Попълнете търсена ключова дума или фраза

Катя Колева: bTV, Нова и Карбовски се изгавриха с трагедията ми!

https://blitz.bg/obshtestvo/katya-koleva-btv-nova-i-karbovski-se-izgavrikha-s-tragediyata-mi_news183979.html Blitz.bg

След убийството на единственото ни дете ходим по мъките 10 г. за кръвнина, плаче съсипаната жена

София, България 23 Февр. 2013, 20:55 32949 прочита 0 коментара
Катя Колева и съпругът й – бившият военен Вельо Данев, живеят в старозагорското село Богомилово. Потресната им семейна драма стартира на 03. 03. 2003 г., когато единственото им дете Николай умира. Той е само на 21 г. и е убит при тежка катастрофа, направена от най-добрия му приятел и колега – 23-годишния Стоян Родопски. Стоян загива на място след челния удар в крайпътно дърво, а малко по-късно на операционната маса в старозагорската болница издъхва и Николай.
<em>От този миг животът на семейството се преобръща. Стресът отключва у Катя тежък инсулинов диабет, от който ослепява с дясното око; ампутират й ходилото на десния крак, но раната не зараства с години и още е на легло. Връхлитат я и &bdquo;сто други болести&rdquo;. Съпругът й преживява три тежки инсулта, но е единственият човек, който, макар и с трудно подвижна дясна ръка, се грижи за нея. На целия този ужас отгоре, опечаленото семейство вече 10 години ходи по мъките за едни пари, които им се дължат за кръвнината от фалирала застрахователна компания, гарантирани, обаче от специален фонд, но...</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Катя, каза, че ни търсиш за помощ поради шокираща драма, сполетяла семейството ти, и безхаберието на хора и институции. Но вестникът ни не е институция, за да ти реши проблемите, ако това очакваш&hellip;</strong><br /> - О, не, не! Зная, на вестник &bdquo;ШОУ&rdquo; съм редовен читател и брой не съм пропуснала от преди 13 години. Сега той и телевизорът са единствената ми връзка със света, откакто съм на легло. Знам, че вестникът не може да реши проблемите ни, но вие сте &bdquo;вестникът на народа&rdquo;! Вие единствено чувате гласа на хората и реагирате. А това, което аз искам, е само да разкажа своята история, да й дам гласност, нищо повече. Нищо! Писах писма и до bTV, писах и до Нова телевизия, писах и до предаването на Мартин Карбовски, но... глас в пустиня. Исках само някой от тези журналисти да ни се обади поне, да им разкажа семейната ни драма, но никакви отговори не получих, никой не реагира. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Вие обаче дойдохте на крака</strong></span><br /> <br /> <strong>- В предварителния разговор по телефона ми каза, че на теб и мъжа ти се дължи обезщетение за смъртта на сина ви. Много време е минало от тогава, защо не сте удовлетворени?</strong><br /> - Ще обясня защо: Застраховката на колата на Стоян, с която е станала катастрофата и който е бил зад волана, е към застрахователна компания &bdquo;Юпитер&rdquo;. Няколко месеца след смъртта на сина ни подадох документи за кръвнината, а година по-късно пристигна при адвокатката ми /тогава/ Яна Гаева едно споразумение, в което застрахователят ми предлага сума от 17 500 лв. за смъртта на сина ми, а не поисканите от мен 25 хил. лв. Подписах документа за 17 500 лв., но не получих парите, както бе упоменато в това споразумение, че срокът за изплащането им е едномесечен. Така минаха още две години, без да получим обезщетението. В края на юни 2005 г. чрез адвокатката ми заведохме дело. Съдихме застрахователя. В продължение на 4 месеца до края на годината аз 4 пъти се явявах в съда. Но&hellip; застрахователната компания се оказа фалирала. Така през януари 2006 г. получих съдебното решение, че застрахователна компания &bdquo;Хилдън&rdquo;, а не вече &bdquo;Юпитер&rdquo;, трябва да ми изплати обезщетение от 20 хил. лв., плюс лихвите към тези пари и разноските по адвокат... <br /> <br /> Минават още няколко години, а никакво обезщетение не получаваме. И на Коледа 2009 г. братовчедка ни от София се обади и даде телефона на гаранционния фонд да се обадим, за да ни изплатят оттам парите. През януари 2010 г. се обадих и ми казаха, че парите ще бъдат изплатени само трябва да изпратим Изпълнителния лист от съда. Оказа се, че на съпруга ми Изпълнителният лист е бил там, а моят го нямало. И през февруари 2010 г. по отделно двамата получихме по 20 хил. лв. в две отделни банки - само главницата по обезщетението.