Изрод направи нещо много гнусно на кучето Найден, 3 дни пловдивчани кръстосват улиците, за да... СНИМКИ

След тридневно издирване из пловдивския квартал „Кършияка“ доброволци спасиха бездомно куче с отрязана опашка. Това се случи след сигнал на пловдивчанка в социалните мрежи, пише „Марица“.

17-годишната Божидара Илчева попада на обърканото и страдащо животно напът за работа в дъждовния 1 декември, а гледката е ужасяваща. Някой е отрязал опашката на кучето, което се върти безпомощно на тротоар в пловдивския квартал „Кършияка“.

В опит да спаси живота на агонизиращото животно тя подава сигнал на Спешния телефон 112, откъдето ѝ обещават, че ще предадат за случая към отговорната община.

Божидара чака под дъжда час и 20 минути. Никой не се е появява. 

Момичето е в безизходица и решава да потърси съмишленици в социалните мрежи. Постът на Божидара с ужасяващи снимки с отрязана и кървяща опашка за кратко време набира стотици коментари, които апелират спешно да се окаже адекватна помощ на раненото животно. Минути след публикацията, доброволци се организират и се насочват към мястото, което е посочила. Само че от кучето няма и следа.

Предприемат  издирване, което продължава до късно през нощта и завършва без резултат. Всяка стъпка на доброволците се следи в реално време, а част от коментиращите изразяват надежда, че „този път общината може да си е свършила работата и да е прибрала кучето“. Други пък гневно апелират за по-строги закони за защита на животните, защото, агресията срещу бездомните е плашеща.

Разочарованието е голямо, но на следващия ден се появява сигнал, че кучето е забелязано отново, а издирването се възобновява. Цял ден и чак до полунощ групи от хора претърсват градинки, храсти, строежи и паркинги, очаквайки да открият бездомничето, но и този път удрят на камък. Дискусията под публикацията на Божидара не спира, а хората са готови да продължат да го търсят колкото е необходимо, само и само да му се помогне.

Междувременно се разбира, че то е било виждано на няколко места и подминавано. Никой от виделите го не е предприел нищо, за да облекчи страданията му.

Едва на третия ден, отново след сигнал, бездомния страдалец е намерен изтощен и почти припаднал до мантинелите, разделящи платната на бул. "България" от Симона Петкова. Така получава и името си – намерен.

Найден е един от стотиците бездомни несретници в Пловдив. Прилича на ловно куче, с навици на домашен любимец. Дошъл е от нечий дом. Времето, прекарано по улиците, бездушието и гладът са съсипали здравето му.

Той е настанен в клиника „Заравет“, а двуседмичното му лечение вече дава резултат и показва желанието му за живот. Лекарите казват за него, че е „ударил джакпота“.

Найден е улично куче, ничие. Търси му се временен или постоянен дом, където специален човек или семейство ще му дадат любов и приемане. В противен случай се връща на улицата, където го очакват гладът и опасностите.

Сумата за лечението му се събира от доброволци. Крайно недостатъчна е за всичко, което му престои. А всеки, който иска да помогне финансово на бездомния Найден, може да дари по сметката на клиника „Заравет“:

IBAN: BG06 BPBI 7924 1067 2226 02

BIC код: BPBIBGSF

Основание „Найден“

Какво не ни е наред? 

Отглеждаме домашен любимец до момента, в който спре да отговаря на очакванията ни. Тогава се отърваваме от него или бебетата - захвърляме безпомощното кучило до някой контейнер или го давим. Връзваме непотребното животно в гората, докато то ни гледа с обожание, и старателно залепваме възела, за да не се измъкне. Или му купираме ушите и го увесваме на някое дърво в чувал, осигурявайки му никакъв шанс за оцеляване.

В „по-хуманния“ случай, товарим доверчивото същество в колата , отдалечаваме го за по-сигурно далече от дома и го изоставяме на непознато място, неподготвено да оцелява само.

Какво ни има? Какво не ни е наред?

Едно от важните неща, които Европейският съюз и държавите членки приеха през 2020 г. е, че държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните като същества с усещания, идентични с човешките.

Какво ли е усещало куче с отрязана опашка, вървейки три дни по улици и между хора, които не са му оказали помощ. Може би е същото като да ни отрежат ухото и да агонизираме дни наред.

Мисля си, че трябва спешно да се стреснем.

Загубили сме хуманността си,  ако сме започнали да отвръщаме незаинтересован поглед от уязвимите, страдащите и слабите.

 Мисълта е плашеща дори още повече, че случаят „Мечо“ още не е затихнал, а само преди дни се състоя и протест в защита на бездомните животни. Мечо е бил зверски изтезаван заради това, че е имал нещастния късмет да живее на улицата. Мъчителят му пък е имал нещастния късмет да бъде заснет. Казва, че съжалява, въпреки че от къщата му месеци наред са се чували писъци и вой на изтезавани животни, а сигналите на съседите му са безрезултатни.

