Каката на Бойко: Имах тумор колкото яйце
- Като силно вярваща приех, че ми е изпратено изпитание и трябва да го преодолея, казва Красимира
Една от причините да съм тука, е да възстановя социалния си живот. Затова предпочитам да си говорим на ти. Така д-р Красимира Иванова, по-голямата сестра на премиера Борисов, започна разговора в студиото на “Тази неделя” по bTV.
Тя бе с кокетна червена шапка, която поясни, че носи от чиста женска суета: “Шапката е заради това, че все още съм суетна като жена, косичката ми е късичка, пък аз обичам дълга коса. А има и все още следи от разреза, от операцията, така че предпочитам да нося шапка”.<br /> <br /> Краси разказа, че според лекарите туморът й се е развивал около 3-4 години. Големината му е била около 4 см, колкото едно яйце. “Не съм усещала абсолютно нищо. Не съм имала главоболие. Въпреки че работя в интензивно отделение и съм началник, съм била всеки ден на работа и съм си вършила задълженията, без да усещам някакво напрежение или главоболие. Може и някога да съм имала главоболие, но кой човек не се оплаква от това. Пък съм и хипертоничка и съм си обяснявала главоболието с това”, разказа Красимира.<br /> <br /> Тя сподели как е разбрала за тежкото си заболяване: “Прибрах се вкъщи и посегнах да взема чаша вода. В един момент дясната ми ръка така се скова, че не можех да пусна чашата. Получих гърч, ръката ми се скова, както и кракът ми и главата ми се обърна на другата страна. Получих тежко сърцебиене. Първо трябваше да го спра него – с леки масажи – в областта на гърдите и главата. Тези кардиологични прийоми всеки лекар ги знае. Първо си помислих, че получавам инсулт заради повишеното кръвно налягане”, каза Краси. <br /> <br /> Тя сподели, че семейството й изпаднало в паника и дори тя ги успокоила, че това ще мине. След 15 минути симптомите обаче се повторили. Тогава тя разбрала, че трябва да действа веднага.<br /> <br /> “За минути бях готова – като войник – с “екипировката” за болницата - четка за зъби, пижама, дори и парфюм. Не се притесних изобщо. Паниката не води до нищо добро”, разсъждава Красимира.<br /> <br /> Когато тя отива в болницата, лекарите я преглеждат и й казват, че има менингиом. Туморът бил разположен на коварно място – в меките мозъчни обвивки. “Първото нещо, което си помислих е, че по някакъв начин трябва да се оцелее, каквото и да означава това. Следващото – че това е нещо, което се лекува само с операция”. <br /> <br /> Пациентката била настанена веднага в болницата, където, както тя признава, попаднала в ръцете на невероятни хора. Казва, че не изпитала страх, по-скоро болезнена тъга. За да не притесни семейството си, тя не показвала тези емоции. “Като силно вярваща приех, че ми е изпратено изпитание и трябва да го преодолея”, казва Красимира. <br /> <br /> Тя сподели, че Бойко й предложил да си избере къде иска да бъде оперирана. Краси нямала колебание – избрала да се остави в ръцете на своите български колеги. “Казах си, че ако Господ е решил, че още му трябвам, ще оцелея в ръцете на тези хора, ако не ми е писано да оживея, това няма да стане дори и в чужбина”.<br /> <br /> Операцията била спешна, продължителна и излязла изключително сполучлива. Когато Краси излязла от упойка, чула гласа първо на хирурга – доц. Николай Петров и видяла брат си, който бил до нея и я държал за ръката. Запитана дали в очите му е имало сълзи, Красимира отговори: “Той е толкова корав човек, че не би си позволил това”. <br /> <br /> Сестрата на премиера още веднъж благодари на екипа, спасил живота й. “Благодаря на Господ, всичко беше добре. От сърце благодаря на проф. Кирчо Романски, на доц. Ники Петров, на доц. Ефтимов, на младия д-р Тодоров, на кардиолога д-р Ангелов, на целия екип, на медицинските сестри, на Ина и Надето, които ми помогнаха да се раздвижа”.<br /> <br /> “Тук съм, не за да се покажа на обществото, че съм оперирана – има хиляди такива като мен. Но искам да вдъхна доверие на хората, че в България имаме много добра медицина. Трябва да уважаваме българските лекари и да им съдействаме, когато ни лекуват”, подчерта д-р Иванова. <br /> <br /> Тя разказа, че майка й починала от рак, много бързо – за 6 месеца. Жената имала метастази по тялото и лекарите не могли да я спасят. “Дори да нямаш такъв случай в семейството си, човек винаги се страхува от тези болести. А за болестите, които можем да се профилактираме, трябва да си правим прегледи”, подчерта Красимира. <br /> <br /> “Имахме невероятни родители – събрали се през много изпитания. Бяха добри, трудолюбиви хора. Имахме един нормален живот”, сподели накрая д-р Красимира Иванова. <br /> <br />