Нова драма на измама за работа в чужбина се разигра навръх Великден в Кипър. Ужиленият е Стефан Златков, който пристигнал в Кипър от Панагюрище, но гурбетът му продължил само 5 дни, съобщава кипърският вестник “Български новини”.
Три дни Златков спал на улицата, а за две нощи го подслонил Съюзът на българите в Кипър в българското училище &bdquo;Никола Вапцаров&rdquo; в Никозия. Стефан е поредният кандидат-гурбетчия, жертва на измамници, предлагащи работа. Оставен съвсем сам, на улицата, без пари, подслон и работа, той бе спасен от наши сънародници, които го подслониха и му купиха билет за обратния път до родината. <br /> <br /> За патилата си Стефан разказа пред вестника на българите в Никозия, за да предупреди и други наши сънародници да се пазят от измамничката, а и да благодари най-искрено на хората, които му подадоха ръка в този момент. <br /> <br /> Преди 3 месеца в Пазарджик Златков се запознал с една госпожа, която се представила като Стоянка. Тя е около 40-годишна, &ldquo;засукана мома&rdquo;, с кестенява дълга коса, висока е около 160 сантиметра, описва я Стефан. Тя му казала, че работи в Кипър, знае гръцки език и може да му помогне да си намери работа на острова. За целта обаче от него иска само да й закупи билета до Кипър и двамата ще пътуват заедно. <br /> <br /> Три месеца кандидат-гурбетчията и уреждащата работа постоянно поддържат контакт по телефона. Стефан събира пари за двата билета, за него и за &ldquo;посредничката&rdquo;, общо 300 евро. Праща й ги тя да купи билетите. Тогава Стоянка му съобщава добрата новина &ndash; намерила му е работа във ферма, ще гледа животни. След тези приготовления на 17 април Стефан се озовава на летището в София и пристига в Кипър. Придружителката му е държала билетите, така че той не знае дали името, с което се е представяла, е истинското. <br /> <br /> На летището в Ларнака идилията свършва. След паспортната проверка Стоянка му казва, че отива до тоалетната и изчезва. Стефан започва да се чуди какво да прави. Вечерта преспива на летището, на пейките навън. Няма пари, нито храна и вода. На следващият ден обикаля около летището с надеждата да срещне сънародник и чака да чуе някой да говори на български език. Чак към обед чува родна реч. Разказва на жената историята си, тя му дава 5 евро, показва му къде е спирката на автобуса, написва му на гръцки език адреса на посолството на България в Никозия и го съветва да отиде в него. Така Стефан пристига в Никозия. <br /> <br /> Търси къде е посолството, но го насочват на грешен адрес. Вечерта пак преспива на улицата. На следващият ден отново прави опити да намери някой сънародник и, както се върти из града, случайно попада на една българка &ndash; Рени, медицинска сестра в болница &ldquo;Хипократио&rdquo;. Тя звъни по телефона на българското посолство, но от охраната й отговарят, че е неработен ден и посолството не може да направи нищо. Когато Рени обяснява какъв е случаят, получава съвет да заведе нашенеца в някоя църква и да го остави там да му помогнат. <br /> <br /> Българката дава храна и вода на Стефан и го води в църква. Само че храмът се затваря в 3 часа и Стефан отново е на улицата. За трети път си ляга да нощува на пейка, където обаче го вижда полицай и му иска документите за проверка. Кръгът се затваря, защото служителят на реда праща изпадналия ни сънародник в посолството. На следващия ден сутринта &ndash; вече е 20 април, Великден, Стефан вече е пред българското посолство. 5 часа чака навън, докато пак му обясняват, че посолството не може да помогне с нищо в такава ситуация. Най-накрая за случая е уведомен консулът Николай Караиванов, който се свързва с председателя на дружеството в Никозия на Съюза на българите в Кипър (СБК) Станислав Киров и го моли неправителствената организация на българската общност на острова да помогне на Стефан. За първи път за краткото си пребиваване в Кипър несполучилият гурбетчия има възможност да влезе в дом. <br /> <br /> Станислав Киров го води у тях, където Стефан се изкъпва и нахранва. В това време Управителният съвет на СБК &ndash; Никозия решава да му даде подслон в сградата на съюза, където е разположено българското училище &bdquo;Никола Вапцаров&rdquo;. Измаменият българин прекара 2 нощи там, до отпътуването си обратно. В понеделник по инициатива на Съюза на българите в Кипър наши сънародници започнаха да събират дарения за закупуването на самолетен билет за Стефан, за да се върне в България. Само за няколко часа българи от Никозия и Ларнака, както и служители от българското посолство набраха от лични средства необходимата сума от 160 евро за самолетния билет и 60 лева, за да стигне до Панагюрище. От Никозия до летището в Ларнака го изпраща председателят на българското дружество в Никозия Станислав Киров. <br /> <br /> В понеделник вечерта, седейки с българите в двора на училището, Стефан Златков бе особено развълнуван. Той поиска да предупреди други кандидат-гурбетчии да не се хващат на лъжите на &bdquo;Стоянка&rdquo;. В същото време изпадналият в беда сънародник отправяше най-искрените си благодарности към всички българи в Кипър, които му помогнаха. Той с вълнение говореше за българите, които му подадоха ръка в чуждата страна, без дори да го познават. &bdquo;Благодаря най-сърдечно на всички, които се отзоваха, за добрината, която ми сториха&rdquo;, бяха думите на трогнатия Стефан. Той благодари на българката на летището в Ларнака, чието име така и не е научил, на медицинската сестра Рени, на консула Николай Караиванов, който му обърна внимание и го свърза с българската организация, на Съюза на българите в Кипър и хората му в Никозия, които му помогнаха с дом, топлина и пари. &bdquo;Въпреки, че точно по Великден ми се случиха тези лоши неща, вярвам, че има Господ и добрина сред българите&rdquo;, каза Стефан Златков. /БЛИЦ<br /> <br />