Какви правила за сексуално въздържание има в различните религии

Какво е сексуалност? Тя се състои от няколко компонента, проявяващи се по различни начини в живота ни. Сексуалността може да се разглежда през много призми,тъй като проявленията й засягат много и различни сфери от човешкия живот. Сексуалността не е само секс,тя е вътрешно усещане за удовлетвореност от собствената ни близост и нейните форми.От векове насам се насажда мисълта,че секса е нещо нечисто, дори грях.

Няма религия,която малко или много да не осъжда човешката сексуалност, опорочавайки я и сравнявайки я с ерес и разврат. За религията вменяването на вина от собствената ни сексуалност е бил просто метода, чрез който да се контролира обществото и силата на общата му енергия, именно - чрез страха, пише rozali.com.

Все пак живеем в свят, в които като цяло почти всичко се върти около секса, колкото и религиите да насаждат твърдението, че той е грешно и нечисто нещо. Факт е, че сексът е навсякъде около нас,той провокира и продава. В това съвременно и атеистично общество, в което живеем въздържанието от интимна близост се възприема само и единствено тогава, когато е налице невъзможност или нежелание. Обществото е възприело хедонизма, който проповядва, че удоволствието е единствената съществена ценност, която да получават, когато пожелаят. В традиционните религии - християнството, юдаизма, исляма и будизма - въздържанието от съпружеска близост е важна духовната практика, която неизменно се появява. Разбира се, изобщо не става дума за секс извън брака.

Християнството и сексът

Има правило съпрузите да се въздържат от интимна близост по време на пости, в навечерието на тайнственото кръщение и причастие, а така също в навечерието на сряда, петък и неделя в продължение на цялата година. Ако единият съпруг иска да спазва постите напълно, а другият не се е издигнал още до това духовно съвършенство и не вижда смисъл от въздържанието, то свещениците препоръчват да не се отказва близост, защото е по-добре да се наруши поста, от това да се развали щастливия брак. Много духовни лица още столетия назад смятат, че ако една жена откаже близост на съпруга си, то може да се стигне до прелюбодеяние. Затова въздържанието от секс трябва да става със съгласието и на двамата. Целта на въздържанието в православието, както и в другите религии, е човек да се научи да контролира страстта и желанията си, да почисти разума си от греховни мисли.

Юдаизмът и сексът

За разлика от християнството, което проповядва, че пълното въздържание е път към святост, за евреите съпружеските отношения са една от най-важните съставки на живота, непосредствено свързана с духовното израстване. В отговор на многобройни запитвания за интимната близост, равин Ашер Кушнир заявява, че никой, освен Бог, не може да покаже на човека пътя към духовното чрез телесното. Смята се, че човек, който не е свързан в брак, е непълноценен, независимо дали е мъж или жена. По време на бракосъчетанието младоженците стоят под навес, символизиращ бъдещия дом, съпругът обещава да обезпечи на жената достойна прехрана, подслон и сексуални наслади.Разбира се това не означава, че сексуалната разпуснатост се поощрява. Както и в християнството, така и при юдаизма, има предписания за въздържание от сексуални отношения по време на пост. Но има и много интересна традиция, която не съществува при другите религии. Според еврейските закони, всеки месец съпрузите са длъжни да се въздържат от близост в продължение на 12 дни. Смята се, че това е свързано с месечния цикъл на жената. Разбира се забрана за близост през тези дни има и в исляма, и в християнството, но тя зависи от продължителността на кръвотечението. В юдаизма времето на въздържание е по-дълго и ограниченията по-строги.

Ислямът и сексът

Както в юдаизма, така и в исляма, няма монашество и независимо от някои строги обичаи, близостта между съпрузите се забранява рядко. Сексът е забранен през месечния цикъл, след раждане или спонтанен аборт, по време на поклонение и пости. Трябва обаче да се знае, че по време на пости близостта е забранена през светлата част на деня, от изгрев до залез слънце, но през нощта забраните не важат. Вярващите знаят, че Аллах разбира инстинктите им и затова им позволява близостта през нощта. Въздържанието може да бъде задължително, ако мюсюлманинът е дал обет за уединение за определен срок, например последните десет дни от рамадана.
Независимо че според ислямското учение няма разлика между битието на мъжа и битието на жената , "Книгата на Аллах" категорично утвърждава, че "съгласно обичая мъжете са едно стъпало над тях".

В исляма са заложени традициите и ценностите, свързани с брака, развода, наследството и отношенията в границите на семейството, а подчиненото положение на мюсюлманката се предопределя не само от религиозни, но и от икономически фактори. Коранът подчертава ролята на мъжа като глава на семейството и единствено отговорен за неговата издръжка, утвърждава непълноценността на жената и налага нейното подчинение. В Корана за съпругите се говори като за "ниви, в които съпрузите могат да влизат, когато поискат"; утвърждава се полигамията. Мюсюлманката трябва да носи покривало , узаконява се фактическото й затворничество в дома, а изневярата й се наказва със смърт.

Будизмът и сексът

В будизма има огромен брой различни течения и клонове. Затова може би трябва да се говори за класическата версия тхеравада. Тя е и най-консервативната форма. В нея, както и в християнството, правилата за миряните и монасите са различни. Монасите са длъжни да съблюдават обет на безбрачие, а за миряните това правило е доста по-меко. В будизма няма институция брак и затова обсъждания за отношения с чужда жена или мъж са несъстоятелни. Двама души са свободни да правят секс по свое желание. Както и при другите религии, в будизма също има пости, по времето на които се препоръчва въздържание от сексуален живот. Човек, който не може да контролира своите желания, е обречен да се ражда отново и отново, а това означава, че не може да достигне до нирвана.

Трите водещи религии - юдаизма, християнството и исляма - установили своя универсален патриархат и обвинили жената за виновна заради самото си съществуване, с което съблазнявала мъжа и го примамвала към съгрешаване.

Днешната сексуална разкрепостеност се счита за извоювана свобода от съвременните хора. И това несъмнено е донякъде така. Има тънка граница, все пак, между свободата на волята и робуването на първичността. Първото се извършва осъзнато, а второто - не.

В съвременния свят сексапилът се е превърнал в индустрия, комерс и стереотипност, която сякаш по-скоро заробва хората, отколкото да ги освобождава. Сексът продава и маркетингът усилено експлоатира човешката първичност, за да пласира своите продукти. Излъчването на сексапил е част от социалното поведение, но освен това, то е част от заложения поведенчески модел за живота и инстинктите.