Как е построен Паметникът на Шипка: Неразказваните спомени на Христо Гъдев, чийто баща монтирал лъва СНИМКИ

Христо Гъдев е син на Христо Гъдев, майсторът занаятчия от с. Шипка, който участва в монтирането на 8-метровия бронзов лъв на Паметника на Свободата на връх Шипка.

Той посреща екип на БНТ в дома си в град Шипка с широка усмивка. Сложил си е вратовръзка - все пак ще ни разказва за градежа на Паметника на свободата, на паметника на паметниците - както го наричат.

Вълнува се. А домът му - събира спомени и изкуство. Сам е нарисувал паметника, окачил го е на стената. И гипсови отливки прави, и значки. Подарява ги. Иска историята просто да се помни. Говори с години, имена, сякаш е бил там - на върха. Сякаш е видял, съпреживял поставянето на всеки камък.

"От моя баща съм слушал много разкази. Той е роден 1889 г. и неговият живот е протекъл така доста бурно. Той е потомък на опълченец - неговият чичо  Станьо Гъдев - е бил опълченец", разказва Христо Гъдев.

Неговият баща пък е помагал на Станьо Гъдев като е правел калъчите, ножовете, патроните. И след това баща ми е участвал и в Първата световна война. Дори е пленяван. След като се завръща тука, когато завършват паметника той спечелва търга за монтирането на лъва. И с това той става един от строителите на паметника.

Отбраната на Шипченския проход дава обрата на войната

Христо Гъдев говори за връх Шипка като за място-светиня. Казва, че това е едно от кръстните места, свързани с историята на България, защото българският народ е разбрал кога и къде е изгряла свободата на България и то с цената на хиляди жертви.

Как се идва до идеята за строителството на паметника?

Христо Гъдев: На 13 април 1879г. по време на Учредително събрание в Търново - идва идеята да се построи един паметник-монумент в памет на загиналите войни, паднали за свободата на България. Предложението било прието единодушно и 1921г. се основава комитет, който да може да ръководи вече изграждането на паметник.

Всеки дава своята лепта - в пари или с труд

Започва събиране на средства, даже учениците от закуските си събират пари. Обявява се конкурс за построяването на паметника. Проектът го спечелват Атанас Донков - архитект и склуптора Александър Андреев. Атанас Донков е родом от Габрово, той е завършил монументално изкуство в Италия и е бил много високо подготвен. Александър Андреев е склуптор, завършил в София.

Христо Гъдев: Започва стоителството през 1926г. След започването като строител се явява - Тодор Киров - той е бил опълченец. Строителят Илия Мъглов сформира една бригада от работници - дюлгери от Габровския край и започват работа. Септември почват строителството, още през зимата виждат колко трудни условия ще трябва да преодоляват. И идва момент, когато те построяват 2 метра височина от основата - тази част, която е сега гробницата и до там спират, не могат повече. Илия Мъглов и той се отказва.

Пред организационния комитет остава една голяма задача - да намерят нов строител

Това е Пеньо Атанасов - Бомбето. Наложило се да го убеждават, за да се заеме с нелеката задача. Затова го водят на върха - на мястото, където трябва да се извиси паметника.

Христо Гъдев: С тях е бил и Тодор Киров - опълченеца. Тодор Киров ляга на един окоп до камъните и започва да плаче и казва: ,,Слушай масторче, тука бях аз по време на най-ожесточената битка, два пъти съм раняван. Моля ти се, съгласи се да построиш паметника. С това ще ми се успокои душата.'' Пеньо толкова силно се разчувствал, че дал обет да подпише договора и да започне да го строи. Дават му картбланш - той да ръководи напълно целия строеж, дори и финансово.

Започва ново събиране на работници

В строежа се включват работници от Габровския край, от Шипка. Някои дават воловете си, за да се носят камъни и пясък. Включил се и 74-годишния ковач от Шипка - дядо Христо Михов Тъпанов, а жена му готвела чорбица горе на върха, за да имат сила работниците. Изградили си навеси, където да може да се постоплят. Строи се в студ и дъжд.

