Калин Терзийски обясни липсата на интелигенция на протеста с погнуса
"Не съм оптимист за бъдещето на България", обясни поетът Александър Петров
Защо не стигнаха 45 години и чие е времето днес? Отговорите на тези въпроси коментират поетът Александър Петров и писателя Калин Терзийски.
"Разликата между сегашните протести и тези преди години е огромна. Преди всичко хората са други. Едно време нещата бяха поляризирани - червено и синьо. Сега вече изскочиха толкова много фокусници и илюзионисти, че хората са объркани. Не е просто като по наше време "Кой не скача, е червен!" и "Много сме, силни сме!".
Това разделение, което преди 30 г. беше на две - сега обществото е разпарчетосано още повече. Не съм оптимист за бъдещето на България", обясни Петров в ефира на "Денят ON AIR".
Поетът изтъкна, че най-големият проблем в българското общество е разделението."В България няма рецепта, но дори да има, хората не са склонни да я изпълняват стриктно.
Голямата тревога на обществото ни е разделението. Имаме различни групи, всяка от които се чувства засегната от нещо. Винаги бих протестирал срещу простотията и срещу просташкия манталитет. Ние сме най-зле в ЕС по всички показатели.
Няма една причина да се гордеем, че сме българи. По всички показатели ние сме на дъното. Вместо да си дадем сметка как можем заедно да помислим и да потърсим решение на проблемите, обществото си остава безумно разделено. В един момент на разделените групи ще бъдат раздадени едни пари и няма да се стигне доникъде", категоричен бе той.
Калин Терзийски от своя страна изрази мнение, че интелигенцията страни от протестите, защото има по-изразена чувствителност."Няма категорично лоши, а още по-малко има категорично добри. Човек винаги живее в собствена координатна система, колкото и да си въобразява, че живее в обективен свят. Моята субективна координатна система не ми показва едни истински "сини" и едни истински "червени".
По-скоро има различни по интензивност на кафявия цвят субекти, между които трябва да се избира. Казвам "кафяви" в анатомичен смисъл, не правя алюзия с нацизма. Когато правиш избор между кафяви и жълтеникави неща, човек почва да страни със запушен нос.
Цялата интелигенция като че ли страни от обществените процеси със запушен нос. Човек страни, защото го е гнус. Сред интелигенцията единствено хората, които пият, не ги е гнус", каза писателят пред Bulgaria ON AIR.
Бившият психиатър допълни, че българите сме изключително нефанатични като народ и това е позитивна характеристика на нацията ни.
"Ние сме една твърде нефанатична държава.
Заради това сме бедновати. Ние се разделяме изключително ожесточено, после сядаме и пием. При нас се стига рядко до кръвопролития и жестокости. Това е изключително добро за България. Всичко идва от народа, включително и властта. Промяна може да се случи чрез израстване на народа. Възпитанието е бавен процес - поне 40 години Моисееви", коментира още той.