Какво се случва на 4 май в българската история

Цариградските българи подават молби до посланиците на великите сили в Цариград за съдействие пред Високата порта българската православна църква да се отдели от Патриаршията. Денят е 4 май 1861 г. През 1872 г. в Букурещ завършва Първото общо събрание на БРЦК. Отчитайки условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, събранието взема решение за преминаване към незабавни революционни действия. Васил Левски е определен за главен апостол в Северна България, Тракия и Македония и с получено за целта пълномощно се завръща в българските земи и продължава изграждането на вътрешната организация. На 4 май са родени: Георги Аспарухов- Гунди - български футболист, централен нападател, Филип Трифонов - драматичен и филмов актьор. На тази дата умират: Гоце Делчев, Стоян Попандреев Робов - възрожденец, борец срещу фанариотското духовно робство.

1999 г.
Българският парламент гласува искането на НАТО да бъде предоставена част от въздушното пространство на България за въздушни акции на НАТО срещу Югославия. Това предложение е подкрепено от 153-ма депутати, а против са 81 от Демократичната левица, Евролевицата, Зелената партия и независими. Гласуването е съпроводено с митинги в подкрепа на това решение, организирани от правителството и от профсъюз "Промяна", и против, организирани от БСП и антивоенно настроени интелектуалци.

1999 г.
Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина“ първа степен на Руслан Райчев.

1998 г.
Завършва XLIII-тия конгрес на БСП. Приети са политически проект "Работа, растеж, развитие - алтернативата за България", политическа резолюция за дневния ред на България и задачите на БСП, резолюция на БСП за обединяването на левите и левоцентристките сили и за създаването на нова левица в България. Георги Първанов е преизбран за председател на Висшия съвет на БСП.

1937 г.
Публикувана е Наредба-закон за неучастие на български поданици в испанската гражданска война.

1934 г.
Двадесет и третото Обикновено народно събрание гласува вот на недоверие на министър Стоян Костурков и на 14 май премиерът подава оставка.

Стоян Костурков е роден в Панагюрище. Завършва Петропавловското духовно училище в Лясковския манастир и една година следва право в Женева. Завръща се в България и работи като учител в Панагюрище, Пазарджик, Хасково, Враца, Варна и София. Той е един от създателите на Радикалдемократическата партия.
От 1906 г. е неин секретар до разтурянето и през 1934 г. Костурков участва в издаването на нейния печатен орган в. "Радикал" и в редактирането на сп. "Обществено развитие" и сп. "Демократически преглед". Избиран на няколко пъти за министър. В правителството на Ал. Малинов от 21 юни до 28 ноември 1918 г. и в това на Т. Теодоров от 28 ноември 1918 г. до 6 октомври 1919 г. е министър на просветата.
След държавния преврат на 9 юни 1923 г. той застава начело на онова крило на Радикалната партия, което не се съгласява с включването и в Демократическия сговор и по-късно участва в образуването на Народния блок. По време на управлението на блока през 1931–1934 г. е назначен за министър на железниците.
В годините на Втората световна война 1939–1945 г. Костурков се обявява в защита на евреите и на Търновската конституция. През 1945 г. ръководената от него Радикална партия се включва към ОФ, а той е избран за министър на просветата. Издава кн игата "Върху психологията на българина".

1925 г.
Публикуван е Закон за администрацията и полицията. С него се създава Дирекция на полицията с три отдела: Криминален, Държавна сигурност и Административна полиция. Разширяват се правата на окръжните управители и на околийските началници за сметка на изборните общински и окръжни съвети.

1910 г.
В София е проведена учредителна конференция на Българската народна македоно-одринска революционна организация (БНМОРО). Приети са устав и организационен правилник и е избран Временен главен комитет в състав: Христо Чернопеев и Атанас Бозуков.

1873 г.
4.05.2019 г. 3/7 Атанас Узунов е заловен при опит да убие осъдения на смърт за предателство хасковски чорбаджия хаджи Ставри Примо. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив - Н. Геров, прави опит да ги освободи или намали присъдите им.
През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени). Атанас Узунов е роден в Одрин, в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Учи в гръцко училище в Одрин и в Николаевската гимназия в Русия. Учителства в българското училище в Букурещ, където се запознава с Любен Каравелов, Христо Ботев и други революционни дейци. След това посещава Пловдив, Казанлък, Котел, Шумен, Русе, Варна и Търново - "пътешествия и изследване духа на българския народ", според неговите думи. Установява се в Калофер, където става учител.
Заподозрян от турските власти в революционна дейност, той се премества в Сливен, където става главен учител. Там през есента на 1872 г. се среща с Васил Левски и става негов помощник и организатор на комитети в няколко революционни окръга, за което му е дадено и пълномощно. Известието за залавянето на Васил Левски, донесено от куриер от Троян на 4 януари 1873 г., го заварва в Стара Загора. На събрание на съзаклятниците от Старозагорския комитет Атанас Узунов е определен за негов заместник.
Само след два дни, с чужд паспорт, той се отправя за Търново. В Габрово е задържан, но местни българи гарантират за него като търговец и, съпроводен от 4 заптиета, тръгва за Търново. В района на Дряново успява да избяга.
В Търново узнава, че Левски ще бъде съден в София и оттам ще бъде изпратен в Цариград. Тогава преоблечен като калугер, се връща в Тракия. На 20 януари Старозагорският революционен комитет решава да се устрои засада между Търново Сеймен (дн. Симеоновград) и гара Раковски (дн. в Димитровград).
За целта Атанас Узунов организира чета от 25 души. След известието за обесването на Левски старозагорските революционни дейци решават да възстановят Централния комитет. На делегатско събрание (включително и от Търновския революционен комитет) избират Узунов за ръководител на т. нар. Тракийско съзаклятие. След това той заминава за Букурещ, за да получи пълномощия от БРЦК. Там е утвърден за главен апостол и заместник на Васил Левски.
През април 1873 г. прави първата си обиколка в Тракия, "за да наредим - според думите му - работите, които пропаднаха".
На 27 април свиква събрание на членовете на революционния комитет в Хасково, където се решава въпросът за ликвидирането на хаджи Ставри Примо като предател.
След вестта за избухването на Априлското въстание 1876 г., заедно с В. Йонков-Гложенеца, успяват да избягат да се доберат до Одеса. Записва се студент по математика в Московския университет.
По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Узунов е преводач и следва руските войски до Одрин. След Освобождението е окръжен управител на Кърк Клисе (Лозенград). Участва в Учредителното събрание 1879 г. в Търново. След това е учител в Първа софийска мъжка гимназия и училищен инспектор в Ловеч.
Начело на чета от 46 доброволци участва в Сръбско-българската война 1885 г. След детронирането на княз Александър I Батенберг Атанас Узунов емигрира в Русия. През 1904 г. е училищен инспектор в Цариградското българско училище. Умира в София.

1872 г.
В Букурещ завършва Първото общо събрание на БРЦК. Участват 25 души, като някои от участниците разполагат с повече от един мандат, тъй като не всички комитети успяват да изпратят своите представители в Букурещ и предоставят мандатите си на други сигурни участници в събранието. Така Васил Левски разполага с 3 мандата, а Тодор Пеев, председател на Етрополския комитет – с 11 мандата. На Общото събрание се обсъждат и приемат нова програма и устав. Проектоуставът, озаглавен "Нареда на работниците за освобождението на българския народ", е изработен от В. Левски и утвърждава изградената от него вътрешна революционна организация. Отчитайки условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за премин 4.05.2019 г. 4/7 и върху самия БРЦК.
Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия в Белград през 1868 г. и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли същата година . Част от дейците на бившия Таен централен български комитет заедно с привържениците на революционните идеи на Г. С. Раковски полагат основите на групата Млада България. С подкрепата на тази групировка през 1868-1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки в българските земи и изграждането на революционни комитети в тях. През октомври 1869 г. е изграден и самият БРЦК в Букурещ.
Поради активното участие на Любен Каравелов в създаването му той е натоварен и с изготвянето на неговата първа програма. Този документ е публикуван най-напред в руското емигрантско сп. "Народное дело" през август 1870 г., а след това и на страниците на в. "Свобода" през октомври същата година . В най-разгърнат вид тя е изложена в брошурата "Български глас", издадена също през 1870 г.
Като крайна цел на българското националнореволюционно движение в нея се посочва борбата за извоюване на политическо освобождение на българския народ. При осъществяването на тази задача се разчита единствено на неговите собствени сили. Отхвърля се по най-категоричен начин намесата на външни фактори.
Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти. БРЦК ратува за демократично управление на освободената българска държава.
Важно място в програмата заема идеята на Любен Каравелов за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на "южнославянска или дунавска федерация" от българи, сърби и румънци, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация открито се посочва швейцарският опит.
Във връзка с активизирането на националнореволюционната борба през 1870 г., в БРЦК се създават два центъра: външен и вътрешен. Първият е със седалище в Букурещ и има за задача да развива революционна пропаганда и да обедини силите на българската емиграция. За негов ръководител е определен Любен Каравелов. Вторият, наречен още БРЦК в Българско или Привременно правителство, се възглавява от Васил Левски. Той насочва дейността си в българските земи, където Апостола разгръща неуморна дейност за изграждане основите на вътрешната организация.

1861 г.
Цариградските българи подават молби до посланиците на великите сили в Цариград за съдействие пред Високата порта българската православна църква да се отдели от Патриаршията.

На тази дата са родени:

1947 г.
Роден е Филип Трифонов - български драматичен и филмов актьор. Завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ) в класа на Апостол Карамитев. Работи рядко в театъра (“Подземният”) и телевизията (“Гардеробът”, 1875 г.; “В името на народа”, 1984 г.; “Балкански синдром’93”, 1994 г.). В киното дебютира в новелата “Изпит” (1971 г.) и дълго време играе роли на момчета и младежи, борещи се с тесногръдото и еснафско мислене в обществото (“Момчето си отива”, 1972 г.; “На чисто”, 1974 г.; “Не си отивай!”, 1976 г.; “Оркестър без име”, 1982 г.). Постепенно се разширява периметърът на неговите изяви - еднакво убедително и непосредствено изгражда исторически и съвременни образи на комплексирани или волеви мъже. Филми: “Последната дума” (1973 г.), “Преброяване на дивите зайци” (1973 г.), “Силна вода” (1975 г.), “Барутен буквар” (1977 г.), “Лавината” (1982 г.), “Забравете този случай” (1984 г.), “Живот до поискване” (1986 г.), “Ешелоните” (1986 г.), “Рокада” (1987 г.), “Акатамус” (1988 г.), “Селцето” (тв, 1979-1988 г.), “Адио, Рио!” (1989 г.), “Иван и Александра – 1952 г.” (1989 г.), “Мадам Бовари от Сливен” (1990 г.), “Бай Ганю тръгна по Европа” (1991 г.), “Гори, гори огънче” (тв, 1994 г.), “Аудиенция” и “Вернисаж” (1999 г.), “Леки четива секънд хенд” (2001 г.), “Аудиенция” (2002 г.). 4.05.2019 г. 5/7

1943 г.
Георги Аспарухов- Гунди - български футболист, централен нападател. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен Орден на труда през 1965 г. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на Левски. Печели шампионската титла с юношите през 1960 г. и 1961 г. Седемнадесет годишен е приет в първия отбор на Левски през 1960 г. От 1961 до 1963 г. той играе в пловдивския Ботев, където става носител на Купата на България през 1962 г.
След като се завръща в Левски, Аспарухов печели три шампионски титли и три купи на България. Като цяло Гунди играе в 245 мача за първенството, в които отбелязва 150 гола. През сезона 1964- 1965 г. отбелязва 27 гола за Левски, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и футболист №1 на България. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда Златна топка.
Гунди има 23 мача и 19 гола в европейските клубни турнири — 12 гола за КНК и 7 гола за КЕШ. С националния отбор на България е играе 50 мача и отбелязва 19 гола. Взема участие в три световни първенства: в Чили, Англия и Мексико.Той е първият българин, отбелязал гол на Англия на Уембли. Георги Аспарухов загива на 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа. Заедно с него загива и Никола Котков, който се вози в същия автомобил.

1930 г.
Радка Петрова Гаева - българска оперна певица, алт. Завършва Държавното музикално училище във Варна. През 1956-1957 г. специализира пеене в СССР, а през 1959-1961 г. в Италия. Дебютира на сцената на Варненската опера през 1949 г. в ролята на Магдалена в "Риголето" от Верди. От 1953 г. Гаева е солистка на Националния академичен театър за опера и балет. Сред по-известните й роли са Кармен в "Кармен" от Бизе, Нежата в "Садко" от Римски-Корсаков, Марфа в "Хованщина" от Мусоргски, Циганката в "Янините девет братя" от Л. Пипков.

1917 г.
Роден е академик Веселин Димитров Хаджиниколов - български историк и етнограф. През 1951 г. завършва Софийския университет “ Св. Климент Охридски”. От 1952 г. е доцент, а от 1960 г. е професор по стопанска история. За периода 1958-1962 г. Хаджиниколов е заместник-ректор на ВИИ в София. През 1963-1972 г. е професор в Института за история при БАН, след което до 1988 г. е директор на Етнографския музей. Той е главен редактор на сп. “Българска етнография”. От 1945 г. е член на БКП. Той е един от първите лектори по история на КПСС. Работи по проблеми на стопанска история, история на БКП, история на българо-руските и българо-съветските отношения, етнографията и др. Негови трудове са: “Обща история на народното стопанство” (1955-1960 г.), “Отражение на първата руска революция в България” (1956 г.), “Г. Димитров и съветската общественост” (1972 г.), “Теоретически проблеми на етнографията” (1991 г.) и др.

1891 г.
Петко Димитров Петков - български политик, дипломат и обществен деец. Той завършва право в Париж. Като доброволец участва в Балканската война 1912 г, а като офицер в Първата световна война. Кавалер е на ордени за храброст. През 1923 г. Петков влиза в БЗНС. Той е последователно секретар на българска легация в Париж през 1920 г., участник в българската делегация на конференцията в Генуа през 1922 г. и в ООН през 1922 г. В края на същата година Петков става началник на политическия отдел, а после - главен секретар на Министерството на външните работи и вероизповеданията. Привлечен е от Ал. Стамболийски като помощник за изготвяне на проекта за нова конституция. След Деветоюнския преврат 1923 г. е арестуван. Депутат е в ХХI обикновено НС през ноември 1923 г. Убит е от наемен убиец.

1886 г.
Александър Костакиев Пеев - български общественик. Учи във Военно училище в София (1904-1909 г.). Завършва право с докторат в Брюксел (1915 г.). Член е на БРСДП от 1910 г. Той участва като офицер във войните 1912-1918 г. През 1919-1920 г. е народен представител. За периода 1922-1925 г. Пеев издава в-к "Правда". Той е ръководител на нелегална група, изпълняваща поръчения на военното разузнаване на СССР. През април1943 г. е разкрит, осъден е на смърт и е разстрелян.

На тази дата умират:

1903 г.
Kрай село Баница, Серско, след еднодневно сражение с турска потеря е убит Гоце Делчев. Водачът на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е на път за конгреса на Серския революционен окръг, но четата му е предадена и обкръжена от многобройна турска войска. Потерята, командвана от майор Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, още през нощта на 3 срещу 4 май блокира село Баница. Вместо да изчака нощта Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, за да спаси мирното население от турските репресии. Гоце Делчев е роден в Кукуш. След като завършва прогимназия в родния си град, продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий".
През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен от него и през 1894 г. става учител в Щип. По същото време в този град учителствал и Даме Груев, основател и фактически ръководител на ВМОРО. Двамата установяват тесни приятелски отношения, в резултат на което Делчев влиза в редовете на вътрешната революционна организация. Гоце Делчев стига до идеята, че освобождението на Македония и Одринско е възможно само чрез общо въоръжено въстание.
За подготовката му, по примера на Васил Левски, е необходима гъста мрежа от революционни комитети във всички краища на двете области. Заедно с други ръководни дейци на организацията той започва изграждането й. Още в началото на тази си дейност проявява блестящи качества на талантлив организатор и се налага като лидер на организацията.
През 1895 г. е назначен за учител в Банско. Скоро след това се отказва от преподаването и изцяло се посвещава на революционна дейност. През 1896 г. Делчев участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на организацията, които предвиждат изграждането й на демократични основи.
След конгреса Гоце Делчев е избран за задграничен представител, подвижен член на ЦК на ВМОРО и организатор на революционното движение. Той полага огромни усилия за изграждане на революционните комитети, както и за тяхното снабдяване с оръжие. По негова инициатива през 1899 г. се пристъпва към изграждането на четнически институт на организацията, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното й масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринско.
През 1902 г. заедно с Г. Петров е натоварен да преработи програмата и устава на организацията. Тя вече си поставяла за цел привличането и сплотяването "на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност" и за извоюване на пълна политическа автономия. Това води до промяна в името на организацията - от Български македоно-одрински революционни комитети в Тайна македоно-одринска революционна организация.
Въпреки постигнатите сериозни успехи в организационното изграждане и укрепване Гоце Делчев все смята, че моментът за въоръжено въстание не е настъпил. Затова енергично се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес, състоял се в началото на 1903 г., за вдигане на въстание през пролетта в Македония и Одринско. Той се аргументира с това, че вътрешната революционна организация не е готова за подобна акция, а и международната обстановка в този момент не благоприятства такова съдбовно начинание.
Гоце Делчев и Даме Груев, безсилни да отменят взетото вече решение, успяват да отложат обявяването му за през лятото. Освен това то повсеместно се решава да бъде стратегично, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети. Тази тактика е продиктувана от желанието да не се позволи концентрирането на големи турски сили във въстаналите райони, както и да се избави от репресии беззащитното население от полските 7/7 краища.

1878 г.
Умира Стоян Попандреев Робов - български възрожденец, борец срещу фанариотското духовно робство. Той е близък приятел на Неофит Хилендарски-Бозвели.
До 1851 г. учи при баща си в класното училище на Елена. Учителства 22 години в с. Беброво, Враца, Лясковец, Разград, Елена. Той участва в революционните борби на народа. Продължава традициите - просветни, граждански и книжовни, на своя баща и на дядо си поп Дойно Граматик - един от първите преписвачи на Паисиевата история. Робов поддържа връзка с Др. Цанков, П. Р. Славейков, Ив. Кършовски, П. Хитов, среща се с В. Левски и А. Кънчев. Член е на революционния комитет в Елена. Запазена е написана от него бележка за събрана сума от 150 турски лири от комитетските дейци в града, предадени на Левски чрез отец Матей Преображенски. Робов умира от тифус. Негови съчинения са: "Краткий преглед на въведението на всеобщата география за малките деца", Цариград, 1860 г.; разказа "Лабиринт", Русе, 1874 г.