Изповед на женкар: Дедо Спас си щрака баджаци

Разтърсваща изповед на един женкар на възраст 

Откакто има ковид, аз съм станал невидим. Маска, очила и шапка и напред-назад  из метрото. Седя си на хладно, гледам си телефона като всички наоколо, ама аз си щракам баджаци, балдъри, готини  крачета на мацки. Сега не е като преди трийсет години, дето малко да се види от баджака и ооо, ужас, прикриваха се жените едно време.  

Деколте и колянце  ееедвам се показваха. Като бяхме млади и от най-оскъдната гледка се наежвахме сексуално.  

Сега всичко е на показ. Снимам си баджаци на воля. Чак преживявам!

Боя се, че съм станал зависим от тия мои снимки -приключения из метровлаковете.  Ние мъжете от едно време вече гоним седемдесетака, ама желанията ни са като едно време. 

Не се давам за днешните мъжлета. Седят мъжлетата, млади мъже в разцвета си, а насреща им на седалката във вагоните на метрото мацка до мацка. Винаги жените са повече тройно от мъжете в метрото. А мъжлетата млади, с мускули и даже око не хвърлят към разголените по къси шорти мадами наоколо.  Че тия мадами защо сядат така разголени, нали някой да ги види.

Е, аз ги гледам ненаситно.

Да бъдат спокойни. Има кой да ги види колко са хубави. Младите мъже днес вече не могат като нас, ядат много химия и антибиотици от готовите храни. Жените не им готвят и те съвсем са го закъсали със секса. Така да знаеш! Разбира ги дедо Спас  тия работи, усещам ги още щом ги видя момчурляците, хич ги няма.

А аз само от гледането съм си в  рая.  Абе гледка до гледка.  Където и да погледна кълките на мадамите чааак до задните кълбета се виждат. Преметнати баджаци, ама сочни ти казвам, чак да се задавиш от желания...Аз „клечки” не заглеждам. Жената трябва да е пищна и над кръста и под него.

Една моя наборка, още я бива, като ми загледа снимките, каза че съм похотлив дъртак. Аз да не съм тръгнал да гоня мацки, викам, само на снимка си ги гледам, и то балдърите, хубавите им баджаци. Тая наборка вече не я каня вкъщи, разваля ми настроението. Тя наскоро оздравя от ковита, защото яде три дни пилешки кълки, –а те нали са пълни с антибиотици, мина й като на пиле ковита.

Ти сега да не вземеш да ме наричаш дърт похотливец, не съм, аз съм естет човек и гледам хубавото около себе си. Така хем съм весел, хем съм здрав.

СИЛВИЯ РАДЕВА, БЛИЦ