На 20 ноември беше ужасно – като оратори се изправиха познатите ни лица от БКП, КНСБ и подобни казионни организации, разказва пред "Флагман" единственият фотограф в Бургас, който е запазил негативи от паметните за Бургас първи два митинга – на 20 и на 21 ноември 1989 г., се казва Димитър Димитров.
На тази дата през 2009 г. г-н Димитров предостави всичките 160 негатива на в.Десант. Ето, макар и с изключително лошо качество, пет от тях. Сега продължаваме нашия  разказ с очевидец:

- Г-н Димитров, къде ви завари 10 ноември 1989 г.?

- Бях на работа по това време в „Центъра за фотопропаганда“ към държавното обединение „Българска фотография“, нашето звено се помещаваше близо до Новата поща. Там работехме с Игнат Дяволов и още двама колеги. Няколко месеца, по-късно аз и Игнат станахме сътрудници на първия опозиционен вестник „Бряг“, който беше оглавен от журналиста Валентин  Касабов. Касабов беше сред основателите на Клуб „19 ноември“, който всъщност трябваше да организира митинга на 20 ноември, но комунягите надушиха датата и часа и ги изпревариха. Взеха разрешение първи от Общината и провалиха замисъла на опозицията.

-Защо в историята остава датата 21 ноември 1989 г. за първия демократичен митинг в Бургас ?

-Хората заприиждаха на пл.“Кирил и Методий“ на 20 ноември още следобеда. Решението е било взето предната нощ – на 19 ноември, във въпросния апартамент, където е основан  "Клуб 19 ноември". Милиционерите виждаха как започваме да се събираме пред църквата. И каква беше изненадата: Като оратори се изправиха не тези, които вие днес наричате бащи на демокрацията, а познатите ни лица от БКП, КНСБ и други казионни организации. Помня, че беше и поетът Недялко Йорданов. Но имаше и демократично настроени хора на стълбите на у-ще „Кирил и Методий“, откъдето започнаха речите. Важното е, че не стигнахме до сблъсъци.  На другата вечер, 21 ноември, беше същинският протест. Ентусиазмът беше същият, така че номерът на Държавна сигурност и на милиционерите не мина.

- На вас кой ви каза да идете на площада?

- Никой. Аз и Игнат получихме неофициална информация от шефа ни Атанас Попов, който само ни намекна, че е добре да идем, но с наша техника. Беше голям страх, защото никой не беше сигурен накъде ще тръгнат нещата. Работех в държавно предприятие. Игнат снимаше с лична камера, аз със личен фотоапарат. Беше най-голямата емоция в живота ми.

- Помните ли кои бяха ораторите на следващата вечер, на 21 ноември имена, лица?

- За съжаление, не. Негативите, които ви предоставям никога не са били проявявани. Никой досега не се е интересувал от тях. Ако видя снимките, ще си спомня, оставям ви 160 кадъра.  

- Давахте ли си сметка, че участвате в историческо събитие?

- Да, но се питах дали всичко това не е някакъв сън, дали не е измамно. И се молех да няма връщане назад.



На първата вечер - 20 ноември  1989 г. речи държат поетът Недялко Йорданов (вдясно), журналистът Марко Бонев (до него), зад тях са философът Пеньо Костадинов,  на стълбите пред хилядното множество е  и самият БКП-шеф Илко Славов , видната  общественичка от ОК на БКП Тодорка Мурджева. В средата виждате художникът Георги Баев-Журлата ( вече е покойник), но той държи реч на другата вечер. ДС са свършили перфектно работата си, смесвайки оратори с коренно различни възгледи, за да има объркване



На 20 ноември най-голямото нахалство е речта на председателя на ОбС на БКП Илко Славов


Това е същинският демократичен митинг на 21 ноември, снимката  е историческа. Първият плакат е с изписано  „Клуб 19 ноември”. Милиционерският кордон и на двата митинга - казионния и опозиционния, е само проформа. Униформените едва удържат тълпата, но не са настроени да бият и да разпръскват екзалтирания народ, готов да "изкорми" бургаския големец от ЦК на БКП Николай Жишев



На 21 ноември още към 16 часа площадът е пълен. Речи държат Андрей Балашов (покойник),  журналистът Георги Сиромахов, Здравко Ангелов, актьорът Красимир Кацаров (покойник) и др. В кадъра са Стойчо Кьосев и медсестрата Мария Петрова. Тогава Кьосев ръководи полулегален кръжок срещу БКП, а сега плава с пасажерски кораби под чужд флаг и живее в Куба