Христо Гъдев: Положението с атмосферните условия са били много тежки, обаче те проявяват голям героизъм. Имало е случаи, когато по време на работа от ръцете им излизали искри. Обаче духът е бил много голям и продължават да работят. Една сутрин стават гледат магарето изяло чертежите на паметника. Останал само ликът на лъва на чертежа. Наложило се да направят нови чертежи.

Дори Цар Борис искал да се включи в строежа.

Опитал да помогне и натоварил магарето заедно със своя шофьор. Царят е посещавал много пъти строителството. А Христо Гъдев помни: като малко дете надникнал в раклата при документите и там се пазел портрета на цар Борис с една тънка оризова хартия и отдолу с подписа на царя.

Христо Гъдев: Друг един случай има много интересен, когато мечката напада магарето, което е носело вода на работниците. Мечката почва да го гони, той влиза в къщичката, която те са направили в насипа. Добре, че вратата се е отваряла навън, тъй като мечката е натискала да влезе, но не е успяла.

По проект лъвът е трябвало да бъде на върха на паметника

Установяват, че нависоко неговата фигура ще се губи, а и нямало как да се вдигне тая голяма тежест горе. Затова решавата: лъвът да бъде долу на една от площадките. Той е направен от скулптора Кирил Шиваров, който е изработил и братята на входа на Софийския университет. Шиваров прави гипсов модел на лъва, за да може да се изработи по него истинският лъв във Военната фабрика.

Христо Гъдев: Обаче през нощта някаква вагонетка се откачва, тръгва, удря се в модела и сутринта намират гипсовия модел на парчета. Налага се Кирил Шиваров да изработи втори модел, който става по-хубав от първия - с дължина 8 метра и височина 4 метра. Той цял не може да се отлее, по технологията се налага - той да бъде разрязан с трион на 53 парчета и всяко парченце се формова в леярска смес. Едно писание има, което казва, че е отлято от гилзи, а на друго място съм срещал, че има заровени оръдия - бронзови оръдия в района на военната фабрика в София и е изработен от тях.

Отливат 12 тона в 53 парчета

Майсторът Христо Гъдев печели конкурса за монтажа на лъва. Той сформира бригада. Вдигането са организирали с лебедка. Монтирали го за 1 година.

Вътре правят много стабилно метално скеле, с което се свързват отделните части. Така лъвът остава кух. Има и люк от вътрешната страна, през който може да влязат хора. Когато сглобили частите, в самите фуги между тях сложили вътре медна ламарина. Така се заравняват всички части и се получава една монолитна фигура.

Христо Гъдев: Освен това при първото изпълнение на вътрешния дизайн на паметника моя баща беше изработил полилеи, свещници. Даже той ми казваше един от свещниците бил една змия, която си е захапала опашката. Така искал да каже, че злото се самоизяжда. Обаче при честването на 100-годишнината от Освободжението се прави реконструкция - на първия етаж плочата се пробива и се съединява долу с гробницата и се прави ново обзавеждане. Аз съжалявам, че вътрешното обзавеждане бяха го донесли у нас - в Шипка, в старата къща. Обаче, къде е отишло не се знае - сигурно е отишло в отпадъци, а е можело да се запази.

Майстор Христо Гъдев често водел децата си на паметника

И днес Христо Гъдев говори с любов за родината. Смята, че времето ражда своите герои, а България ще намери правилния път. Бил оптимист. Казва го, докато бурен вятър брули паметника, но него студът не го лови. Гледа монумента с любов и си повтаря "ех,ех"...

На 78 години Христо ходи из гората край Шипка почти всеки ден, чете, говори по скайп и вайбър с децата си. Приема в дома си всеки, който иска да чуе за градежа на Паметника на свободата. И разказва. Не пие, не пуши, хапва си чесън и червен лучец. Не спира и да майстори. Изпраща ни с по една значка на ревера с българския трикольор. Стои до вратата и ни маха. Кани ни пак да отидем. Пак щял да ни почерпи със сладкиш и да разкаже още някоя история от миналото.

Снимки: Десислава Кулелиева; личен архив