Огромен скандал предизвика лечението със стволови клетки на неврологични заболявания, което са практикували медици в Университетската болница "Св. Иван Рилски". Скандалът предизвика вълна от оставки, включително на зам.-министъра на здравеопазването д-р Матей Матеев. Според специалистите този метод не е доказал ефективността си и затова не може да се прилага върху болни хора.
За това каква е истината за стволовите клетки и докъде е стигнала науката в прилагането им, коментира проф. Драган Бобев пред в. "Стандарт". Той е човекът с най-голям опит в използването им у нас, както и най-добрият специалист в лечението на онкохематологични заболявания.
Проф. Бобев е шеф на единствената у нас Специализирана болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания.


- Проф. Бобев, защо операциите по присаждане на стволови клетки в "Св. Иван Рилски" предизвикаха скандали?
- Скандалът има друго измерение. При него са нарушени законовите разпоредби и изискванията за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Те са в прерогативите на лицензирани структури, а в случая се касае за лаборатория и клиника, които не са акредитирани да извършват подобен род дейност. Това, което е реализирано като терапия, отговаря на всички критерии за автоложна трансплантация.
- Това не е ли едно бюрократизиране на ситуацията?
- Това са изискванията на закона, те съществуват като европейска практика и са залегнали в законите у нас. Подобен алтернативен метод може да се провежда само в акредитирани и лицензирани за подобни дейности институции. Министерството съблюдава за изпълнението на тези изисквания.
- Може ли липсата на акредитация да навреди на пациентите?
- Естествено, че съществува риск. Когато лечебни заведения извършват подобен род дейности, те трябва да имат разрешение. Трябва да предложат и програма за клиничните изпитания, които правят, защото става дума за метод, който не е популяризиран и еднозначно възприет в световната практика. Рискове за пациентите в тези случаи трябва да бъдат оценени във фаза 1 и 2 на клиничните проучвания. Сега обаче лекарите са прескочили тези две фази. В първата се оценява дали терапевтичният метод е токсичен за организма или не. Във втората се гледа ефектът от прилагането му. Освен това трябва да има аналогична група от пациенти, с които да се сравняват качествата на метода. Когато се наберат доказателства, че той е ефикасен, се навлиза в третата му фаза на изпитване.
- В какво състояние са сега пациентите, които са били лекувани по революционния метод в "Св. Иван Рилски"?
- Няма никаква информация, а би трябвало да има динамично наблюдение и да се отичитат промените в неврологичния статус. Тази информация обаче липсва в болничните листове. Колегите там са
провеждали на сляпо този метод
Не са отчитали обема, клетъчния състав, броя на клетките, които са се въвеждали, за да настъпи пълно възстановяване. Това подлага под съмнение технологията и методиката за използването на терапията. Не са описали и начина, по който са въвеждали клетките - оперативно или чрез пункция.
- При кои заболявания помага трансплантацията на стволови клетки?
- Лечението със стволови клетки е за строго определени заболявания, които са получили международен атестат. Автоложната (присаждане на собствени клетки) и алогенната (присаждане на чужди клетки) трансплантация са се наложили като алтернативни методи при лечението на злокачествените и на някои автоимунни заболявания. Те са получили одобрението на международната трансплантационна общност. В рамките на клиничния експеримент е лечението със стволови клетки за диабета, лизозомните болести, ревматоидния артрит. Най-противоречиви са резултатите от използването на автоложна костномозъчна трансплантация при неврологичните заболявания.
- Какъв вид лечение е използвано в "Св. Иван Рилски"?
- Те претендират, че са прилагали трофичнорастежни фактори, макар че съм сигурен, че не знаят какви структури влизат в тях. Това са мезенхимните клетки. Те се изолират много трудно и изискват висока технология за въвеждането в организма. Тези клетки могат да се формират в костната и ембрионалната тъкан. Обаче тяхната способност да узряват и да дават началото на неврони е минимална, а според някои автори и съмнителна.
- У нас прилагат ли се утвърдените методи на лечение със стволови клетки?
