Една от причините да съм тука, е да възстановя социалния си живот. Затова предпочитам да си говорим на ти. Така д-р Красимира Иванова, по-голямата сестра на премиера Борисов, започна разговора в студиото на “Тази неделя” по bTV.
Тя бе с кокетна червена шапка, която поясни, че носи от чиста женска суета: &ldquo;Шапката е заради това, че все още съм суетна като жена, косичката ми е късичка, пък аз обичам дълга коса. А има и все още следи от разреза, от операцията, така че предпочитам да нося шапка&rdquo;.<br /> <br /> Краси разказа, че според лекарите туморът й се е развивал около 3-4 години. Големината му е била около 4 см, колкото едно яйце. &ldquo;Не съм усещала абсолютно нищо. Не съм имала главоболие. Въпреки че работя в интензивно отделение и съм началник, съм била всеки ден на работа и съм си вършила задълженията, без да усещам някакво напрежение или главоболие. Може и някога да съм имала главоболие, но кой човек не се оплаква от това. Пък съм и хипертоничка и съм си обяснявала главоболието с това&rdquo;, разказа Красимира.<br /> <br /> Тя сподели как е разбрала за тежкото си заболяване: &ldquo;Прибрах се вкъщи и посегнах да взема чаша вода. В един момент дясната ми ръка така се скова, че не можех да пусна чашата. Получих гърч, ръката ми се скова, както и кракът ми и главата ми се обърна на другата страна. Получих тежко сърцебиене. Първо трябваше да го спра него &ndash; с леки масажи &ndash; в областта на гърдите и главата. Тези кардиологични прийоми всеки лекар ги знае. Първо си помислих, че получавам инсулт заради повишеното кръвно налягане&rdquo;, каза Краси. <br /> <br /> Тя сподели, че семейството й изпаднало в паника и дори тя ги успокоила, че това ще мине. След 15 минути симптомите обаче се повторили. Тогава тя разбрала, че трябва да действа веднага.<br /> <br /> &ldquo;За минути бях готова &ndash; като войник &ndash; с &ldquo;екипировката&rdquo; за болницата - четка за зъби, пижама, дори и парфюм. Не се притесних изобщо. Паниката не води до нищо добро&rdquo;, разсъждава Красимира.<br /> <br /> Когато тя отива в болницата, лекарите я преглеждат и й казват, че има менингиом. Туморът бил разположен на коварно място &ndash; в меките мозъчни обвивки. &ldquo;Първото нещо, което си помислих е, че по някакъв начин трябва да се оцелее, каквото и да означава това. Следващото &ndash; че това е нещо, което се лекува само с операция&rdquo;. <br /> <br /> Пациентката била настанена веднага в болницата, където, както тя признава, попаднала в ръцете на невероятни хора. Казва, че не изпитала страх, по-скоро болезнена тъга. За да не притесни семейството си, тя не показвала тези емоции. &ldquo;Като силно вярваща приех, че ми е изпратено изпитание и трябва да го преодолея&rdquo;, казва Красимира. <br /> <br /> Тя сподели, че Бойко й предложил да си избере къде иска да бъде оперирана. Краси нямала колебание &ndash; избрала да се остави в ръцете на своите български колеги. &ldquo;Казах си, че ако Господ е решил, че още му трябвам, ще оцелея в ръцете на тези хора, ако не ми е писано да оживея, това няма да стане дори и в чужбина&rdquo;.<br /> <br /> Операцията била спешна, продължителна и излязла изключително сполучлива. Когато Краси излязла от упойка, чула гласа първо на хирурга &ndash; доц. Николай Петров и видяла брат си, който бил до нея и я държал за ръката. Запитана дали в очите му е имало сълзи, Красимира отговори: &ldquo;Той е толкова корав човек, че не би си позволил това&rdquo;. <br /> <br /> Сестрата на премиера още веднъж благодари на екипа, спасил живота й. &ldquo;Благодаря на Господ, всичко беше добре. От сърце благодаря на проф. Кирчо Романски, на доц. Ники Петров, на доц. Ефтимов, на младия д-р Тодоров, на кардиолога д-р Ангелов, на целия екип, на медицинските сестри, на Ина и Надето, които ми помогнаха да се раздвижа&rdquo;.<br /> <br /> &ldquo;Тук съм, не за да се покажа на обществото, че съм оперирана &ndash; има хиляди такива като мен. Но искам да вдъхна доверие на хората, че в България имаме много добра медицина. Трябва да уважаваме българските лекари и да им съдействаме, когато ни лекуват&rdquo;, подчерта д-р Иванова. <br /> <br /> Тя разказа, че майка й починала от рак, много бързо &ndash; за 6 месеца. Жената имала метастази по тялото и лекарите не могли да я спасят. &ldquo;Дори да нямаш такъв случай в семейството си, човек винаги се страхува от тези болести. А за болестите, които можем да се профилактираме, трябва да си правим прегледи&rdquo;, подчерта Красимира. <br /> <br /> &ldquo;Имахме невероятни родители &ndash; събрали се през много изпитания. Бяха добри, трудолюбиви хора. Имахме един нормален живот&rdquo;, сподели накрая д-р Красимира Иванова. <br /> <br />