Как Феникс Върбанов стана българо-китайско-френски художник?

Още щом пристъпваме в изложбения салон и приятелката ми ахва:

- Знаеш ли откога искам да си купя за интериора вкъщи картина в червено?! Точно такава!

- Специално за изложбата си в София, Феникс Върбанов се е устремил към цветния туш. Избрал е червения цвят. В него има и буйна радост и носталгия по първата му родина България където е роден.

Досегашните му изложби по света и у нас са били строга графика в черно и бяло. „Когато правих черно бялата си изложба преди 7 години, тя също беше специално за България, с туш и вода и различни технически способи върху специална китайска хартия обрамчена с коприна“.

- А сегашната изложба?

- Ето какво пише за нея кураторът, изкуствоведът Красимир Илиев:

„В последно време в творбите на Феникс Върбанов властно нахлува цветът, търсещ възмездие за дългогодишното пренебрегване. Особено отмъстително, червеното пирува, изтласквайки бялото, нажежавайки туша до плашеща апокалиптичност.“

Собственичката на галерия "Стубел" Росица Доганджиева с художника Феликс Върбанов и кураторът Красимир Илиев

И още: Цветовете са в шеметен танц, който завихря погледа и засмуква гледащия, лишавайки го от опорите на логиката и разума, запращайки го във вселената на чувствата”.

Вярно, за моята приятелка ще трябва по-малка по размери картина, но тук е художникът , могат да се уговорят. Оказва се, че скоро ще нареди и изложба в галерия „Аросита“, където салонът е малък.

- Интересна и красива е съдбата на художника Феникс Върбанов и на цялото семейство с баща българин и майка китайка.

- Имало по соц времето един студент в Художестнета академия Марин Върбанов, който единствен поискал в петдесетте години да замине да продължи учението си в Художествената академия в Китай. Соцстраните по онова време си сътрудничили на разменен принцип.

Запознава се там с хубавото момиче Сун, която следва също художество. Те толкова се харесали, че искали веднага да се оженят. Но тя била принцеса от стар китайски род и щели да видят безброй спънки, та трябвало да се стигне до разрешение от самия министър –председател Джоу

Енлай, за да се оженят. А и времето било така подозрително, че всеки чужденец се смятал за потенциален шпионин.

Като умно момиче тя го накарала да заминат за България, защото решила, че в Китай ще дойдат още по-сложни времена. Така се раждат в София техните деца – Феникс и Боряна. Феникс е художник, а Боряна поддържа родовата памет на семейство Върбанови в Китайски музей.

След университета, Марин Върбанов е основал нова специалност „Съвременен текстил“ в родната ни Художествена академия , където става и професор. След време е поканен и създава и в Китай катедра по текстилна пластика в град Ханджоу, където до днес ходят от цял свят да се учат.

В памет на професор Марин Върбанов и жена му, художничката Сун Хуай Куей е създаден музей в Ханджоу. Училището в родния му град Оряхово също носи неговото име.

По време на изложба в Париж, го забелязва самият Пиер Карден и му дава своя зала за изложбен салон в центъра на Париж. А чрез жена му, художничката Сун Хуай Куей, след като й се оплаква, че не може да „отвори китайските врати“, Пиер Карден намира своята най-активна и амбициозна пиарка, която успява да пробие китайския пазар за неговата мода и дрехи.

Книгата, посветена на живота на мадам Сун 

- Питам Феникс Върбанов откъде идва името му?

„Моето име идва наистина от птицата Феникс, защото така е поискал баща ми. Вечното възкръсване от пепелта. Когато имаш такива родители, трябва да работиш за името си.“

- А на кой език мисли най-напред?

„Най-добре мисля на български. Там, където си бил дете и ученик, там е най-силното чувство и памет. Аз съм следвал после в Париж в Художествената академия, френският ми също е отличен, но с българския съм свързан най-нежно. На китайски говоря и разбирам много добре, но не както другите два езика.

В България съм живял на село, на морето, в центъра на София. Познавам всяка ограда и хората с които съм учил и играл, бил съм много радостен и щастлив. А това няма как да не се отрази върху творчеството ми.

Знаете ли кое е най-хубавото тук, което сте запазили - хората са останали както в миналото дружелюбни, отзивчиви. Е, може би не се събират вече така често, както някога, но рецесия има в цял свят.”

Савка ЧОЛАКОВА