Как ще ни стигнат... шведите

Ех, момчета, ще ви поведа аз към Стокхолм, припяваше възторжен наш поет след третата ракия. Негов мастит колега пък чакаше всеки ден съобщение, че е получил Нобелова награда и силно се притесняваше, че тя много се бави. Въобще Швеция открай време е заемала специално място в сърцата на нашите творци, и не само...

Известно е, че българите безрезервно и единодушно са приели две от най-знаменитите нейни открития: Шведската маса и шведската тройка. Дори са ги доразвили, като са заменили сандвичите на масата с доста по-сериозни кулинарни шедьоври. 

И шведската ни тройка се отличава значително от оригинала

Известно е, че тя се е появила на бял свят, когато станало ясно, че двадесет години след брака си крал Густав не може да се сдобие с наследник. Тогава, като съветник и гуру в любовното дело, в което естествено участвала и кралицата, се включил Алфред Мун, вещ изследовател на темата. Стара истина е, че трима винаги са по-силни от двама. Така целта била постигната.

Философията на българската шведска тройка обаче е друга: Тя отрича консерватизма, непрекъснато се развива и винаги е готова да включи някой нов участник. Голямата компания винаги е за предпочитане, гласи отколешната ни традиция.

Има един факт, който ще накара мнозина от вас да въздъхнат дълбоко: През 1939 г. България е била много по-богата от Швеция, сочи статистиката. Сигурно затова открай време шведите се захласват по дребните неща. След като нямат знаме с размер 7000 квадратни метра, което тежи един тон, те сочат за забележителност на Стокхолм най-тясната си улица и най-малката си скулптура.

Въпросната улица, по която задължително минава всеки турист, носи името на своя създател, немският търговец Мартен Тротзиг. През 1581 г. той идва в града, купува земя, строи къща и магазин. И за да може по-пряко да преминава от едното място на другото, оформя тази алея. Тя има 39 стъпала, спуска се стръмно от високото и в долната си част е широка само деветдесет сантиметра. А ако за уважаемия господин Тротзиг те може и да са били напълно достатъчни, за хилядите туристи, които всеки ден се изкачват или слизат по стълбите, са истински кошмар. Но въпреки това всеки иска да го изживее.

Колкото до статуята, за която стана дума, тя се намира в двора на финландската църква “Свети Георги”. Представлява седнало момченце, обгърнало краката си. Направена е от Лис Ериксон и е висока само петнадесет сантиметра. Нарекли са я: “Момченцето, което гледа към луната”. 

И около него туристите се трупат като пред месия, даряват го с пари и го обличат според сезона 

Въпреки скромните му размери и българските специалисти гледат положително на това произведение на изкуството, защото си дават сметка, че ако се наложи демонтажът му, ще бъде доста по-лесен.

И така, може би вече сте разбрали, че се намираме в Стокхолм, столицата на Швеция, най-дългата държава в Европа. Разстоянието от най-северната до най-южната й точка е колкото от най-южната до Рим. На това пространство живеят десет милиона души, от които десет на сто чужденци.

През 1187 г. на два острова в огромния залив се заселват викингите. През 1252 г. се ражда град Стокхолм, който днес се простира на четиринадесет острова. За да стане това тогава, най-много помагат богатите немски търговци, които решили, че това е много добро място за живеене. Затова и го правят столица на страната.

Минало време обаче, градът бил залят от боклуци, смрад заливала улиците. Животът станал невъзможен. 

Хората не доживявали до четиридесет години

Тогава гражданите се взели в ръце, общината ги повела, богатите развързали кесиите си и само след четиридесет години Стокхолм не само станал най-чистият град в Европа, но имал и улично осветление. 

В началото на 50-те години специална комисия със задача да огледа града забелязала, че през зимата много стари хора си трошат краката по хлъзгавите улици

И тогава се взима решение тротоарите да се отопляват със специална система, като енергиен източник е изгорелият боклук. В по-големи мащаби, които обхващат вече жилищни и обществени сгради, това откритие се ползва и днес. Това налага Швеция да внася боклук от околните държави. При това много милиони тонове. 

Шведите са дали на света Астрид Линдгрен, Пипи дългото чорапче, Грета Гарбо, АББА, Густаф Нобел, Ингрид Бергман. И, разбира се, Кристина Шведска.

Нейният баща крал Густав II Адолф загива в бой, когато тя е на шест години. Тогава се качва на престола. По волята на таткото я възпитават като принц. Тя се носи в мъжки дрехи, ловува, язди, в по-късен етап залита по жени, но и по своя братовчед Карл Густав. Владее шест езика и се налага като един от най-просветените и знаещи монарси в Европа. Дългът й, разбира се, налага да има деца, които да я наследят на престола. Но да бъде майка тя отказва. Нейният житейски план е друг, а не този, наложен от традицията. 

Кристина се отрича от религията на баща си, яростен протестант, и приема католицизма за свое духовно учение

Скандалът е огромен и откликва във всички европейски кралски дворове. Необуздана, не признаваща правилата и законите на монархията, на 28 години Кристина абдикира, напуска кралския дворец с хиляда и четиристотин стаи и 660 прозореца и заминава за Рим. Там тя, благодарение на ума, таланта и високия си интелект, се издига високо в обществото. Ватиканът се вслушва в нейните съвети и често взима решения, повлияни от тях. А папа Александър VII дава най-точното определение за великата шведка: “Крал без царство, християнка без вяра, жена без срам”.

Кристина Шведска умира на 62 години и е от малкото жени, погребани във Ватикана. 

Шведите имат два идола: природата и децата. Затова се возят повече с велосипеди, ползват метрото и правят всичко, което е по силите им, въздухът, който дишат, да бъде чист. Те не предприемат нищо, което после ще вреди на бъдещото поколение. 

Здравеопазването и образованието в Швеция са напълно безплатни. Има, разбира се, и частни заведения, но държавните по нищо не отстъпват на тях. При отглеждането на децата законите налагат пълна еманципация или може би задължение между двата пола. Детски отпуски се дават наравно и на мъжа, и на жената. Който се откаже да ги ползва, просто ги губи. Прехвърляне не може да става. Затова по градинките на Стокхолм, пък и навсякъде мъжете с колички не са по-малко от дамите. И са не по-малко изкусни майстори при смяна на памперсите и други бебешки работи.

Шведите не обичат да се правят на богати. Дори лицемерно твърдят, че са бедни и не могат да си позволят луксозен живот. Може и да е така, но не защото нямат пари, а защото така са възпитани: да харчат само за полезни неща, а не заради някаква бляскава показност. Затова и автомобилният парк в Стокхолм изглежда доста скромно в сравнение със софийския. И няма никакъв шанс скоро да заприлича на него. 

Исак ГОЗЕС