Как Христо Кидиков подаде ръка на младия певец Цветан Панков
В “Спомени от Вефа” възкръсват видни фигури от родната естрада
16 април 1964 г. Паметна дата за българската поп музика! Ражда се оркестър “София”. Преди появата му към Столичната община вече са изградени два състава - камерният ансамбъл “Софийски солисти” с диригент Васил Казанджиев и духовият оркестър с ръководител Сашо Михайлов.
По онова време София е побратимена с 28 столици, затова наши артисти пътуват на обменни начала. Оркестърът обединява музиканти от прочутия състав “Оптимистите” и от Биг бенда на БНР. През 1973-та оркестър “София” акомпанира на чуждестранните гости на фестивала “Златният Орфей”. През него минават и се утвърждават мнозина от най-известните български поп изпълнители. Един от тях е неостаряващият Христо Кидиков. Жив и здрав и днес,
Христо се радва на любяща жена (трета поред), на трима сина и на внуци
Всички у дома го обичат и ценят. 76-годишният изпълнител неотдавна написа мемоарна книга с интригуващото заглавие “Спомени от Вефа”. Пояснение за по-младите ни читатели - ВЕФ-ът е най-стабилният и най-разпространеният транзистор от ерата на социализма.
В книгата, която се чете на един дъх, Кидиков излива душата си. “Дар-словото му е гарнирано с прекрасно чувство за хумор, което извира от неговата личност. Такива хора със свещ да ги търсиш днес”, казва за Христо Кидиков журналистът Иван Георгиев, най-сериозният изследовател на родната естрада. В “Спомени от Вефа” авторът разказва и за някои личности от родната поп музика, които почти не познаваме.
Един от тях е Цветан Панков, за жалост, вече покойник. Той идва в оркестър “София”, когато Доника Венкова го напуска, за да се отдаде на самостоятелна кариера. Препоръчва го не кой да е, а големият Вили Казасян. Цветан е гласовит, бунтар, пее в стила на Том Джоунс. С дълбоки сини очи, които привличат жените. “Дойде при нас с един сив, поовехтял костюм и заяви, че това е всичко, с което разполага. С хигиената беше поскаран, а и недолюбваше много водата. Под панталона си винаги носеше дълги памучни гащи, които демонстративно показваше”, пише за по-младия си колега Христо Кидиков.
Ръководителят на оркестъра, Димитър Симеонов, поверява на него грижата за младока. Кидиков води Цветан при шивача си в модна къща “Лада”, за да му ушие два костюма. Помага му да разучи песните от репертоара на оркестъра, защото предстои турне в Полша. Панков е труден за обуздаване - пие много, разказва мръсни вицове и се фука с мъжките си похождения
Една от първите му изяви с оркестъра е в Карлово. “Какво да направя, ако някоя ми поднесе цветя?”, пита той ментора си. “Вземаш цветята, придърпваш момичето и го целуваш”, отговаря Кидиков. Преди това обаче на бърза ръка Панков сдъвква две скилидки чесън. След последната му песен девойка му поднася китка, а той й дъхва яко в лицето. Резултатът надминава всички очаквания - момичето го чака пред гримьорната.
Турнето в Полша е първото излизане на Цветан Панков в чужбина. Концертите минават блестящо. Популярната полска група “Червените китари” кани младия певец за съвместни изяви. Славата е на път да го главозамае. В Полша следват яки издънки. Не се явява на един от предвидените концерти, организаторите го търсят в хотела и го откриват в стая с две девойки, достатъчно почерпен. По време на пребиваването си в братската социалистическа страна Цветан среща добро момиче, което така хлътва по него, че го последва в България.
Красивата Уршула Мария минава под венчило с българина. Ражда им се дете, което за кратко укротява Цветан. Вили Казасян го кани за съвместни изяви с бенда си. Лили Иванова го води на турне в СССР, където лудата глава отново си показва рогата - на един концерт Цветан вади две банкноти по 25 рубли и ги хвърля към публиката.
Те обаче са зашити за панталона му с черен конец - зрители се хвърлят да ги ловят, а Цветан се скрива с рублите зад кулисите. Става скандал. Местната власт го обвинява, че се гаври със съветската рубла. Връщат го скоропостижно в България. Цигари, пиене до премала, участия по баровете - така Цветан Панков опитва да се докаже и пред жена си, и пред приятелите си.
За да преживява, започва да продава зеленчуци в столичния квартал Слатина. Там го среща случайно Христо Кидиков. “Дадох му някой лев, а той ме помоли да постоя пред щанда и отиде в отсрещната бакалия. Върна се с цигари, две бутилки гроздова, месо, колбаси и безалкохолно за жената и детето. Салати имал на щанда, така че довечера с жената щели да се почерпят за мое здраве”, разказва в книгата си Христо Кидиков.
Краят на Цветан Панков е трагичен - умира от инфаркт в края на 90-те
За всичките си колеги и приятели Христо Кидиков пише с добри чувства. Певческата му кариера е дълга - това се дължи и на вродената му музикалност, и на обучението в Пловдивското музикално училище, и на педагожката му в консерваторията, голямата Ирина Чмихова. В един клас при нея е с Маргарита Хранова, Михаил Йончев, Мустафа Чаушев. Христо Кидиков има немалко награди от международни конкурси. Гостувал е в Русия, Куба, Германия, Чехия, Унгария, Алжир, Сърбия. Чуем ли да се споменава името му, в ушите ни зазвучава вечният хит “Хей, живот, здравей, здравей”.
Маргарита СТЕФАНОВА