По жестока ирония на съдбата системно насилваната в детството си от своя баща Христина Тасева е родила син Александър, насилван от съпруга й Костадин Тасев от Сандански. За тежката карма, разпоредила и майка, и син да познаят системното сексуално насилие от своите бащи, разказва в. "Струма".
&quot;Не съм блудствал и изнасилвал нито 13-годишната тогава Христина Тасева, днес майка на 2,8-годишния Александър, жертва на педофилия, нито 7-годишната й сестричка Иванка. Лежах невинен в затвора в Бобов дол 5 години от 2002 до 2007 година. Баща им Костадин, който вече е покойник, постоянно ги изнасилваше, но той и хора от селото накараха двете сестри да набедят мен. Свидетели от селото или не дойдоха да свидетелстват, или казаха пред съда, че не ме познават&quot;, заяви вчера 70-годишният Димитър Кедев в къщата си в село Марино поле, община Петрич.<br /> <br /> Подкрепи го и жена му Йорданка. В. &ldquo;Струма&rdquo; припомни историята от 2001-2002 г., потресла обществеността, за двете сестрички Христина и Иванка, чиято съдба отново изплува в центъра на общественото внимание.<br /> <br /> Христина Тасева е родена в село Марино поле, родителите й Костадин и Снежана Николакиеви бяха бедни хора.<br /> <br /> Трагедията с Христина и сестра й Иванка се разиграва през 2001 година. Според разказите тогава 13-годишната Христина Николакиева и 7-годишната Иванка си играели в обществената градинка в селото. Димитър Кедев ги извикал, уж нещо да ги пита. В къщата си той започнал да опипва Христина, която успяла да избяга, и изнасилил 7-годишната Иванка.<br /> <br /> Съпрузите Димитър и Йорданка Кедеви вчера бяха категорични, че това не е вярно.<br /> <br /> Репортер на вестника вчера завари Димитър Кедев да окопава дръвчетата в градината до едноетажната си къща в село Марино поле, малко след като бе взел пенсията си. Димитър е на пробация и продължава да се подписва при кмета на селото Георги Илиев.<br /> <br /> Йорданка Кедева заяви: &quot;Всичко за мъжа ми е лъжа. Тия деца и семейството им открай време са бедни хора и просят. В оня ден някой, който е стоял до чешмата в градинката, ги е пратил да искат от мъжа ми Митко кафе. Сетне те са казали, че ги е изнасилил&quot;.<br /> <br /> <i>&quot;Бащата Костадин ги изнасилваше постоянно, а сестрите му Зоя и Гица гонеха с тояги него, жена му и децата да не се прибират у дома. Братът и двете сестри живееха в една къща. Сестрите погубиха брат си. Костадин караше Христинка и Иванка чисто голи на коленца да пълзят по улицата до вкъщи. Те пищяха от болка. Комшията излизаше и му се караше: Как не те е срам да вършиш това с децата си? Караше Христинка и Иванка да просят по селото, а той да яде и да пие. И децата вървяха от къща на къща.<br /> <br /> Прибраха мъжа ми в полицията в Петрич, след това го пуснаха за една година под гаранция. Един ден бях на чешмата, перях, Костадин дойде заедно с жена си на дворната врата и ми каза: &quot;Лельо Данче, чичо Митко не е виновен, аз съм виновен. Накараха ме да направя така, че да изложа чичо Митко&quot;.<br /> <br /> На практика мъжът ми е дал на децата храна, не ги е докоснал. А те чак вечерта са се оплакали, че са били изнасилени.<br /> <br /> Костадин ги изнасилваше в обществената градинка в селото, до която имаше бар. Жените си седят в барчето, а той зад него изнасилва децата си. Налагаше се жените да отиват да го гонят. Това е истината, ето кръстя се, от тук да не мръдна, ако не казвам истината. Веднъж си седяхме с мъжа ми, чистехме царевица, а лелята на децата - Зоя, отиде при тях. Върна се за ръка с Христинка, а тя ходи разчекната. Зоя каза, че отива да я измие и да я закара на доктор. Взех детето от скута на брат ми, вършеше си работата, ми каза тогава Зоя. Мъжът ми и на мравката прави път, но го набедиха. Като ги прибраха в полицията, 19 дена не му взеха кръвна проба, как е възможно това?<br /> <br /> Веднъж се прибрах от работа, отидох зад къщата да отсея семе, видях във вадата Христинка и Иванка, ловяха в пластмасово шише попови лъжички. Излезе Иванка и ми вика: Лельо Данче, аз искам нещо да ти кажа, но ако кажеш, ще ме бият, затова не ме предавай на майка ми, баща ми и леля ми Зоя. Те ми казват да казваме, че чичо Митко е направил всичко това с нас, а не е така, направи го татко ми. Чичо Митко не е виновен, виновен е татко ми. Ако разберат, че сме ти казали това, ще избягаме по баира.<br /> <br /> Аз не се стърпях, отидох при тогавашния кмет на селото Стойчо, той ми каза: Не мога повече да се занимавам с този случай, идете в следствието в Петрич. Отидох при следователката, а тя ми каза да доведа децата. Върнах се в селото с рев, децата тръгнаха с мен към Петрич, но ни видя леля им Зоя и пусна кучетата по нас, децата се изплашиха и не дойдоха да свидетелстват&quot;.<br /> </i><br /> Според Димитър Кедев&nbsp;в полицията тогава му направили мотка. &quot;От детето бяха взели дрешки с кръв да направят сравнение. От мене чак на 19-ия ден след като ме задържаха, ми взеха една спринцовка кръв, изляха я в шишенце, но в спринцовката остана около 1 кубик. Аз казах на полицаите, че не съм съгласен така да процедират, защото много лесно с останалото в спринцовката могат да опръскат дрешките и да приключат работата. Накараха ме да разпиша пет празни листа, подписах, защото нямах очила, не ми разрешаваха да ги нося. В затвора в Бобов дол разговарях с тогавашния директор Милети Орешарски, той ми каза: Чичо Митко, всеки от тия подписани от теб празни листове е една година затвор&quot;.<br /> <br /> И двамата&nbsp; - Димитър и Йорданка Кедеви, работили на тежки машини, багери и булдозери. Удостоени са с високото звание &ldquo;Най-добър в професията&rdquo;, оставала им една крачка до званието &ldquo;Герой на социалистическия труд&rdquo;. &quot;Ако не бяха станали промените, щяха да ни го дадат. Ние сме първото семейство за комплексна обработка, което означава, че можем да работим с всички тежки машини&quot;, не пропуска да отбележи Кедев.<br /> <br /> /БЛИЦ.<br /> <br />