почти 10 години свързват Белазелков с редица скандали в юридическите среди.

Сред най-фрапиращите е публикация в “Труд” от 2015 г., в която се разкрива, че месец преди писмения изпит за вакантните 111 места за нотариуси, тогавашният председател на ССБ Борислав Белазелков, съпругата му нотариус Ксения Белазелкова и покойният вече член на Правния съвет при президента доц. Кристиан Таков са били лектори на семинар, посветен на предстоящите изпити за нотариуси.

Сочи се, че организаторите са отказали "да уточнят броя на участниците, заплатили таксата от 360 лв. за участие в семинара“ и се поставя въпроса защо именно съдия във ВКС, съпругата му и президентски съветник са избрани за лектори на семинар, който логично би трябвало да се организира или от Министерството на правосъдието, или от Нотариалната камара. В материала се напомня, че преди два месеца политикът Радан Кънев е сигнализирал за схема за "успешното“ явяване на конкурса, което струвало над 200 000 лв.“.

Името на Белазелков е замесено и в скандалната политическа проява на тогавашния шеф на ВКС Лозан Панов, който няколко години по-късно публично разкри политическите си обвързаности, след като бе номиниран от ДБ за кандидат за президент през 2021 г. 6 гони по-рано обаче Панов организира протест пред Съдебната палата в София, в който се включиха дузина съдии, за които медиите тогава разкриха, че представляват част от един политико-икономически кръг, който се опита да овладее съдебната система у нас.

И тук идва моментът да се отбележи втори факт, който някак усърдно се спестява на обществото – съдия Белазелков не за първи път се пробва да се уреди с пост в Конституционния съд. Номинацията му вече е била издигана през 2015 година, като тогава обаче се е пробвал да влезе през съдийската квота на КС.

И въпреки че днес в медиите упорито се лансира, че Белазелков е блестящ съдия, който се радва на сериозна почит сред магистратите, тогава той не успява да събере дори 50% подкрепа, за да се яви на балотаж. Белазелков остава на трето от общо четири места, а балотажа тогава печели съдия Таня Райковска срещу силната конкуренция на настоящия представляващ Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев.

Въпросът защо тази част от биографията на Белазелков се премълчава така усърдно може да открие отговор в медийни публикации от преди 9 години. Тогава журналистите разкриват, че макар представящ се за професионално предложение, Белазелков се надява на политическа подкрепа за кандидатурата си. Подкрепа, която той е заслужил като „активен борец за съдебна реформа“, тъй като самият той е автор на промените в Закона за съдебната власт, които тогава се опитаха да прокарат „реформите“ на Христо Иванов и които така и не успяха да бъдат наложени от него.

Пак от този период са и материали, които описват Белазелков като „проводник на интересите на „реформаторите в съдебната власт” ССБ и близък до “икономическите и политическите гладници за власт“. В крайна сметка, след като минава гласуването на кандидатурата му, става ясно, че Белазелков далеч не успява да получи подкрепа от професионалната общност на съдилищата у нас. И явно затова сега се играе „на сигурно“ като номинацията му се прави открито през политическите партии, чиито интереси и преди неприкрито е обслужвал Белазелков.

На този фон явно кандидатурата на Белазелков е доста притеснителна за ПП-ДБ, тъй като медийното пространство буквално бе залято с „анализи“ на експерти (част от които от години гравитиращи около тези формации, а други – на служба при политическия творец на ПП – президента Румен Радев). В тях те се опитват да отстрелят кандидат на ГЕРБ Десислава Атанасова, без обаче да посочват каквито и да е било основания срещу нейната кандидатура, освен факта, че е била политическо лице.

В ефира на една от телевизиите например бе поканена бившата съветничката на президента доц. Наталия Киселова, която обясни, че де факто Атанасова отговаря на всички законови изисквания за да бъде издигната за съдия в КС, но чисто формално факта, че е била част от парламентарната група на ГЕРБ поставяла под съмнение нейната номинация.

Логично, на база тези данни, е да се постави въпросът, доколко е допустима тогава кандидатурата на Белазелков, който не само е играл в политическия отбор на ДБ, но не в парламента, а в съда? И не е тревожен факта, че вече веднъж се е пробвал да влезе в КС, но силната реакция на професионалната общност е спряла този опит?

Самият факт, че е задействана медийната машина, която упорито мълчи за кандидатурата на Белазелков и още по-упорито се опитва да хвърли съмнение върху кандидатурата на Атанасова показва, че в парламента е стартирала старата игра, при която най-добрата защита е нападението. А дали ще се окаже, че Белазелков и политиците, които го издигат, са нищо повече от черна кокошка, която сънува място в КС, само времето ще покаже.

Засега е ясно едно – въпросите около биографията му на политическо острие в Темида са повече от отговорите, нужни, за да докажат реални „професионални и нравствени“ качества на съдия в Конституционния съд.  

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук