Трябва ли да си много извратен, лишен от каквито и да било задръжки и да мислиш, че държавата и нейното правосъдие са ти бащиния, за да се опиташ нагло да „изпереш“ медийно един доказан, осъден на три инстанции, убиец-социопат?

Нужно е. Но в допълнение трябва и да си умнокрасив „журналист“, верен на Иво Прокопиев, както и да нямаш никакъв морал. Трябва - как иначе би се обяснило неистовото желание на драскачите от кръга „Капитал“ да изкарат тези дни Полфрийман невинен?

Припомняме, че Джок Полфрийман е ОСЪДЕН за убийство от три съдебни състава – на Софийски градски, Софийски апелативен и Върховен касационен съд. Тоест седем съдии, освен тримата прокурори, които във всяка инстанция са защитавали обвинителния акт, също са приели, че има достатъчно доказателства за вината му. Нещо повече, Полфрийман вече е излежал в затвора и 2/3 от наказанието си – почти 14  години. Сиреч, съдебната система на България еднозначно е приела, че австралийският гражданин, любител на ножовете, е УБИЛ едно българско момче и ранил тежко друго и заради това си деяние трябва да понесе своята отговорност.

Сега, 14 години по-късно, с едничката цел да се помъчат по някакъв начин да оправдаят приятеля си „съдия“ Калин Калпакчиев, пуснал убиеца предсрочно, както и да тушират втората вълна от гражданско недоволство, която ще последва произнасянето на ВКС в понеделник (с което произнасяне почти сигурно молбата на прокуратурата Полфрийман да бъде върнат в затвора няма да бъде уважена – все пак председател там е Лозан Панов, също приятел на Прокопиев и на Българския хелзинкски комитет), драскачите от кръга „Капитал“, партийните камикадзета от „Да(Й) България“, жълтопаветните грантаджии и НПО-тата на повикване, организират изключително нагъл медиен цирк, в който Полфрийман да излезе невинен за убийството на студента Андрей Монов!

Освен малоумните коментари във фейсбук на промитите жълтопаветни протестърски мозъци, кампанията включва задължителните дълбокомислени статии в „Дневник“, „Капитал“, „Клуб Зет“, „Медиапул“, „Фрог“ и „Биволъ“, в които напоително се обяснява:

- как Полфрийман е един обикновен гражданин, защитил набит от скинарите циганин

- как е лежал невинен в затвора

- как студента по право Андрей Монов е алкохолик, скинар, побойник и лумпен

- как такива са и приятелите му

- как първата присъда била произнесена от Георги Колев – съдия – милиционер

- как прокурорката, която не оценила видеозаписа от убийството, била защитничка на мутри

- как бащата на убития  - Христо Монов, бил ченге, милиционер, депутат от БСП и агент на ДС и  бил осигурил навремето Темида да си затвори очите за истината, че Полфрийман е невинен.

- как 14 години по-късно на бял свят излиза видеозапис, който доказвал всичко изброено по-горе.

Последното е особено важно, защото този видеозапис, разпространен от кръга „Капитал“, е основният им клоунски номер под шапитото на цирка. Той според тях доказвал едва ли не, че Монов всъщност е моралният убиец на Полфрийман, а приятелят на Българския хелзинкски комитет – австралиецът Джок, само се е защитавал с 30 сантиметровия си нож. Намеците са, че това е нов запис, изобщо не гледан по време на делото, а въз основа на него адвокатът на Полфрийман, който неизненадващо също членува в „Да(Й) България“, сега изнудва прокуратурата да внесе искане за възобновяване на наказателното дело. А понеже тези кадри, освен, че са гледани от съдебните състави, са толкова неясни, че нищо не се разбира, телевизионните „специалисти“ на Прокопиев услужливо са монтирали обяснителни бележки към всяка сцена, в които описват „какво се случва“ според тях.

Така с един видеозапис, който не е нов, но пък е добре претоплен в правилния момент и подобаващо „разяснен“ в унисон със защитната теза на един осъден убиец, кръгът „Капитал“ прави нещо ужасяващо  - нагло и по гьобелсовски, с лъжи и манипулации, се изплюва в лицето на българското правосъдие – сиреч, в лицето на самата държава.

Защото за драскачите от „Капитал“ няма никакво значение какво е казал българският съд и българската съдебна система. Важно е какво казват ТЕ – последната инстанция в морала, истината и справедливостта. За тях не е важна присъдата. Важно е да защитят Калин Калпакчиев, защото е „техен“, важно е един убиец да си отиде в Австралия, защото също е „техен“.
Убитият, родителите, роднините и приятелите му (които отговориха още същия ден с контра видео и то с обяснения, които са много по-смислени от тези на Полфрийман) – тяхната мъка няма значение. Кучета я яли и държавата.

Днес „Капитал“ оправдава от страниците на „медиите“ си един убиец и го „пуска“ от затвора. Утре, ако приятелите им от „Демократична“ България“ се докопат до властта, вече ще говорим за фашизъм.