- Да, в лечението на хематологични злокачествени заболявания. В нашата болница имаме много добър опит, извършили сме над 150 автоложни и алогенни трансплантации. Те започнаха преди 8-9 години. Разполагаме с лиценз, технически възможности и професионални умения да използваме този метод там, където е доказал своята значимост. При останалите заболявания той е в експериментална фаза.
- Кои диагнози се повлияват най-добре от трансплантацията?
- Този метод помага най-вече при острите левкемии, алогенната трансплантация се използва още при някои генетични заболявания, а също така и при апластичните анемии. Автоложната трансплантация от две години вече не се прилага за лечение на левкемията, тъй като не доказа ефективност.
- Само деца ли могат да се лекуват при вас?
- Не, приемаме и възрастни, тъй като сме единствената лицензирана структура за подобни дейности. От тези 155 души около 30 са възрастни.
- Има ли проблем с осигуряването на донори?
- Да, това е най-сложният проблем при алогенните трансплантации. Само при 15-20% от случаите се
намират напълно съвместими донори
в рамките на семейната среда. Затова медицинската общественост е формирала Международна донорна банка, която разполага със 11,5 млн. доброволни дарители. Те са регистрирани, типизирани в световния донорен регистър и предоставят услугите си при нужда
- Ние можем ли да я ползваме?
- У нас такава банка не съществува, но можем да ползваме услугите на европейската и международната банка. Така осигуряваме 70% от нуждаещите се съвместим донор.
- Плаща ли се?
- Не, държавата плаща цялата трансплантация. Сега тя дава 15 хил. лв. за автоложната и до 55 хил. лв. за алогенната трансплантация.
- Достатъчни ли са тези средства, за да покрият реалните ви разходи?
- Не. И затова трупаме дългове. Реалните ни разходи при автоложна трансплантация сега са между 22 и 25 хил. лв., а за алогенната могат да достигнат и до 80 хил. у нас. В ЕС тези цифри са между 30 и 60 хил. евро при автоложната, и 200 до 300 хил. евро при алогенната.
- Трябва ли ни собствена обществена банка за стволови клетки?
- Да, сега има и национална програма, по която това ще стане. Отпуснати са 2,4 млн. лв. В момента сме във фаза на набиране на информация, подготовка на общественото мнение, изработени са клипове, които ще се пускат на хората, правят се и постъпки за построяване на сградата, където ще се съхраняват кръвните продукти.
- Какъв ще бъде принципът на даряване?
- Доброволен, какъвто е във всички страни. Нашето желание и идея е частните банки за стволови клетки също да се влеят в публичната. Това са и съвременните тенденции. Световната статистика е доказала, че само един от 10 000 души използва собствените си стволови клетки.
- Има ли листа на чакащите за трансплантация на стволови клетки у нас?
- Да, по принцип по-бавен е процесът на автоложна трансплантация. Там трябва да се съберат достатъчно клетки от самия човек, преди това не може да се рискува да се направи присаждане.
- Нужна ли е друга подобна болница у нас?
- Да, нашата болница може да покрие напълно нуждите за деца, но не и за възрастни. Ние можем да извършваме около 13-15 алогенни трансплантации годишно и 20-25 автоложни. Нуждаещите са повече. Сега има създадени още два центъра, но не са акредитирани. Единият е във ВМА, а другият е в Специализираната болница по хематология.
- Увеличава ли се броят на хората с онкохематологични заболявания у нас?
- Не, заболеваемостта е каквато е и в цял свят - между 11 и 16 случая за година на 100 000 деца. Най-чести са левкимиите и лимфоните. Те са около 50%, на второ място са туморите на централната нервна система.
- Кои са последните надежди за лечение?
- Наред с костномозъчната трансплантация това е генната и клетъчна терапия. При тях ще се използват модифицирани продукти, които чрез въздействие на вектори променят биологичния статус на клетката и от болна тя става здрава.
- Как ще изглеждат тези препарати?
- Като инфузии. Проучванията са в напреднал етап, но все още не са преминали третата фаза на изпитване.
- Само за онкохематологични заболявания ли ще се прилага генната терапия?
- Не, тя ще се използва и за лечение на редица други генетични заболявания, включително и диабета. /БЛИЦ