КАЛЕНДАР. 21.10.1805 г. Адмирал Нелсън разгромява край Трафалгар флотата на Наполеон
София, България
21 Окт. 2012, 21:50
5022 прочита
0 коментара
В началото на 19 век борбата между Англия и Франция за европейско и световно колониално господство води до изостряне в отношенията им. На 18 май 1803 г., под предлог, че французите отказват да се изтеглят от Холандия, Англия обявява война на Франция. В конфликта на страната на французите се включва Испания.
Англия влиза в състава на Третата антифренска коалиция и налага военноморска блокада над противника.<br />
<br />
Провъзгласеният на 18 април 1804 г. за император Наполеон Бонапарт подготвя нападение над британските острови, съсредоточавайки 90 хилядната френска армия (Armée des côtes de l'Océan) в лагери край градовете Булон-сюр-мер, Брюж и Монтрьой. Ключов момент за транспортирането ѝ на британска земя е доминирането на френския флот над Ламанша.<br />
<br />
Постоянното присъствие на британската флота обаче прави невъзможно обединяването на разположените край Тулон в Средиземно море кораби с тези, разположени край Брест в Атлантическия океан. Една британска ескадра под командването на вицеадмирал лорд Хорацио Нелсън, същевременно капитан на флагманския кралски кораб „Виктъри“, от 18 месеца е блокирал в Тулон корабите на адмирал Пиер Вилньов. Корабите на адмирал Антоан Гантом край Брест пък са под блокадата на вицеадмирал Кътбърт Колингууд. Флотата на съюзника Испания се намира край Кадис и Ферол.<br />
<br />
За обединяването на имперската флота Наполеон съставя на пръв поглед осъществим план - френските кораби от Тулон и испанските от Кадис да преодолеят британската блокада край Гибралтар и да се отправят към Западните Индии (Америка). Там обединявайки силите си, да поемат обратно към Брест, където съвместно с 21 кораба на адмирал Гантом, да разбият блокадата над Ламанша. С отстраняването на британците от протока Наполеон ще осигури безопасно преминаване на шлеповете с войска при инвазията на британския бряг през пролива Дувър.<br />
<br />
Адмирал Вилньов отплава от Средиземноморието на 29 март 1805 г. Бурното море му помага да избегне заложеният от вицеадмирал Хорацио Нелсън капан. На 8 април преминава Гибралтарският проток, а на 12-ти достига със своите 11 кораба, шест фрегати и два брига до Антилите. Там към него се присъединяват местните френски и 6-те испански кораба, тръгнали от Кадис. Вилньов отплава обратно за Европа само 4 дни след като разбира, че Нелсън е поел курс към Карибите.<br />
<br />
Забавянето на британския адмирал във водите на Западните Индии е основа в плана на Наполеон, тъй като ще позволи на Вилньов и Гантом лесно да победят защитата над Ламанша, отваряйки морския път към британските острови.<br />
<br />
На 9 юли Вилньов достига до нос Финистер, а на 22 юли и до Бискайския залив. Междувременно в залива са разположени корабите на вицеадмирал Робърт Калдер. Разбирайки за идването на французите, още на 19 юли Калдер сваля блокадите над пристанищата Рошфор и Ферол и поема курс към противника. В последвалата на 23 юли морска битка, влязла в историята с името „Битката при нос Финистер“, 15-те кораба и 2-те фрегати на Калдер удържат победа над 20-те кораба (6 испански и 14 френски), успявайки дори да пленят два от испанските кораби.<br />
<br />
Вилньов прекъсва похода към Брест и на 11 август обръща към Кадис, а не както е заповядал Наполеон към Брест. Плануваното обединяване на Вилньов с Гантом пропада, а от там и така желания военноморски контрол над Ламанша. Планът на Наполеон за обединяване на флота с последваща инвазия над Британските острови е изоставен.<br />
<br />
В началото на септември Наполеон нарежда обединената флота да напусне пристанището в Кадис и включвайки още седем нови испански кораба да поеме курс към Неапол (по това време присъединен към територията на Франция и под обсада). Вилньов обаче не се подчинява на нареждането, което силно тревожи Наполеон.<br />
<br />
На 18 септември Вилньов получава писмо от адмирал Декре (командир на френски флот в Средиземно море), че ще бъде заменен като командващ, а неговият заместник вече се намира в Мадрид. По същото време получава информация, че шест британски кораба (ескадра на адмирал Луис) вече се намират в Гибралтар. Ужасен от перспективата да бъде посрамен пред флота и преди новият командващ да пристигне в Кадис, на 19 септември Вилньов напуска пристанището в посока Гибралтар. Неблагоприятните ветрове и лошата навигация го забавят до обяд на другия ден, проваляйки опита му да премине незабелязано британската блокада. Маневрите са наблюдавани от фрегатата „Сириус“, а адмирал Нелсън е своевременно уведомен.<br />
<br />
На 21 октомври преследващият ги Нелсън е забелязан от северозапад. Вилньов нарежда формация в три колони, но скоро променя решението си и избира формация в един ред. Резултатът е разтегната и неравномерно подредена флота, разгърната в полумесец в продължение на километри, от нос Роче на север до нос Трафалгар на юг.<br />
<br />
Флотата на Нелсън е разделена на две почти успоредни, перпендикулярни на вятъра колони (ескадри), първата начело с „Виктъри“ и втората начело с „Роял Соверейн“. Плавайки право напред, ескадрите ще прекъснат на две места обединения флот, създавайки смут и объркване. До 11 ч. целият британски кралски флот влиза в полезрението на Вилньов.<br />
<br />
Британският военноморски флот наброява 27 линейни кораба с 2148 оръдия и екипаж от 17 000 души под командването на вицеадмирал лорд Нелсън, капитан на флагмана „Виктъри“, а негов заместник е вицеадмирал Кътбърт Колингууд, капитан на „Роял Соверейн“.<br />
<br />
Първоначално Нелсън разполага с по-голям флот, но на 2 октомври той изпраща шест кораба (сред които 98-оръдейният „Куин“ и 74-оръдейният „Спенсър“) в протока Гибралтар под командването на адмирал Томас Луис, а на 13 октомври обратно за Англия отпътува 98-оръдейният „Уелски принц“. 64-оръдейната „Африка“ се присъединява към флота на по-късен етап, поради което нейният капитан Хенри Дигби не е запознат с плана на Нелсън. „Африка“ напада врага самостоятелно от север. Флотът включва още четири фрегати, шхуна и капер. Те са твърде малки за да вземат пряко участие в боя, но подпомагат координацията между корабите. В по-късните етапи на битката, участват при спасяването на екипажи.<br />
<br />
Обединената френско-испанска флота се състои от 33 кораба (18 френски и 15 испански) с общо 2568 оръдия и 20 000 души екипаж. Главнокомандващ обединения флот е французинът адмирал Пиер Вилньов, командир на 84-оръдейния „Бюсентор“. Негов заместник е испанският адмирал Фредерико Гравина, командир на флагмана „Принсипе де Астуриас“.<br />
<br />
Подобно на британската флота и обединената флота разполага с няколко по-малки кораби, всичките френски, които не вземат пряко участие в битката. Въпреки че британският флот е по-малко с 6 кораба, 420 оръдия и 3000 човека, той превъзхожда обединения флот по маневреност, тактика и стрелба. Британците са силно мотивирани и отлично подготвени. Противоположно на тях много от служители във френския флот са неопитни, а испанците са попълнили набързо екипажите си след епидемията от жълта треска в Андалусия. Съпоставянето в състоянието на линейните кораби също е в полза на британците. Техният флот е по-модерен в сравнение например с испанския, който с години не е подменян.<br />
<br />
На 21 октомври в 11:45 ч. Нелсън изпраща флаговият сигнал „Англия очаква от всеки мъж да изпълни своя дълг“. Битката вече може да започне.<br />
<br />
Около 2 минути преди 12 часа на обяд, 74-оръдейният френски военен платноход „Фугюйо“ дава първия изстрел в битката. В съответствие с плана на Нелсън, британците организирани в две успоредни ескадри атакуват от запад и прекъсват почти под прав ъгъл на две места линията на противника.<br />
<br />
Адмирал Колингууд със 100-оръдейния „Роял Соверейн“ пръв пресича линията и напада 112-оръдейната „Санта Ана“ с такава бързина и прецизност, че испанският кораб е на път да потъне. Намиращите се в близост „Фугюйо“, „Индомтабл“, „Сан Леандро“ и „Сан Хусто“ на свой ред атакуват от всички страни „Роял Соверейн“ и силно го повреждат. Вторият кораб от ескадрата на Колингууд - „Белайл“ в продължение на 45 мин. се намира под обстрела на „Егл“, „Ахил“, „Нептун“ (фр.) и „Фугюйо“. „Белайл“ получава множество повреди, губи бизан-мачтата си и не може да маневрира. Пристигналите на помощ британски кораби спасяват „Роял Соверейн“ и „Белайл“ от пълно унищожение.<br />