През 2021 г. пък, точно на Бъдни вечер, шофьор прегази умишлено кучето Роска в пазарджишкото село Мало Конаре. Роска отиде в приемен дом. А шофьорът  потъна в неизвестност.

Само че никоя камера не е заснела мъчителя на кучето Найден. Някой е отрязал опашката му, защото може, защото е „забавно“ и защото е сигурен, че няма да го хванат. А ако го хванат, най-вероятно ще му се размине.

Спешно трябва да се стреснем, защото  случаите на насилие зачестяват. Ежегодно кучета и котки са масово отравяни, бити до смърт, задушавани или, още по-кошмарно, са изгаряни или заравяни живи. Тези престъпни практики са не просто ужасяващи. Те са сериозен сигнал за трайно увреждане на обществото.

Крайно време е полицията и институциите да погледнат по-сериозно на тази агресия и отвъд нея, защото и психологията, и практиката доказват, че хората, които измъчват или убиват животни са опасни и тези актове на насилие често са предвестник за по-сериозно престъпление.  

Развитието на едно общество се познава по отношението към най-нуждаещите се и уязвимите., а у нас кметове, като този в Кричим, забраниха храненето на бездомни животни. През 2012 г. директорът на  ОП “Зооветеринарен комплекс”  Иван Шиков призова за същото, защото „това не решавало проблема“.

А проблем има и той не е в бездомните животни. Проблемът сме ние, хората, които не си чипираме домашните любимци, изхвърляме ги най-безотговорно и ги измъчваме.

Боледуваме от непоносимост, апатия, агресия, бездушност и липса на отговорност към общия ни дом. Толкова сме свикнали с несправедливостите, че някак сме ги приели за норма.

Затова спешно трябва да се стреснем. Защото не е нормално да оставаме безучастни срещу страданието, губейки усета си за справедливост.  Не е нормално да се измъчват животни, защото е „забавно“.  

Не са нормални мълчанието и бездействието на отговорните в институциите.

Не е нормално да няма последствия.

Научихме се да не носим отговорност - не е нормално, а  всички сме замесени с бездействието си.

Познаваме ли Закона за защита на животните? 

Европейският съюз има едни от най-високите стандарти в света за защита на животните. Те се отразяват в т.нар. "пет свободи" - свобода от глад и жажда; свобода от дискомфорт; свобода от болка, нараняване и заболявания; свобода да изразяват естественото си поведение; свобода от страх и стрес. А през февруари 2020 г. депутатите приеха резолюция, която се обявява за задължителна регистрация на животните и за санкции при нарушения.

България се опитва да бъде модерна европейска стана от 15 години,  но на запад от нас бездомни животни няма.

У нас проблемът с безстопанствените не се решава вече десетилетия и наличието им води до дискомфорт в обществото, застрашавайки живота и здравето на хора.

Известно е, че бездомните животни могат да бъдат преносители на болести, застрашаващи човека – ехинококоза (кучешка тения), бруцелоза, микроспория, демодекоза, бяс и пр. Те са приносители на кърлежи, а причината за наличието на безстопанствени кучета е у хората. Страхът към тях пък повишава  социалното напрежение.

За да реагираме адекватно на всяка ситуация, е нужно да познаваме Закона за защита на животните* /ДВ, бр.13 от 08.02.2008 г./,  Закон за ветеринарномедицинската дейност, както и Наредба за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки и регламентиране отглеждането на домашни кучета и котки на територията на община Пловдив.

Законът забранява и предвижда наказания за:

-         нехуманното отношение към животните – това е причиняване на болка или страдание на животно или предизвикване на силен страх;

-        жестокост към животните - всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или трайно увреждане на здравето му или стрес;

-        Особена жестокост към животните - умишленото причиняване на смърт на животни;

-        умишленото причиняване на тежко и трайно увреждане на животни; организирането на боеве с животни;  стрелбата по безстопанствени животни, опитомени животни или животни в плен.

Действащият закон задължава собствениците на домашни любимци да ги регистрират, кастрират и чипират, както и да ги отглеждат според хуманните принципи и в следствие с физиологичните им и поведенчески особености.

Ако собственик на животно не може да полага грижи за него, е длъжен да го предаде в приют, спасителен център, друг животновъден обект или на нов собственик, който да го отглежда човешки.

В противен случай животното се превръща в поредното изоставено на улицата.

Пак според Закона за защита на животните, всеки, който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, Областната дирекция за безопасност на храните, Районното управление на МВР или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите.

Според чл. 16, ал. 2 и ал. 3 от същия този закон, след всеки сигнал за болно или наранено куче, отговорните институции по места са длъжни да осигурят спешна ветеринарномедицинска помощ и да настанят кучето в приют или друг обект, както и да вземе мерки за лечението му.

*Законът за защита на животните у нас е в сила от 31.01.2008 г

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук