Изолацията си каза думата! Българите са покосени от това заболяване
От Спешна помощ признават, че всеки втори, обадил се с лека температура и задух, отдава симптомите си на коронавирус
Медицински лица от Спешна помощ се превърнаха по неволя в психотерапевти по телефона. Заради все по-честите обаждания от паникьосани българи се наложи промяна и в работата на екипите.
Неспешните случаи, които не налагат посещение на лекарски екип веднага, се консултират дистанционно, съобщава Нова телевизия.
От 26 години дните на Ива Кацарска минават в линейката на Спешна помощ, а самата тя е категорична - виждала е всичко. Сега обаче признава, че ситуацията е много различна. През последния месец дава доброволно допълнителни часове на специално разкритата линия, за да помага и по телефона. Отговаря на онези, които в паника се обаждат на диспечерите, без да имат нужда от лекар.
„Когато има паника, това се усеща, защото чуваме как диша човекът. Ако е със задух, това се разбира дори по телефона“ разказва тя.
От Спешна помощ признават, че всеки втори, обадил се с лека температура и задух, отдава симптомите си на коронавирус. Зад много от случаите обаче се крие добре познатата паник атака. Изолацията, страховете за работата, както и пълната липса на социални контакти водят до всички тези проблеми.
„Затворете един човек с генерализирано разстройство зад четири стени и той ще отключи всички проблеми на земята. Аз не мисля, че в момента държавата има възможностите и ресура да погледне и върху този проблем“, смята терапевтът Желяз Андреев.
Фактите показват, че от началото на карантината досега случаите на домашно насилие в страните от Европа, включително в България, са скочили с 1/3. Рязката промяна в ежедневието се отразява в целия свят, не само у нас.
За да разкаже за промяната, фотографка от Ню Йорк дори отваря вратите на дома си. Когато преди седмици Нора Савосник хваща самолета от САЩ за родната Норвегия, тя мисли само едно – че така ще загуби визата си. Пандемията я принуждава да направи тази крачка, за да е до близките си и така я връща в живота от ученическите й години. Шокът се оказва огромен.
„Много е странно да не можеш да видиш приятелите си и да живееш с родителите си, и то на 24 години. Това е голям контраст с Ню Йорк. Просто са два различни свята”, казва тя.
Минават дни на карантина, а напрежението се покачва. Нора признава, че отвикнала да живее с родителите си. Чак след време вижда предимството от това да е близо до семейството си.