Как да подходите, ако един от двама ви има венерическа болест
Венерическите болести отдавна не са смъртна присъда. Въпреки че темата все още е деликатна и много хора ежедневно си задават въпроса: възможно ли е да имаш нормална интимна връзка с някого, ако един от двама ви има венерическо заболяване? Възможно ли е изобщо отново да правиш секс с някого, без да се чувстваш виновен по някакъв начин?
Едно от първите правила, които водят до отговора на този въпрос, е: бъдете честни. Никога не премълчавайте факта, че имате заболяване, каквото и да е то. Така правите услуга и на двама ви.
Как да подходите?
Подходът на първо място зависи от венерическата болест. Как да кажете на партньора си, че имате херпес, например? Херпесът е изключително коварна венерическа болест, която не се лекува изцяло – изчезва и се появява периодично и е изключително заразен. И докато е лесно да се предпазите с презервативи, какво става, когато искате да започнете сериозна връзка – такава, която в даден момент ще решите да консумирате без презерватив? Докато някои други бактериални инфекции (хламидия, гонорея и сифилис) могат да бъдат излекувани с продължително антибиотично лечение, то ХИВ, херпес, хепатит и папилома вирусът не могат да бъдат премахнати.
Коварното е, че дори да можете да контролирате проявите на тези вирусни заболявания, вие си оставате заразен за партньора – и то не само чрез вагинална и анална пенетрация. Специално херпесът може да бъде предаден чрез целувки, орален секс, споделени секс играчки и всякакъв друг обмен на телесна течност. Всичко това прави споделянето на подобна информация трудна задача, но задължително трябва да го направите – в противен случай рискувате да причините на друг човек същото, което са причинили на вас.
Честността тук е най-добрата политика и подходът е само един - внимателен, откровен разговор, колкото се може по-рано във връзката. След това - каквото ще да става. Били сте честни.
Защо трябва да говорите?
Успешните връзки се основават на взаимно уважение, доверие, комуникация и откровеност. Длъжни сте да споделите с партньора си за заболяването, за да му дадете правото на избор – право, което всеки човек има. Никога не си мислете, че ако заразите партньора си със същото заболяване, ще можете щастливо да правите необезопасен секс, или, още по-малко – да го/я задържите при вас. Много венерически болести резултират в сексуална дисфункция при мъжете и жените, ниско либидо, биполярност и депресия. Това се дължи на понижаването на серотонина в организма – невротрансмитерът отговорен за чувството на щастие, което ще предизвика срив не само във връзката ви, но и в живота ви.
Кога да го кажете?
Още преди да сте стигнали до спалнята. Даже още преди да сте обменили каквато и да е телесна течност, например с целувка – което може да се случи и на първата среща. Кажете го, когато се намирате на спокойно място и сте отпуснати, а не в натоварена атмосфера и под напрежение. Разбира се, преди да споделите каквото и да е за самата болест, трябва да сте се информирали напълно, и то от доктор - а не от интернет. Ако сте добре информирани, можете да премахнете всякакви митове за контакт и начини на зараза. Така ще се превърнете в отговорния партньор, който се грижи за своята бъдеща половинка, а това ще помогне много. Колкото по-дълго криете заразата си, толкова по-трудно ще ви е да я обясните.
Какво да кажете?
Бъдете директни и откровени. Кажете, че искате да споделите нещо лично. Не е нужно да е прекалено многословно. "Преди да сме направили нещо, искам да знаеш, че имам Х. То е заразно при такива и такива условия, затова вярвам, че трябва да знаеш", е достатъчно, например. Обяснете начините на зараза и последствията от тях – тези факти ще са нужни на половинката ви, за да може да вземе адекватно решение за себе си. Кажете й, че се лекувате (и наистина трябва да го правите, не лъжете), но предпазните мерки са задължителни, въпреки това. Не се опитвайте да казвате каквото тя/той иска да чуе, а просто информирайте.
Какво да направите?
Можете да помолите партньора да дойде с вас на лекар, за да се информирате и двамата – като двойка. Ако партньорът не желае това, може сам да отиде и да се поинтересува за съответната инфекция. Също, хубаво е и двамата да се изследвате преди секс (въпреки че всички двойки би трябвало да правят това, не само рисковите).
Презервативите просто не подлежат на обсъждане – те са задължителни. Когато имате проява на венерическа болест всеки рисков телесен контакт трябва да се избягва.
Какво да очаквате?
Хората се страхуват от споделянето на болестта си, защото обществото слага стигма върху болните, която се дължи главно на липсата на информация. Затова реакцията на партньора зависи най-вече от това как ще поднесете информацията. В най-добрия случай откровеността ви ще бъде високо оценена. Трябва обаче да се подготвите и за най-лошото – да бъдете отхвърлени. Не забравяйте, че това е личен избор и не можете да вините някого за това, че не желае да се подложи на евентуален риск. Трудно е да намерите човек, който е готов да премине през всичко това за задълбочена връзка, но можете да сте сигурни, че ако го намерите, то сте попаднали на подходящ за вас партньор, може би за цял живот.
Защо не трябва да мълчите?
Премълчаването на венерическа болест е неетично, безотговорно и егоистично. Ако партньорът ви открие, че е придобил заболяване, за което вие сте знаели, това може да разруши връзката ви завинаги. Заразата с венерическа болест може дори да бъде основание за съд. Умишленото заразяване без предупреждение влиза в закона за изнасилване, тъй като се извършва определен акт без съгласие на потърпевшия. Всичко това трябва да е повече от достатъчно, за да не премълчите болестта си – да не говорим, ако изпитвате и някакви чувства към човека.
Накратко - бъдете откровени и се пазете. Това е всичко. Ежедневно сме изложени на всякакви опасности, така че венерическата болест не прави носителя по-малко човек. Но когато нещо стане част от нашия живот, трябва да го приемем и да се адаптираме.
Източник: fakti.bg
https://lentaru.media.eagleplatform.com/index/player?record_id=1008796&player=new