В началото на 19 век борбата между Англия и Франция за европейско и световно колониално господство води до изостряне в отношенията им. На 18 май 1803 г., под предлог, че французите отказват да се изтеглят от Холандия, Англия обявява война на Франция. В конфликта на страната на французите се включва Испания.
Англия влиза в състава на Третата антифренска коалиция и налага военноморска блокада над противника.<br /> <br /> Провъзгласеният на 18 април 1804 г. за император Наполеон Бонапарт подготвя нападение над британските острови, съсредоточавайки 90 хилядната френска армия (Arm&eacute;e des c&ocirc;tes de l'Oc&eacute;an) в лагери край градовете Булон-сюр-мер, Брюж и Монтрьой. Ключов момент за транспортирането ѝ на британска земя е доминирането на френския флот над Ламанша.<br /> <br /> Постоянното присъствие на британската флота обаче прави невъзможно обединяването на разположените край Тулон в Средиземно море кораби с тези, разположени край Брест в Атлантическия океан. Една британска ескадра под командването на вицеадмирал лорд Хорацио Нелсън, същевременно капитан на флагманския кралски кораб &bdquo;Виктъри&ldquo;, от 18 месеца е блокирал в Тулон корабите на адмирал Пиер Вилньов. Корабите на адмирал Антоан Гантом край Брест пък са под блокадата на вицеадмирал Кътбърт Колингууд. Флотата на съюзника Испания се намира край Кадис и Ферол.<br /> <br /> За обединяването на имперската флота Наполеон съставя на пръв поглед осъществим план - френските кораби от Тулон и испанските от Кадис да преодолеят британската блокада край Гибралтар и да се отправят към Западните Индии (Америка). Там обединявайки силите си, да поемат обратно към Брест, където съвместно с 21 кораба на адмирал Гантом, да разбият блокадата над Ламанша. С отстраняването на британците от протока Наполеон ще осигури безопасно преминаване на шлеповете с войска при инвазията на британския бряг през пролива Дувър.<br /> <br /> Адмирал Вилньов отплава от Средиземноморието на 29 март 1805 г. Бурното море му помага да избегне заложеният от вицеадмирал Хорацио Нелсън капан. На 8 април преминава Гибралтарският проток, а на 12-ти достига със своите 11 кораба, шест фрегати и два брига до Антилите. Там към него се присъединяват местните френски и 6-те испански кораба, тръгнали от Кадис. Вилньов отплава обратно за Европа само 4 дни след като разбира, че Нелсън е поел курс към Карибите.<br /> <br /> Забавянето на британския адмирал във водите на Западните Индии е основа в плана на Наполеон, тъй като ще позволи на Вилньов и Гантом лесно да победят защитата над Ламанша, отваряйки морския път към британските острови.<br /> <br /> На 9 юли Вилньов достига до нос Финистер, а на 22 юли и до Бискайския залив. Междувременно в залива са разположени корабите на вицеадмирал Робърт Калдер. Разбирайки за идването на французите, още на 19 юли Калдер сваля блокадите над пристанищата Рошфор и Ферол и поема курс към противника. В последвалата на 23 юли морска битка, влязла в историята с името &bdquo;Битката при нос Финистер&ldquo;, 15-те кораба и 2-те фрегати на Калдер удържат победа над 20-те кораба (6 испански и 14 френски), успявайки дори да пленят два от испанските кораби.<br /> <br /> Вилньов прекъсва похода към Брест и на 11 август обръща към Кадис, а не както е заповядал Наполеон към Брест. Плануваното обединяване на Вилньов с Гантом пропада, а от там и така желания военноморски контрол над Ламанша. Планът на Наполеон за обединяване на флота с последваща инвазия над Британските острови е изоставен.<br /> <br /> В началото на септември Наполеон нарежда обединената флота да напусне пристанището в Кадис и включвайки още седем нови испански кораба да поеме курс към Неапол (по това време присъединен към територията на Франция и под обсада). Вилньов обаче не се подчинява на нареждането, което силно тревожи Наполеон.<br /> <br /> На 18 септември Вилньов получава писмо от адмирал Декре (командир на френски флот в Средиземно море), че ще бъде заменен като командващ, а неговият заместник вече се намира в Мадрид. По същото време получава информация, че шест британски кораба (ескадра на адмирал Луис) вече се намират в Гибралтар. Ужасен от перспективата да бъде посрамен пред флота и преди новият командващ да пристигне в Кадис, на 19 септември Вилньов напуска пристанището в посока Гибралтар. Неблагоприятните ветрове и лошата навигация го забавят до обяд на другия ден, проваляйки опита му да премине незабелязано британската блокада. Маневрите са наблюдавани от фрегатата &bdquo;Сириус&ldquo;, а адмирал Нелсън е своевременно уведомен.<br /> <br /> На 21 октомври преследващият ги Нелсън е забелязан от северозапад. Вилньов нарежда формация в три колони, но скоро променя решението си и избира формация в един ред. Резултатът е разтегната и неравномерно подредена флота, разгърната в полумесец в продължение на километри, от нос Роче на север до нос Трафалгар на юг.<br /> <br /> Флотата на Нелсън е разделена на две почти успоредни, перпендикулярни на вятъра колони (ескадри), първата начело с &bdquo;Виктъри&ldquo; и втората начело с &bdquo;Роял Соверейн&ldquo;. Плавайки право напред, ескадрите ще прекъснат на две места обединения флот, създавайки смут и объркване. До 11 ч. целият британски кралски флот влиза в полезрението на Вилньов.<br /> <br /> Британският военноморски флот наброява 27 линейни кораба с 2148 оръдия и екипаж от 17 000 души под командването на вицеадмирал лорд Нелсън, капитан на флагмана &bdquo;Виктъри&ldquo;, а негов заместник е вицеадмирал Кътбърт Колингууд, капитан на &bdquo;Роял Соверейн&ldquo;.<br /> <br /> Първоначално Нелсън разполага с по-голям флот, но на 2 октомври той изпраща шест кораба (сред които 98-оръдейният &bdquo;Куин&ldquo; и 74-оръдейният &bdquo;Спенсър&ldquo;) в протока Гибралтар под командването на адмирал Томас Луис, а на 13 октомври обратно за Англия отпътува 98-оръдейният &bdquo;Уелски принц&ldquo;. 64-оръдейната &bdquo;Африка&ldquo; се присъединява към флота на по-късен етап, поради което нейният капитан Хенри Дигби не е запознат с плана на Нелсън. &bdquo;Африка&ldquo; напада врага самостоятелно от север. Флотът включва още четири фрегати, шхуна и капер. Те са твърде малки за да вземат пряко участие в боя, но подпомагат координацията между корабите. В по-късните етапи на битката, участват при спасяването на екипажи.<br /> <br /> Обединената френско-испанска флота се състои от 33 кораба (18 френски и 15 испански) с общо 2568 оръдия и 20 000 души екипаж. Главнокомандващ обединения флот е французинът адмирал Пиер Вилньов, командир на 84-оръдейния &bdquo;Бюсентор&ldquo;. Негов заместник е испанският адмирал Фредерико Гравина, командир на флагмана &bdquo;Принсипе де Астуриас&ldquo;.<br /> <br /> Подобно на британската флота и обединената флота разполага с няколко по-малки кораби, всичките френски, които не вземат пряко участие в битката. Въпреки че британският флот е по-малко с 6 кораба, 420 оръдия и 3000 човека, той превъзхожда обединения флот по маневреност, тактика и стрелба. Британците са силно мотивирани и отлично подготвени. Противоположно на тях много от служители във френския флот са неопитни, а испанците са попълнили набързо екипажите си след епидемията от жълта треска в Андалусия. Съпоставянето в състоянието на линейните кораби също е в полза на британците. Техният флот е по-модерен в сравнение например с испанския, който с години не е подменян.<br /> <br /> На 21 октомври в 11:45 ч. Нелсън изпраща флаговият сигнал &bdquo;Англия очаква от всеки мъж да изпълни своя дълг&ldquo;. Битката вече може да започне.<br /> <br /> Около 2 минути преди 12 часа на обяд, 74-оръдейният френски военен платноход &bdquo;Фугюйо&ldquo; дава първия изстрел в битката. В съответствие с плана на Нелсън, британците организирани в две успоредни ескадри атакуват от запад и прекъсват почти под прав ъгъл на две места линията на противника.<br /> <br /> Адмирал Колингууд със 100-оръдейния &bdquo;Роял Соверейн&ldquo; пръв пресича линията и напада 112-оръдейната &bdquo;Санта Ана&ldquo; с такава бързина и прецизност, че испанският кораб е на път да потъне. Намиращите се в близост &bdquo;Фугюйо&ldquo;, &bdquo;Индомтабл&ldquo;, &bdquo;Сан Леандро&ldquo; и &bdquo;Сан Хусто&ldquo; на свой ред атакуват от всички страни &bdquo;Роял Соверейн&ldquo; и силно го повреждат. Вторият кораб от ескадрата на Колингууд - &bdquo;Белайл&ldquo; в продължение на 45 мин. се намира под обстрела на &bdquo;Егл&ldquo;, &bdquo;Ахил&ldquo;, &bdquo;Нептун&ldquo; (фр.) и &bdquo;Фугюйо&ldquo;. &bdquo;Белайл&ldquo; получава множество повреди, губи бизан-мачтата си и не може да маневрира. Пристигналите на помощ британски кораби спасяват &bdquo;Роял Соверейн&ldquo; и &bdquo;Белайл&ldquo; от пълно унищожение.<br /> <br /> Нелсън се насочва със 100-оръдейната &bdquo;Виктъри към най-големия в света до този момент кораб, 130-оръдейния испански &bdquo;Сантисима Тринидад&ldquo;, и към френския 80-оръдеен &bdquo;Бюсентор&ldquo;. Въпреки че 40 мин. е под обстрела на &bdquo;Ерос&ldquo;, &bdquo;Сантисима Тринидад&ldquo;, &bdquo;Редутабл&ldquo; и &bdquo;Нептун&ldquo; (фр.), &bdquo;Виктъри&ldquo; минава зад кораба на Вилньов, стреля от упор и отнася кърмата на &bdquo;Бюсентор&ldquo;. Британският 98-оръдеен кораб &bdquo;Темерер&ldquo; се озовава от другата страна на &bdquo;Бюсентор&ldquo; и предприемайки масивна стрелба, избива почти всички френски войници, готвещи се за абордаж на &bdquo;Виктъри&ldquo;. Към тях се присъединяват 98-оръдейният &bdquo;Нептун&ldquo; (брит.) и 74-оръдейният &bdquo;Конкърър&ldquo;. След десетминутна офанзива и непрекъсната стрелба, оръдейните палуби на &bdquo;Бюсентор&ldquo; са сериозно засегнати, 1/4 (около 200 души) от френския екипаж са убити или осакатени.<br /> <br /> На помощ на адмирал Вилньов се отзовава Жан-Жак-Етиен Люк, капитан на 74-оръдейния двупалубник &bdquo;Редутабл&ldquo;. Той се забива във &bdquo;Виктъри&ldquo; в опит да го превземе на абордаж, а отрядът френски стрелци обсипва с куршуми британците. По исторически сведения, в 13:15 ч., вицеадмирал лорд Нелсън е улучен. Изстрелът идва от по-малко от 50 метра, като куршумът прониква през лявото му рамо, счупва две ребра, пробива белия дроб, прекъсва белодробната артерия и се забива в гръбначния стълб. Смъртоносно ранен, но до края на битката в съзнание, Нелсън научава за победата на британците. &bdquo;Слава Богу, аз изпълних дълга си&ldquo; - са последните му думи. Малко след това, около 16:30 ч., той умира. Командването на британският военноморски кралски флот е поето от вицеадмирал Кътбърт Колингууд.<br /> <br /> Докато французите опитват да се прехвърлят на борда на &bdquo;Виктъри&ldquo;, &bdquo;Темерер&ldquo; приближава откъм щирборда на &bdquo;Редутабл&ldquo;, открива ураганен огън по открития екипаж и причинява смъртта на над двеста френски морски пехотинци. В 13:55 ч. раненият Жан-Жак-Етиен Люк е принуден да се предаде. В рамките на два часа от 643 души на борда на &bdquo;Редутабл&ldquo; са убити 300, а 222 са ранени. На другия ден изпратеният от британците &bdquo;Суифтшуър&ldquo; успява да спаси само 119 французи, преди корабът да потъне.<br /> <br /> Подобна съдба сполетява и други кораби на обединения флот на Наполеон. Отломка ранява в лицето испанският капитан на &bdquo;Бахама&ldquo; Дионисио Алкала Галиано, а малко по-късно залп отнася горната част на черепа му. Седем британски кораба обстрелват 74-оръдейния &bdquo;Сан Хуан Непомусено&ldquo;, а неговият командващ Козме Дамиан Чурука умира от кръвозагуба, след като десният му крак е отнесен от гюле. От гюле е убит и капитанът на &bdquo;Монтаньес&ldquo; Франциско Алцедо. Испанският адмирал Фредерико Гравина, командир на флагмана &bdquo;Принсипе де Астуриас&ldquo;, е сериозно ранен и впоследствие умира от гангрена.<br /> <br /> Британците пленяват адмирал Вилньов, но след няколко месеца го освобождават. След половин година, на 22 април 1806 г., той е намерен мъртъв в хотел &bdquo;Hotel de Patrie&ldquo; в Рен с шест рани от хладно оръжие в гърдите. Смъртта му е записана като самоубийство.<br /> <br /> В продължилата малко повече от 4 часа битка обединеният френско-испански флот претърпява големи загуби и е напълно разгромен, като дава 4480 убити, 2250 ранени, 7000 пленени, 21 пленени кораба и един взривен кораб.<br /> <br /> Британските загуби са 449 убити и 1214 ранени.<br /> <br /> Битката при Трафалгар прави безсмъртно името на вицеадмирал Хорацио Нелсън, утвърждава за над сто години напред господството на британския флот, разрушава морската мощ на французите и слага край на плановете на Наполеон Бонапарт да завладее Великобритания.<br /> <br /> На 9 януари 1806 г. Нелсън е погребан с държавни почести в катедралата &bdquo;Свети Павел&ldquo; в Лондон. В памет на военачалника, между 1840 и 1843 г. на площад Трафалгар е издигнатата &bdquo;Колоната на Нелсън&ldquo; &ndash; 46-метров гранитен постамент, върху който е поставена 5,5-метровата му статуя. Неговият флагман &bdquo;Виктъри&ldquo; все още е на служба като напълно редовен кораб със свой капитан и екипаж. От 1922 г. до днес той се намира на сух док в Портсмът и приема посетители.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />