Какво прави българската младеж, ще се хванете за главата

Много от младежите в България не учат, не работят и не се развиват, малка част от тях имат досег с младежки организации или са ангажирани с каузи, а вредните навици далеч не са им чужди - особено алкохолът и цигарите.

Това показват резултатите от изследване на "Галъп" по поръчка на Министерството на младежта и спорта. То е проведено през октомври 2022 г. и е представително за младежите в страната между 15 и 29 г.

Изследването обхваща различни сфери от живота им - обучение, заетост, личностно развитие, политическо участие, хранене и употреба на вредни вещества.

Става дума повече за нагласи, отколкото за обективни данни, които могат да се проверят - много от въпросите, например, са под формата на "познавате ли ваши връстници, които", тъй като анкетираните са по-склонни да прикриват истината, ако въпросите са директно зададени към тях.

И все пак резултатите са притеснителни - всеки втори казва, че познава свои връстници, които попадат в групата на нито учещи, нито работещи (т.нар. NEETs - not in employment, education or training), а нивата на гражданска активност са изключително ниски.

Данните разкриват проблем с маргинализацията на огромна част от младите хора, особено тези в по-малките населени места.

"Където резултатите са по-позитивни, става дума за младежи, които живеят в столицата или в големите градове и имат по-благоприятни условия за живот", коментира пред "Капитал" авторката на изследването Яница Петкова.

"Младежите в риск от социално изключване са най-често от по-малки населени места и с по-ниски доходи. Тези фактори оказват своето влияние и върху гражданското участие, и върху употребата на вредни вещества", казва тя.

Групата на NEETs

Над 48% от младите хора в България познават свои връстници, които в продължение на поне една година са били в категорията NEETs, като разбираемо този дял е по-висок в групата 24-29 г - 65% от тях познават хора на своята възраст в тази ситуация.

Да си част от NEETs не се определя от образованието или етническата принадлежност. Хора от различни етноси и с различно образователно равнище също се намират в тази група, посочва Яница Петкова.

За да изследват проблематиката, социолозите им задават два въпроса - индиректен (познавате ли свои връстници в NEETs) и директен (попадали ли сте в тази група).

Когато трябва да дадат оценка на поколението си, младежите най-често посочват, че познават поне един-двама, а често и повече връстници в такава ситуация. Данните показват, че често тези младежи имат добър стандарт на живот, осигурен от издръжка от семейството, въпреки че не се развиват.

При личната оценка участниците са много по-сдържани - едва около 13% признават, че са били в ситуация от над година, в която не са работили или учили и са били (или още са) на издръжка на семейството си. Дори така този дял е сериозен - това са над 110 хил от общо 854 хил. младежи в България според последното преброяване на населението.

За Петкова най-изненадващо в проучването са причините, които младежите откриват зад явлението NEETs. "Над 50% казват, че връстниците им попадат в тази група заради мързел или безотговорност.

Това ме изненада, защото очакванията са да се търси причина извън личността". Следващите най-често посочвани фактори са точно такива - липса на работа, малко възможности за реализация, ниско заплащане или прекалена грижа от страна на родителите.

Добрата новина е, че явно и "самите младежи припознават отговорността и ролята на личността, а да бъдеш част от NEETs започва да се възприема като нещо срамно", добавя Петкова.

Активни граждани ли са младите българи?

Що се отнася до нивата на гражданско и политическо участие сред младите хора в България, то те остават доста ниски. Най-често анкетираните посочват, че са участвали в благотворителни дейности (32%) и доброволчески акции (27%). "Сравнено с предишни изследвания има все пак ръст на ангажираността в такива инициативи. Основната причина вероятно са кризите в последните две години - пандемията и войната в Украйна. Тези събития повлияха на доброволчеството и благотворителността и стимулираха ангажираността и на младежите", казва Петкова. Не е сигурно обаче дали тази тенденция ще продължи или е моментно явление.

Същото важи за политическата ангажираност. "Протестите през 2020 г. имаха по-силен младежки облик, което доведе до повишено участие на млади хора в изборите през април 2021 г. Оттам нататък обаче видяхме разочарование, умора и невъзможност партиите, които младежите подкрепиха, да представляват техните интереси и да задържат властта. Това доведе до повторно отдръпване на младите от политиката", добавя Петкова. Под 10% е нивото на участие на младежи в протести, а едва около 4% взаимодействат с политически организации. Това затвърждава традиционно ниските нива на интерес на младите хора в България към политиката. Повече активност има в "лесните" начини за изразяване на гражданска позиция - през социалните мрежи, над 21% (основно тези между 25 и 29 г) са ги използвали с тази цел. Сравнително високо (над 16%) е и нивото на участие в природозащитни акции, което се запазва като традиционно младежки тип гражданска активност.

"Във всички категории прави впечатление, че младите жени са малко по-склонни да бъдат активна част от гражданското общество - и чрез благотворителна дейност, и в младежки обучения, и в природозащитничество", казва Петкова.

Проучването обръща внимание и на ангажираността с дейностите на младежките организации: близо 80% от респондентите никога не са участвали в събитие на организация, която развива дейности за млади хора. "Очакванията ни бяха по-ниските възрастови групи да са взаимодействали повече с подобни организации. Напротив, младежите над 25 г по-често казват, че са имали досег с тях", обяснява Петкова.

"Двете Българии" и проблемите в младежката политика

"Това, което минава като нишка през цялото изследване, е фактът, че имаме два типа младежи в България. Младежите от семейства с по-високи доходи в столицата и големите градове като че ли са по-малко застрашени и от употреба на вредни вещества, и от изпадане в ситуация на маргинализация, оставане без работа и доходи. Тези в по-малки населени места, с по-неблагоприятни житейски перспективи и с по-ниски доходи са в по-голям риск по всички показатели", обяснява социоложката. "Това разделение на две Българии, на две групи младежи, е доста видно и в тяхното взаимодействие с младежки организации и гражданското им участие."

Тази тенденция на разделение в младото поколение остава системна, но все пак има определени показатели, които се променят в сравнение с предишни изследвания. Макар и минимално се разширява досегът с младежките организации и различните форми на гражданско и политическо участие, което е положителна промяна. "Надявам се това да е устойчива тенденция, а не нещо временно, продиктувано от обстоятелствата на криза", казва Петкова.

Изследователката от "Галъп" припомня, че последната действаща Национална стратегия за младежта е изтекла още през 2020 г. Едва сега, в едно от последните заседания на настоящия парламент, бе приет новият документ. Той е важен, за да могат младежките организации да ангажират все повече младежи в своите дейности и да подпомагат тяхното участие в обществените процеси. "Какво правят младите хора със свободното си време е много важна тема. Ако има повече организации и пространства, които да ги насърчават да се развиват, е по-малко вероятно те да изпаднат в социална изолация", казва Петкова.

Цигари, тесто, райски газ: навиците на младежите

Консумацията на храни, алкохол и наркотични вещества също е предмет на изследването сред младежите. Резултатите показват, че близо 40% от тях са редовни пушачи, над 75% консумират тестени изделия на ежедневна база. При по-чувствителните теми, свързани с употреба на алкохол и наркотици, авторите на изследването подхождат както с NEETs - задават един директен и един индиректен въпрос. Това позволява по-голяма свобода и откровеност в отговорите, но не изключва възможността част от респондентите да са спестили информация. Според резултатите над 40% от младежите познават свои връстници, които пият твърд алкохол всеки ден. Над 20% пък имат познати, които употребяват райски газ на ежедневна или седмична база. При употребата на марихуана този дял е близо 25%, а при синтетични и по-тежки наркотични вещества процентите рязко намаляват.

"Изненада е, че голяма част от младежите - дори непълнолетните - не се притесняват да споделят, че употребяват определени вещества", споделя Яница Петкова. По думите ѝ употребата на наркотици и цигари сред младите е трайно висока и са нужни още усилия за адресирането на този проблем. Особено внимание трябва да се обърне и на райския газ, чиято употреба се е повишила от лятото на миналата година.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук