Как се стигна до кризата с белодробните трансплантации?

Инспекторатът на здравното министерство разкри защо се стигна до кризата с белодробните трансплантации у нас. Оказва се, че България дори не е направила опит да продължи договора с Медицинския университет във Виена, преди споразумението да изтече, съобщава bTV.

Договорът с болницата във Виена изтича през май 2017-та година. Първият опит да се удължи е в началото на същия месец. Агенцията по трансплантация информира министерството, че трябва да вземе решение. Писмото потъва в правната дирекция.

Два месеца по-късно - договорът вече е изтекъл. Агенцията уведомява министерството. Писмото започва да пътува из ведомството от дирекция на дирекция. Отново без отговор.

Половин година по-късно, Агенцията по трансплантация сигнализира за трети път. Резултатът е същият като преди. И така до днес - вече година и половина българските пациенти продължават да чакат.

Мартин Монов: 5 години след трансплантацията на стволови клетки празнувам нов живот

След трансплантацията Момчил получава няколко писма от Виена, че дължи над 9 хиляди евро. По думите на Момчил, „че министерството не са ги изплатили. Даже имаше и заплахи, че ще ми изпратят съдия изпълнител”.Момчил Димитров е трансплантиран с бял дроб във Виена. „Голям късмет, че оцелях до датата на трансплантацията и нещата се случиха”, споделя той.

Случаят на Момчил е описан в доклада. Лечението му е забавено над 8 месеца, заради искания на Комисията за лечение в чужбина.

„Искаха втора оферта, при положение, че само във Виена приемаха българи, искаха разбивка на разходите. И може би най-невероятното – искаха дата на трансплантацията при положение, че няма как да се каже – те не ги държат на склад органите”, обяснява още Момчил.

От Министерството увериха, че са се разплатили и че са изпратили доклада на прокуратурата. 

„Личи или пълна некомпетентност на ръководителите на въпросните отдели или умишлено бавене на топката с цел да се спестят някакви пари обаче да се рискува живота на български граждани”, обясни д-р Станимир Хасърджиев, от Националната пациентска организация.

Бившият директор на агенцията за трансплантация д-р Симеонова отказа да коментира доклада, който открива липса на стратегия.

Д-р Михаил Христов, директор на Изпълнителната агенция по трансплантация, обясни: „По времето на Петров са водени тези писма да продължаваме или не. Отговорът е уклончив. Никъде не видях писмо, в което казват: Да, продължете”.

Според Момчил единственият шанс за болните да оцелеят, е да бягат от България и да търсят спасение в други държави.

В списъка на чакащите са 15 тежко болни българи
.