<br />
Нелсън се насочва със 100-оръдейната „Виктъри към най-големия в света до този момент кораб, 130-оръдейния испански „Сантисима Тринидад“, и към френския 80-оръдеен „Бюсентор“. Въпреки че 40 мин. е под обстрела на „Ерос“, „Сантисима Тринидад“, „Редутабл“ и „Нептун“ (фр.), „Виктъри“ минава зад кораба на Вилньов, стреля от упор и отнася кърмата на „Бюсентор“. Британският 98-оръдеен кораб „Темерер“ се озовава от другата страна на „Бюсентор“ и предприемайки масивна стрелба, избива почти всички френски войници, готвещи се за абордаж на „Виктъри“. Към тях се присъединяват 98-оръдейният „Нептун“ (брит.) и 74-оръдейният „Конкърър“. След десетминутна офанзива и непрекъсната стрелба, оръдейните палуби на „Бюсентор“ са сериозно засегнати, 1/4 (около 200 души) от френския екипаж са убити или осакатени.<br />
<br />
На помощ на адмирал Вилньов се отзовава Жан-Жак-Етиен Люк, капитан на 74-оръдейния двупалубник „Редутабл“. Той се забива във „Виктъри“ в опит да го превземе на абордаж, а отрядът френски стрелци обсипва с куршуми британците. По исторически сведения, в 13:15 ч., вицеадмирал лорд Нелсън е улучен. Изстрелът идва от по-малко от 50 метра, като куршумът прониква през лявото му рамо, счупва две ребра, пробива белия дроб, прекъсва белодробната артерия и се забива в гръбначния стълб. Смъртоносно ранен, но до края на битката в съзнание, Нелсън научава за победата на британците. „Слава Богу, аз изпълних дълга си“ - са последните му думи. Малко след това, около 16:30 ч., той умира. Командването на британският военноморски кралски флот е поето от вицеадмирал Кътбърт Колингууд.<br />
<br />
Докато французите опитват да се прехвърлят на борда на „Виктъри“, „Темерер“ приближава откъм щирборда на „Редутабл“, открива ураганен огън по открития екипаж и причинява смъртта на над двеста френски морски пехотинци. В 13:55 ч. раненият Жан-Жак-Етиен Люк е принуден да се предаде. В рамките на два часа от 643 души на борда на „Редутабл“ са убити 300, а 222 са ранени. На другия ден изпратеният от британците „Суифтшуър“ успява да спаси само 119 французи, преди корабът да потъне.<br />
<br />
Подобна съдба сполетява и други кораби на обединения флот на Наполеон. Отломка ранява в лицето испанският капитан на „Бахама“ Дионисио Алкала Галиано, а малко по-късно залп отнася горната част на черепа му. Седем британски кораба обстрелват 74-оръдейния „Сан Хуан Непомусено“, а неговият командващ Козме Дамиан Чурука умира от кръвозагуба, след като десният му крак е отнесен от гюле. От гюле е убит и капитанът на „Монтаньес“ Франциско Алцедо. Испанският адмирал Фредерико Гравина, командир на флагмана „Принсипе де Астуриас“, е сериозно ранен и впоследствие умира от гангрена.<br />
<br />
Британците пленяват адмирал Вилньов, но след няколко месеца го освобождават. След половин година, на 22 април 1806 г., той е намерен мъртъв в хотел „Hotel de Patrie“ в Рен с шест рани от хладно оръжие в гърдите. Смъртта му е записана като самоубийство.<br />
<br />
В продължилата малко повече от 4 часа битка обединеният френско-испански флот претърпява големи загуби и е напълно разгромен, като дава 4480 убити, 2250 ранени, 7000 пленени, 21 пленени кораба и един взривен кораб.<br />
<br />
Британските загуби са 449 убити и 1214 ранени.<br />
<br />
Битката при Трафалгар прави безсмъртно името на вицеадмирал Хорацио Нелсън, утвърждава за над сто години напред господството на британския флот, разрушава морската мощ на французите и слага край на плановете на Наполеон Бонапарт да завладее Великобритания.<br />
<br />
На 9 януари 1806 г. Нелсън е погребан с държавни почести в катедралата „Свети Павел“ в Лондон. В памет на военачалника, между 1840 и 1843 г. на площад Трафалгар е издигнатата „Колоната на Нелсън“ – 46-метров гранитен постамент, върху който е поставена 5,5-метровата му статуя. Неговият флагман „Виктъри“ все още е на служба като напълно редовен кораб със свой капитан и екипаж. От 1922 г. до днес той се намира на сух док в Портсмът и приема посетители.<br />
<em><br />
/По материали в интернет/</em><br />
<br />
Последвайте ни
0 Коментара: