Какво прави депресията с вашия мозък? Вижте как съзнанието ви страда
Умът "предъвква" проблемите
Изследване сравнява мозъците на млади хора, страдащи от депресия, с тези на контролна група. Установява, че младежите, които са преживяли депресия в миналото, имат хиперсвързани когнитивни и емоционални мрежи. Учените от Университета на Илинойс в Чикаго сканират мозъка на 30 души на възраст между 18 и 23 години, докато са в състояние на почивка. Всички участници са преживели депресия, но са иначе в добро здравословно състояние и не приемат никакви лекарства. Контролната група се състои от 23-ма души на същата възраст, които никога не са преживявали депресия, пише PsyBlog.com, цитиран от obekti.bg.
Учените откриват, че хората, преживели депресия имат хиперсвързаност в зоните на мозъка, които се отнасят до т.нар. „предъвкване“ – когато човек превърта проблемите в ума си отново и отново, без да намира решение.
„Предъвкването не е много здравословен начин за обработване на емоциите – казва Скот Лангенекер, преподавател по психиатрия и психология в Университета на Илинойс в Чикаго. – предъвкването е рисков фактор за депресия и повторната ѝ поява, ако човек я е преживявал в миналото.“
Заедно с предъвкването учените изследвали и когнитивния контрол.
„Както можете да предположите, когнитивният контрол и предъвкването са свързани. Колкото повече се повишава последното, толкова повече когнитивният контрол спада.“ - обяснява Лангенекер.
Въпреки че младите хора в изследването не са били в депресия в момента, от предишни изследвания е известно, че при около половината от хората тя рецидивира в рамките на две години.
Предполага се, че ранната зряла възраст е периодът, в който хората са най-податливи на подходящите терапии
.
„Ако можем да помогнем на младите хора да се научат как да излязат от неадаптивните стратегии като предъвкването, това може да ги предпази от развиването на хронична депресия и да им помогне да бъдат по-добре като възрастни. - пише водещият автор на изследването, Рейчъл Джейкъбс. - Смятаме, че депресията е резултат от развитието и въпросът дали някой ще развие депресия не е предрешен. Ако можем да осигурим превенция и лечение на хората, които са в най-голям риск, може да съумеем да предотвратим депресията, да намалим броя депресивни епизоди или да намалим тяхната тежест.“