Изритаха Богдан Богданов от НБУ!
На негово място е назначен Антони Славински, ексминистър на транспорта и съобщенията и приближен на Стефан Софиянски.
<em>Една новина, пропусната кой знае защо от родните медии, обикаля тези дни “научните” среди на България – за шутирането на проф. Богдан Богданов от поста шеф на настоятелството на Нов български университет /НБУ/, пише в. "ШОУ". Едни се радват, други псуват, но безразлични определено няма. И то не защото “личността и делото” на спеца по антична филология са толкова интересни и стойностни, а заради “тъмните петна” в биографията му, които Богданов прикриваше през годините на прехода, за да бъде припознат като един от “строителите на демократична България”. <br /> </em><br /> Уви – повярвалите в либералното и антикомунистическо амплоа на професора бяха звучно шамаросани от Комисията по досиетата, която разкри в края на м.г., че ректор №1 на НБУ 10 години е доносничел на тайните служби, скрит зад баналния агентурен псевдоним “Николов”. Според публикации в пресата обаче не е лесна работа да се определи за какво точно е слухтял елинистът, тъй като след “нежната революция” голяма част от досието му е унищожена. Артисали са около 300 страници, побрали 187 доноса. /Което прави по донос и половина месечно./ Негови колеги от академичните среди твърдят, че Богданов е слухтял за “настроенията”, “вражеските прояви” и “отклоненията от партийната линия” сред студентите, преподавателите и административния персонал на Факултета по класически и нови филологии в Софийския университет, за декан на който е избран в средата на 80-те. <br /> <br /> В квазипокайното си “отворено писмо” до медиите ректор №1 на НБУ без капка свян признава, че е приел ролята на “ухо и око” на тайните служби, за да бъде допуснат до научна работа, да се хабилитира, да пътува в чужбина и да си направи операция на сърцето в западна клиника. Зад словоблудството му обаче прозира студеният цинизъм на един завършен конформист, който смята колаборационизма си с комунистическата система за морално допустим, тъй като е бил причинен от “възвишени философски подбуди”. А именно - да сложи някакъв ред в пълното “безредие” на тоталитарната власт. Така правеха много други, защо да не го направя и аз?, пита се реторично Богданов, оправдавайки се с произхода си - “фашистко семейство”, отреждащ му още от раждането ролята на неудачник, обричащ го на живуркане в лишения, далеч от “голямата”, та дори от всякаква наука, от “плодовете на просвещението” и малките радости на битието, разрешени в Татова България само за кастата на червените велможи и техните “покорни слуги”. <br /> <br /> Един от малкото културтрегери, който не хвърли камък по Богдан Богданов, бе бившият дипломат в Рим и Париж Стефан Тафров, един от най-близките приятели, съмишленици и апологети на “бащата” на българското “Отворено общество”. По думите на запознати в реакцията /или в липсата на такава/ на Тафров нямало нищо чудно. Въпреки че е доста по-млад от професора, който тази година ще празнува по пенсионерски пантофи 70-ия си юбилей, човекът, представящ ни доскоро в ООН, имал сходни пристрастия с литературоведа класик. Поне що се отнася до общото им членство в партията на bg привържениците на еднополовата любов, сформирана нелегално още в годините на соца. <br /> <br /> За довчерашния шеф на настоятелството на НБУ отдавна се знае, че си пада по млади момчета, които обикновено развежда по столичните заведения “средна ръка”, за да не стане обект на клюки. А и за да не се охарчва много. Стари градски легенди нашепват, че отдавна разведеният “агент Николов” съжителствал с някакъв лекар, а в младостта си, за да бъде като всички, е създал семейство и има син. А пък неговата дружка Тафров дори е слушал марша на Менделсон два пъти – първия с журналистката от БНР Румяна Червенкова, а след това, по демократично време, с французойка от голямото добро утро. Което ни най-малко не му попречи в качеството му на посланик в елитни европейски столици да обикаля маскиран /”с чорап на главата”/ из заведенията за обратни в търсене на партньори “за един път”. <br /> <br /> Скандалните похождения на Богдан Богданов също бяха огласени преди повече от десетина години от прохождащата тогава “жълта преса”. Непосредствен сигнал за разкритията стана обсъждането на слуха, че Богданов е гласен за директор на Народния театър. Силно притеснени от славата му на фен на “гръцката любов”, актьорите от трупата се бяха обединили в нещо като комитет, оглавяван от покойния Андрей Баташов, който издигна кандидатурата на стопроцентовата “хетерачка” и “сексимвол” на Народния Аня Пенчева. Стигна се дотам, че дори откровеният гей Мариус Куркински се изцепил, че му било “писнало от педали”. Но той, бедният, е нямал зад гърба си едно “достойно минало” в ДС, което да му подсигури душевен и социален комфорт и в демократичното настояще, и да му служи като скрита индулгенция за подвизите му на “левия тротоар”. <br /> <br /> Когато Богданов изгърмя от посланическия пост в Гърция, дипломатическите кръгове бързо-бързо разнесоха причината за неговото мълниеносно изритване. Заговори се, че професорът посегнал на градинаря на резиденцията ни и даже го сгащил изневиделица, докато онзи кротко си разгъвал маркуча. Местни издания с по-пиперлива ориентация описали подробно похожденията на модерния следовник на Дионисий, кълнат се наши дипломати. Няма как, скандалът гръмнал като тапа от шампанско и професорът бил отзован.<br /> <br /> Когато Богданов се прибра в България, той се вреди за ректор на НБУ не без помощта, както се твърди, на старата номенклатурна издънка проф. Иванка Апостолова. По-късно той сдаде поста на настоящия просветен министър Сергей Игнатов, за да оглави настоятелството на първото частно висше учебно заведение у нас и да стане негов главен мениджър. <br /> <br /> “Една страшна реалност”, е озаглавил коментара си за проф. Богдан Богданов анонимен форумец, явно добре познаващ задкулисните механизми на действие в НБУ. <br /> <br /> “В резултат на прикриваната зависимост на Богданов НБУ се превърна в чудовищен посткомунистически експеримент. За близо двадесет години в този "нов университет" нахлу пасмина ченгесарски свине, които се опитаха да направят живота на "неудобните", разбирайте, по-кадърните от тях колеги, в ад. Чист Оруел си беше отвсякъде. Мерзости, клевети, сатанинска подлост и интриги, слухтене, сканиране, СРС-та, разработки, активни мероприятия, ролеви игри в сайта на Богданов, при които хомосексуални типчета трансгресират. В този сайт ченгесарската манипулация е тотална, защото там студенти не пишат. Като "студенти" се изявяват определени слуги. Да не говорим, че никой не може да публикува мнение, без то да е прекарано през цензурата на една от тамошните пачаври. Ако някой се опиташе да се противопостави на свинщините, му се поставяше диагноза /познати практики, нали?/. Не знам дали е възможен катарзис. Дано хората там, ако ги има още, не мълчат.”<br /> <br /> Според официалната версия миналата седмица елинистът е бил освободен от председателското място в съвета на настоятелите на НБУ, без обаче да му бъде предложен някакъв равностоен пост. <br /> “Богдан очакваше, че ще го възмездят със синекур, подобаващ на заслугите му, но това не се случи. Принудиха го да излезе в пенсия, пък и наистина той вече гони 70-те. Личеше си, че му е много тежко. Първите дни приличаше на човек, изпаднал в цайтнот. Разбира се, не е лесно да се сгромолясаш от върховете на научната и социалната пирамида до редови клиент на НОИ. Е, сега поне ще има време да си пише книгите и да се разхожда в парка, беседвайки с младежи като Сократ”, коментират иронично кадри на НБУ. <br /> <br /> Научни ветерани, стартирали и завършили кариерата си в Софийския университет, обаче разкриха и друга грижливо вардена тайна от CV-то на Богданов. Става въпрос за назначението му в Алма Матер в края на 60-те години. Формално то става реалност след конкурс, но “буржоазно-фашистката издънка” няма никакъв шанс да го спечели. Победителят е предрешен. Затова бащата на бъдещия професор - известният библиограф Иван Богданов, нахлува в кабинета на тогавашния ректор на СУ Пантелей Зарев и откровено го рекетира. Казва му, че ако синът му не стане асистент в Катедрата по класически и нови филологии, той ще разпространи статията му по повод кончината на цар Борис Трети, в която академикът от Видинския край лее горчиви сълзи за “безвременната загуба на великия български монарх”. Включително и ще направи некролога достояние на партийната организация в Университета, в БАН и в СБП. А можел да го отнесе и до ВИП-покровителя на Зарев – Тодор Живков. Явно плашливият ректор се поддал на шантажа и така Богданов-младши “кацнал” успешно в СУ. <br /> <br /> По-късно, разбира се, самият спец по античната словесност се превърнал в обект на изнудване от страна на спецслужбите, които го привлекли за свой сътрудник чрез компромат на сексуална основа. <br /> <strong><br /> Виктор НАУМОВ<br /> </strong>