Изобличени ало-измамници вербуват жертвите си за мулета

Ало-измамници вербуват за мулета жертви, които не са успели да им се вържат на лъжите. За целта предлагат 20% от плячката, която някой заблуден пенсионер ще изхвърли през прозореца, съобщава „Монитор“. Журналист е получил обаждане на телефона си. Опитали се да го преметнат, но през това време той успял да направи 18-минутен запис, който дори ще се използва от МВР в превантивни кампании. Той не се вързал на лъжите за пострадал роднина, а малко след това измамникът му казал: „Виждам, че не си прост човек, дай да лъжем заедно“.

„Преди време, да не уточняваме точно кога, на домашния ми телефон се обади телефонен измамник. Започна с тривиалното „Здрасти, позна ли ме?“. Разменихме няколко думи, но го отрязах брутално, вулгарно и цинично като език. Очаквах да затвори, обаче човекът, мисля, че се представяше като Стефан, не затвори. Вика, „ясно, не можах да те излъжа, ама гледам, че не си прост човек, дай да лъжем заедно“. И започна един дълъг разговор, по-голямата част от която записах, в който той започна да ме убеждава да работя за него. Това беше първото „интервю“, имаше още 1 или 2, преди да започна. Приех, защото си представях нещата по филмите как съгласувано с полицията отивам за парите, как слагам вътре радиомаяк за проследяване, карам парите на уречено място, а после по радиомаяка залавят измамниците.

Още в първия „работен ден“ си взех предплатена СИМ карта и дадох номера на „шефовете“, за да имат контакт с мен. Легендата беше, че съм Румен, таксиметров шофьор. Това ги устройваше“, разказва свидетелят.

От полицията не приели новината с голям ентусиазъм. „Казаха ми, ако ми се обадят изобщо измамниците, да им звънна и да им дам адреса, за да предупредят хората. Първата поръчка дойде към края на работния ден към 17 часа, бях тъкмо в супермаркета, когато Стефан ми каза да отида на ул. „Панайот Волов“, до бившия магазин „501“ - на около 500 метра от мен. Поех поръчката и успях да предам адреса на полицаите“, продължава разказа внедреният човек в схемата.

„Шефа“ поиска да не изключвам телефона и да бъда през цялото време на линия и да бъда неговите очи и уши. Трябваше да разкажа какво виждам - да се огледам за камери, кой влиза и излиза от входа. Мислех си как да осуетя взимането на парите. Измамникът ми каза, че възрастна жена, облечена с плетен елек, ще слезе пред блока, само трябва да се приближа да взема парите и да изчезвам. Жената наистина слезе, но излъгах Стефан, че не е сама, а говори с някаква по-млада жена. Видях, че се появи униформен полицай и още един цивилен. Предадох на Стефан, че бях дотук, появил се е полицай и аз изчезвам. Затворих му и „духнах“, обяснява той.

„Всъщност отидох при жената. Полицай ѝ обясняваше, че няма нищо, че става въпрос за измама, да не дава никакви пари. Няма да я забравя никога, прегърнах я, тя почти рухна в ръцете ми и само питаше: „Ще се оправи ли синът ми, много ли е зле?“. До нея не стигаше това, което ѝ говореха полицаите. Ама как така, нали катастрофирал.

Стефан се обади след десетина минути. Казах му, че не искам повече да имам вземане даване с него, че без малко щеше да ме хване полицията, че това е опасна работа, трябват ми пари, но не на всяка цена. Моят човек каза да не изпадам в паника, справил съм се чудесно, точно това искал от мен, обективна информация за обстановката, преценка на риска, оценка на ситуацията, бил съм точно за тази работа. Забрави, викам. На следващия ден обаче въпреки моя отказ Стефан отново се обади. С адрес в Нови пазар. Запалих колата, тъй като искаше да държа телефона отворен, нямаше как да предупредя нормално полицията, но успях от другия телефон. Полицията отново не ми съдейства. Стефан веднага позвъни отново, но отхвърлих, втори, трети път.

На едно от поредните позвънявания вдигнах и го напсувах. Казах не мога да говоря сега. Той ми вика - добре, като свършиш ми се обади. Не му се обадих, той звънна, не се притеснявай вика, ще ти платим и акта, нищо не е станало. Междувременно разбрах, че и в Нови пазар бабата е предупредена. Имах разговор с директора на полицията. Не можех да приема, че ако се обадя и заплаша по телефона кмета или министър-председателя, до вечерта ще ме намерят, а тия измамници не могат да ги хванат. Доста по-късно разбрахме вече за румънските схеми. Оказва се, че мошениците звънят от територията на Румъния, за да не могат да бъдат проследени. Там те ползвали дори румънски СИМ карти.

Последваха поръчки на „Цар Освободител“. После от бул. „Славянски“, сумата беше голяма, над 10 хиляди лева. Гледам около мен в периметър от 20-30 метра няколко цивилни полицаи, телефонът отворен, не мога да говоря. Дядото, който трябваше да ми даде парите, не слиза. Викам - тука се усетиха. Идва обаче единият цивилен полицай и шепне - колегите са получили обаждане на 112 от банката, която се намира под жилището на дядото. Той отишъл да тегли парите от банковата си сметка, служителят се усетил и повикал полиция. И тоя дядо се размина с измамата.

Стефан, а после и негов колега нито в един миг не се усъмни в провалите. Продължавахме нататък. Седмият случай беше в една едноетажна стара къща в южната част на града. Отидохме с полицаи там, старица беше приготвила парите. Оказа се, че е болна, инвалид и гледа болния си съпруг, който беше с ампутиран крак. Този случай и първият с бабата, която питаше за сина си, ме потресоха най-много.

Осмата поръчка се осуети. Падна ми батерията. Обаче Стефан изпратил муле от Велико Търново. Следобед разбрах, че има заловено муле на „Дедеагач“. Жертвата се усетила и със съседка успяла да разиграва мулето, докато дойдат полицаи и го проснат на асфалта пред блока. Ходих при жената, която помогнала да заловят измамника, пуснах ѝ записа на „вербовчика“ ми. Разтрепера се - вика същият глас е, не мога да го сбъркам.