Изпращаме режисьора Юли Стоянов
Последният мохикан на българското кино почина точно преди Бъдни вечер
На 81-годишна възраст точно преди Бъдни вечер почина един от последните „мохикани” на българското кино – режисьорът Юли Стоянов. Поклонението е днес, в 13,30 ч. в ритуалната зала на Централните софийски гробища.
През 2010-та режисьорът бе отличен с почетната награда на Филмовата академия за цялостно творчество, а последният му филм, създаден съвместно с Асен Владимиров – „Срещи с Иречек” получи няколко награди – за най-добър филм и за режисура на документален филм. За Юли Стоянов се говори, че е „интелектуалецът на българското кино”. И наистина, всичките му филми – и тези, създавани през времето на соца, и по-новите, имат един по-особен ракурс на зрение – задълбочен, изстрадан и неконформистки. Такива бяха в миналото и „Захари Стоянов“ (1975), „След години“ (1977) и „Любен Каравелов – материали от едно проучване“ (1979).<br /> <br /> С публицистична острота, но и с чувство за хумор към миналото и съвременността той поднася своите послания в последния си филм - „Срещи с Иречек”, излъчен еднократно по БНТ. Юли бе обичан и от критика, и от колеги. Получи много награди, но те не го заслепяваха – бе изключително скромен човек. Работеше трудно и бавно, защото бе пословично взискателен към всеки свой продукт. Разравяше архиви, съпоставяше с тях променящата се действителност и твърде често започваше работа върху филма си сякаш „отначало”.<br /> <br /> Едно от най-големите качества на неговите филми беше усещането за народопсихология. Такива бяха филмите му „За възможността да се живее“ (2005), „България: база данни“ (2004) и мн.др. В златната класика за пионерите на българското кино ще остане филът му „Биографична справка“ (1969) – за Александър Жендов. Във филмите на Юли историята присъства през хората.<br /> <br /> Тук идва да споменем в негова памет и светлата личност на неговия баща – писателят и критикът Людмил Стоянов. Днес с право можем да кажем, че светът бе напуснат от един потомствен аристократ на духа в България, и че в този смисъл всички ние, българите, „обедняхме” духовно с неговата загуба. Поклон пред паметта на режисьора и човека Юли Стоянов!<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>СЪПРУГАТА ИСКРА БОЖИНОВА: НЕ БЕШЕ ОГОРЧЕН ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, КАЗВАШЕ, ЧЕ ИЗБОРЪТ Е ВЪТРЕ В НАС</strong><br /> </span><br /> <em>Питате ме дали е бил огорчен от нашата действителност – не, не беше. Казваше, че няма на кого и за какво да се сърдим, защото всичко зависи от нас. Смяташе, че вината да се скрие от събитията и да не участва по съвест в тях, си е вътре в човека. Помня един негов израз: „Само евреинът, подкаран към газовата камера и човекът с опрян пистолет на челото, нямат избор. Всички останали имаме право на избор!” И още една фраза имаше: „Не е важно как, важното е да е мъчително!” – така правеше и филмите си. Юли беше скромен. След т.нар. преход буквално деградирахме социално – жилището ни е в панелен блок в кв. „Мусагеница”. Апартаментът на баща му беше много голям и не можехме да го поддържаме. Това не го тормозеше, той живееше в един свой, нематериален свят. И как иначе - беше трето поколение потомствен интелигент – дядо му е бил учител, баща му – писател – все хора, посветени на духовността. <br /> </em> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>РЕЖИСЬОРЪТ АСЕН ВЛАДИМИРОВ: ИМАХМЕ ПЛАНОВЕ ЗА НОВ ФИЛМ<br /> </strong></span><br /> <em>С Юли работихме над 30 години заедно. За мен смъртта му е неочаквана, защото само преди дни правихме планове за нов филм. Въпреки че бе на 81, Юли бе изпълнен със сили и творчески планове. Неговата взискателност понякога ме вбесяваше, работеше бавно – известен е с това. Но той трупаше толкова много и толкова обемен материал, че се налагаше да съкращава, да преосмисля натрупаното– това забавяше процеса на работа. Понякога имах чувството, че не иска да завърши филма. Дори съм убеден, че ако зависеше от него, той не би завършвал филмите си – все намираше някакъв нов ракурс, който да прибави към вече известното. Юли бе изключителен човек и творец – истински интелектуалец в изкуството, и невероятно съчетание от титан на духа и скромен човек. <br /> </em> <br /> <strong>Еми МАРИЯНСКА</strong>