Карадимчев пред в. "Доктор" през януари: Махнаха ми простатата и станах повече мъж от преди!

Ето какво разказа за своето здраве и грижите, които полага за себе си композиторът на 17 януари пред в. &ldquo;Доктор&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Г-н Карадимчев, как сте със здравето на вашите 80 години?</strong><br /> - Да, на 30 март м.г. навърших 80 години, но имам намерение след 10 години да направя пак интервю с вас (б.а. смее се) и да продължим разговора. Каня се да отида да се прегледам, защото нищо ми няма и се чудя дали това е вярно. Д-р Румяна Димитрова ми е личен лекар в бившата 14-та поликлиника и винаги ми обръща внимание, когато отида на преглед. Първо ми мери кръвното и се оказва, че винаги е в нормата. Аз смятам, че за моята възраст е нормално да съм добре и да работя интензивно, а не да съм умрял.<br /> Имам лични приятели лекари, с които си говоря много приятно не само за болести. Почти всяка неделя се срещам с акад. Ангел Гълъбов, вирусологът, който е много ерудиран и се интересува и от музика. Много ценя лекарската професия. Сигурно лекарите не са достатъчно оценени в България, но ми е трудно да бъда компетентен по този въпрос.<br /> <br /> <strong>- Чудесно е, че сте в добро здраве, но все пак имате ли някакви хронични страдания?</strong><br /> - Сложих си нови лещи на очите преди около 2 години, отидох при доц. Ива Петкова, която работи в Александровска болница. Имах начало на перде на едното око, другото беше с доста отслабнало зрение. Оперираха през няколко месеца и двете очи. Сега виждам като змей. Най-много ми пречеше нарушеното зрение, когато шофирах кола. Сега обаче всичко е различно и съм много доволен от развитието на медицината в това отношение. Освен това тези операции са безболезнени, отнемат кратко време, още на другия ден се чувствах добре.<br /> Чакам медицината да даде нещо ново и за подобряването на слуха, защото моят за съжаление вече доста се влоши. От слушане на записи, от слушалки, от студиа слухът ми отслабна. По-тихите звуци вече не ги чувам ясно и отчетливо. Опитах със слухов апарат, но не ми е уютно с него.<br /> <br /> <strong>- Някакви други по-сериозни операции преживели ли сте през годините?</strong><br /> - Оперираха ме от херния на два пъти преди 3-4 години. Появи ми се кашлица и от напъването при кашлянето се получи хернията. Оперираха ме в Александровска болница. Но аз не смятам, че това е нещо много сериозно, защото само след няколко дни се прибрах вкъщи.<br /> Голяма част от мъжете на моята възраст имат смущения с простатата. Мъжете се чувстват неудобно, защото мислят, че това ще им наруши потентността. Аз, когато имах такива смущения, също си казвах дали това няма да промени интимния ми живот. Той е нещо много важно за един мъж, независимо на каква възраст е. Аз имах значително уголемяване на простатната жлеза, отидох при проф. Димитър Младенов пак в Александровска болница. Сега сме близки приятели, но преди десетина години си общувахме като съседи, защото имаме вили на морето в Царево. Така през зимата отидох при него на преглед на простатата. Каза ми, че всякакви лекарства и други средства не са достатъчно ефективни, защото моята простата беше доста уголемена. Предложи ми да я оперира и да я махне. Аз, естествено, се притесних за моята потентност след подобна операция. Той каза, че простатата няма нищо общо със секса. След като ме оперира преди 5-6 години, аз наистина се успокоих, че това е така. Дори искам да успокоя всички мъже, които имат такива притеснения, че ще се чувстват по-силни мъже, отколкото преди премахването на простатата. Защо &ndash; както е известно, простатата много притеснява с честото уриниране, включително и нощем. Сега се чувствам като момче на 15 г. Операцията беше класическа, не безкръвна, но на 15-тия ден вече бях съвсем добре.<br /> Преди година в една януарска заснежена вечер имах сериозен инцидент на бул. &ldquo;Дондуков&rdquo;. Спрях на осовата линия, за да пресека. В този момент една кола ме блъсна в гърба, аз изхвърчах на няколко метра. Злополуката беше по моя вина, шофьорът на колата много се уплаши, дори повече от мен. Аз понеже съм си чупил крака преди много години, веднага го попипах, за да видя дали е цял. Установих, че нямам нищо счупено, въпреки болката, която усещах тогава. Човекът ми предложи да ме закара в болница, аз обаче реших, че съм добре и ще се прибера вкъщи. Той ме закара у нас, оправих се, без да ходя на лекар. Аз съм от македонски род и са ми здрави костите.<br /> <br /> <strong>- Доколкото разбирам не ползвате лекарства като много от хората у нас &ndash; така ли?</strong><br /> - Лекарства не приемам, но нямам добър сън. Нервната ми система е доста изхабена, защото съм силно впечатлителен. Та, понякога се налага да пия хапче за сън, за да мога да спя добре.<br /> <br /> <strong>- Каква е формулата за дълголетие и добро здраве на 80?</strong><br /> - Формулата не е нещо специално. Сигурно определящо значение има генът, моите родители живяха над 90 години. Много важно според мен е движението. Аз се движа всеки ден, по цял ден, много обичам да ходя пеша и мразя трамваите и тролеите. Предпочитам свободното движение. Лятото по 2-3 месеца съм на вилата си на морето, плувам всеки ден. Имам двама внука и всяка зима карам с тях ски на Пампорово. Карам ски от малък, тогава живеехме в кв. &ldquo;Княжево&rdquo;. Така че &ndash; основното във формулата е движението, но може би такъв ми е нравът. Не пазя диети, но не прекалявам с храната. Обичам разнообразни блюда. Така че движение, нормална храна, добри приятели и добър ген &ndash; това е рецептата.<br /> <br /> <strong>- Над какво работите в момента?</strong><br /> - Песните, които съм написал, около 300 на брой, ми дават популярност. Другото, което съм написал, е по-малко популярно, но като количество е повече. Сега излезе в Младежкия театър постановката &ldquo;Пинокио&rdquo;, която е с моя музика. Имам много филмова музика, досега около 40 игрални филма. След няколко дни започвам да пиша музика за документален филм за Междусъюзническата война. Записан е там, където са се водили битките, 1 час трябва да го покрия с музика. Филмовата музика изисква да влезете плътно в разказа. Трябва да разкрия емоционално разказа, изкуството е емоция. Докато симфоничната музика е съвсем свободна.<br /> <br /> <strong>- Кога започнахте да се занимавате с музика?</strong><br /> - Бях десетина годишен, у нас имаше една цигулка зад вратата, с която моят баща малко свиреше. Той беше военен авиатор, но обичаше музиката. Аз реших с неговата цигулка да започна да уча музика. Дълги години учих цигулка, след това пиано, други инструменти, влязох в Музикалната академия и така тръгна животът ми с музиката.<br /> <br /> <br /> <strong>Маргарита Благоева</strong>, <strong>в. &quot;Доктор&quot;</strong><br />