Какво ядем?! Неочаквани разкрития за хляба у нас

Едва шест от видовете хляб в търговската мрежа у нас са направени по Български държавен стандарт (БДС). Техният сертификат доказва не само че са безопасни за консумация, но и гарантира качеството им. До 60% обаче поскъпват самуните от завода до магазина. Това съобщи председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева, пише "Монитор".

Утвърдените стандарти за производство на хляб влизат в сила още през 2011 г., като тогава сертификат получават едва три типа – бял, „Добруджа“ и типов. От началото на тази година към тях се включват още ръженият, ръжено-пшеничният и пълнозърнестият хляб.

Макар да носят отличителен печат за качество, те се приготвят със съвсем обикновени съставки – брашно, квас или мая, сол и вода. Така след одобрението си от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) те потеглят към търговските вериги.

„Продажната  цена на хляба се определя от търговците”, коментира Кукушева, като допълни, че у нас обикновено доставната му цена се придружава от 8-40% надценка, а потребителите доплащат и още 20% ДДС.

Според анализ на Организацията по прехрана и земеделие към ООН зърнените култури и храните, произведени от тях, ще поскъпнат в рамките на 30 на сто през тази година по цял свят.

Същото ще се наблюдава и на вътрешния ни пазар, тъй като цената на първичната суровина на хляба – брашното, а също и тази на пшеницата се определят от борсите, където те са се оскъпили значително.

Специфичните транспортни разходи като тол таксите също затрудняват логистиката на печивото. Важна роля за сформирането на крайната цена на продукта играят още електроенергията и газът, като и двата компонента показват трайно увеличение за предстоящия зимен сезон. Не на последно място трябва  да се вземат предвид цените на опаковките  и тези на петрола, които също започват да се покачват.

Освен поскъпване на суровината и готовия продукт, през тази година се очаква и затруден износ, който пък е вследствие на 30% спад на тазгодишната зърнена реколта.

Традиционно България изнася за европейския вътрешен пазар хлябове, печива и сладкарски изделия. „Тъй като хлебните изделия у нас се приготвят основно с български суровини, не сме зависими от затварянето или възстановяването на зелените коридори по границите, въведени заради пандемията”, заяви експертът. Това обаче далеч не означа, че секторът не е засегнат от COVID-19.

Сред най-големите трудности за бранша по време на извънредното положение са организацията на производствения процес и мотивацията на служителите относно собствената им сигурност. Припомняме, че през пролетта при пълното затваряне на страната, те продължаваха своята работа, за да не се стигне до недостиг на хляб в цялата страна. Именно поради тази причина  разходите им за предпазни средства значително се завишиха.

Освен значително количество спирт и почистващи препарати за дезинфекция те са задължени да работят със специализирано облекло, маски, калцуни и ръкавици.

Музей в Копривщица разкрива тайните на древния хляб

Музеят на хляба и традиционните храни в Копривщица разкрива тайните на древния хляб на малки и големи. „Машината на времето” отваря врати през 2016 г., тя обаче може да посетена само при предварителна заявка от групи по минимум 25 души.

Гостите на града месят, пекат и си хапват от традиционните печива в продължение на 90-120 минути. Сред рецептите на Хлебна къща „Кулинарен историк” е тази на един от 81-те овъглени хлябове, намерени в пекарната Модесто в Помпей - Панис квадратус.

Преди направа на хлебните изкушения от едно време е предвидена теоретична час, в която малки и големи разглеждат различните видове мелници, а също и научават интересни факти за печивата и традиционните храни. Готовата продукция пък може да се занесе у дома. Освен че възхваляват хляба, от музея за поредна година организират и ден на шопската спържа и суджука. Заради пандемията обаче той ще се проведе онлайн.

Втори сме в ЕС по най-ниска цена на хляба

България запазва второто си място в Европейския съюз (ЕС) по най-ниски цени на хляба и зърнените храни през 2019 г., сочат най-скорошните данни на европейската статистическа служба Евростат.

Миналата година цената на хляба и зърнените храни у нас е била с 35% по-ниска спрямо средното ниво в съюза, показват статистическите проучвания на службата. Хлябът е по-евтин само в Румъния, където цените са с 47 на сто по-ниски спрямо средното равнище в ЕС. На трето място е Полша с 30%.

Спрямо 2018 г. обаче хлябът у нас леко поскъпва, тъй като преди две години цената му е била с 38% под средната в съюза. Като цяло през миналата година цената на хляба и зърнените храни в ЕС е била около три пъти по-висока в най-скъпите страни членки в сравнение с най-евтините.

Когато ценовите равнища в отделните страни се сравнят с индекса на средните цени на хляба и зърнените храни в ЕС (100), резултатите показват, че през миналата година те са били най-високи в Дания с 51% над средното ниво, следвана от Австрия с 33 на сто и Люксембург и Финландия с по 25%.