На 81-годишна възраст точно преди Бъдни вечер почина един от последните „мохикани” на българското кино – режисьорът Юли Стоянов. Поклонението е днес, в 13,30 ч. в ритуалната зала на Централните софийски гробища.
През 2010-та режисьорът бе отличен с почетната награда на Филмовата академия за цялостно творчество, а последният му филм, създаден съвместно с Асен Владимиров &ndash; &bdquo;Срещи с Иречек&rdquo; получи няколко награди &ndash; за най-добър филм и за режисура на документален филм. За Юли Стоянов се говори, че е &bdquo;интелектуалецът на българското кино&rdquo;. И наистина, всичките му филми &ndash; и тези, създавани през времето на соца, и по-новите, имат един по-особен ракурс на зрение &ndash; задълбочен, изстрадан и неконформистки. Такива бяха в миналото и &bdquo;Захари Стоянов&ldquo; (1975), &bdquo;След години&ldquo; (1977) и &bdquo;Любен Каравелов &ndash; материали от едно проучване&ldquo; (1979).<br /> <br /> С публицистична острота, но и с чувство за хумор към миналото и съвременността той поднася своите послания в последния си филм - &bdquo;Срещи с Иречек&rdquo;, излъчен еднократно по БНТ. Юли бе обичан и от критика, и от колеги. Получи много награди, но те не го заслепяваха &ndash; бе изключително скромен човек. Работеше трудно и бавно, защото бе пословично взискателен към всеки свой продукт. Разравяше архиви, съпоставяше с тях променящата се действителност и твърде често започваше работа върху филма си сякаш &bdquo;отначало&rdquo;.<br /> <br /> Едно от най-големите качества на неговите филми беше усещането за народопсихология. Такива бяха филмите му &bdquo;За възможността да се живее&ldquo; (2005), &bdquo;България: база данни&ldquo; (2004) и мн.др. В златната класика за пионерите на българското кино ще остане филът му &bdquo;Биографична справка&ldquo; (1969) &ndash; за Александър Жендов. Във филмите на Юли историята присъства през хората.<br /> <br /> Тук идва да споменем в негова памет и светлата личност на неговия баща &ndash; писателят и критикът Людмил Стоянов. Днес с право можем да кажем, че светът бе напуснат от един потомствен аристократ на духа в България, и че в този смисъл всички ние, българите, &bdquo;обедняхме&rdquo; духовно с неговата загуба. Поклон пред паметта на режисьора и човека Юли Стоянов!<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>СЪПРУГАТА ИСКРА БОЖИНОВА: НЕ БЕШЕ ОГОРЧЕН ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, КАЗВАШЕ, ЧЕ ИЗБОРЪТ Е ВЪТРЕ В НАС</strong><br /> </span><br /> <em>Питате ме дали е бил огорчен от нашата действителност &ndash; не, не беше. Казваше, че няма на кого и за какво да се сърдим, защото всичко зависи от нас. Смяташе, че вината да се скрие от събитията и да не участва по съвест в тях, си е вътре в човека. Помня един негов израз: &bdquo;Само евреинът, подкаран към газовата камера и човекът с опрян пистолет на челото, нямат избор. Всички останали имаме право на избор!&rdquo; И още една фраза имаше: &bdquo;Не е важно как, важното е да е мъчително!&rdquo; &ndash; така правеше и филмите си. Юли беше скромен. След т.нар. преход буквално деградирахме социално &ndash; жилището ни е в панелен блок в кв. &bdquo;Мусагеница&rdquo;. Апартаментът на баща му беше много голям и не можехме да го поддържаме. Това не го тормозеше, той живееше в един свой, нематериален свят. И как иначе - беше трето поколение потомствен интелигент &ndash; дядо му е бил учител, баща му &ndash; писател &ndash; все хора, посветени на духовността. <br /> </em> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>РЕЖИСЬОРЪТ АСЕН ВЛАДИМИРОВ: ИМАХМЕ ПЛАНОВЕ ЗА НОВ ФИЛМ<br /> </strong></span><br /> <em>С Юли работихме над 30 години заедно. За мен смъртта му е неочаквана, защото само преди дни правихме планове за нов филм. Въпреки че бе на 81, Юли бе изпълнен със сили и творчески планове. Неговата взискателност понякога ме вбесяваше, работеше бавно &ndash; известен е с това. Но той трупаше толкова много и толкова обемен материал, че се налагаше да съкращава, да преосмисля натрупаното&ndash; това забавяше процеса на работа. Понякога имах чувството, че не иска да завърши филма. Дори съм убеден, че ако зависеше от него, той не би завършвал филмите си &ndash; все намираше някакъв нов ракурс, който да прибави към вече известното. Юли бе изключителен човек и творец &ndash; истински интелектуалец в изкуството, и невероятно съчетание от титан на духа и скромен човек. <br /> </em> <br /> <strong>Еми МАРИЯНСКА</strong>