<br /> <br /> <strong>- Искате да кажете, че лихвите към тези две по 20 хил. лв., плюс разноските за адвокат, не са ви изплатени, както е според Изпълнителния лист, така ли?</strong><br /> - Точно така. Сумата за адвокатското право, плюс лихвите, са още около 28 хил. лв., които не са ни изплатени до днес. От диабета получих отлепване на ретината на дясното око. Лекарка ми каза, че трябва да платя над хиляда лева за операцията, а нямаме пари и не виждам с дясното око. От диабета ампутираха и част от ходилото на единия ми крак, но раната не зараства и съм на легло. Имам и още много, много болести. <br /> <br /> <strong>- Може да е нетактично, но казваш, че нямате пари за операция, а тези общо 40 хиляди лева, които са ви изплатени след години - защо не употребите част от тях за здравето си?</strong><br /> - Тези общо 40 хил. лв., които получихме, веднага ги вложихме в ремонта на къщата ни, защото тя рухваше. Ни дрехи, ни обуща сме си купили. И лев настрани не дадохме, а стегнахме къщата си за старини, с по-големи удобства да е. Сменихме покрива, дограмата с ПВЦ. Направихме и локално парно, изолирахме я, измазахме я вън и вътре, направихме баня, умивалници, стегнахме я, и&hellip; парите свършиха до стотинка. Тази е истината. Търсим си тези 28 хил. лева, които законно ни се полагат, но още не са ни изплатени, въпреки че има за това съдебно решение още от преди години, но не се изпълнява. От януари 2010 до декември 2011, всеки месец се обаждах до синдика на застрахователна компания &bdquo;Хилдън&rdquo;, който трябваше да изплати останалите пари, но от там едно и също повтаряха: &bdquo;Обадете се следващия месец&rdquo;. Писах и до Симеон Дянков. От кабинета му ми отговориха с едно доста подигравателно писмо, че нямал време да се занимава, защото много пътувал. Писах и до Комисията по финансов надзор. Отговориха ми на 1 март 2012 г., че въпросът не е в тяхната компетентност. Казах ви, че писах и до телевизиите - bTV и до Нова телевизия, до Карбовски. Писмата са препоръчани с обратна разписка, но останаха без отговор /показва разписките б.а./. Миналата година писах и писмо до съда в Страсбург. Оттам обаче ми отговориха! Казваха какво да направим, какви документи да попълни адвокатът ни. Изпратиха и формуляри за попълване. Потърсихме адвокат. Той подготви документите ни и ги изпрати до съда в Страсбург. Съдя България за нарушените ми човешки права, за това, че 10 години ходя по мъките за нещо, което българският съд е разпоредил, но не се изпълнява. Останахме без дете&hellip;<br /> <br /> <strong>- Сигурно и на двамата с мъжа ви е още по-тежко, когато срещате бездушието и безхаберието всеки път, когато ровите тази незарастваща рана около смъртта на сина си - с жалбите, писмата, делата&hellip;</strong><br /> - Това е голямо страдание, но напоследък сърцето ми се къса и от още една болка. Причината е едно 26-годишно момче, което видях за първи и последен път по Нова телевизия на 16 ноември 2012 г., петък, от 21 часа. Гледах по Нова телевизия в &bdquo;Имаш поща&rdquo;. Първият гост беше това изоставено на годинка и шест месеца от майка си дете, което вече е 26-годишен мъж. Казва се Николай Славчев, израснал по домовете и сега живеел на един таван на свой приятел. Мечтае да стане художник. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Дори бе нарисувал майка си, ако и никога да не я е виждал<br /> </strong></span><br /> Каза, че макар да знае, че го е изоставила - я обича. Аз обаче казвам така: Видях Николай Славчев и от пръв поглед го заобичах. Сърцето ми на майка трепна за първи път след смъртта на сина ми. Избухнах в ридание, когато той обърна гръб и тръгна да излиза от студиото, тъй като биологичната му майка не се яви. Нещо стана с мен. Извиках. Плачех. Ридаех на глас: &bdquo;Не си отивай, Николайчо! Обичам те! Обичам те, майчице! - повтарях и плачех. - Искам да бъдеш моят Николайчо! /Катя се разплаква изведнъж, хлипа, река от сълзи залива очите й &ndash; б.а./ Тресях се. Мъжът ми се събуди и пита: &bdquo;Пак ли Николай сънуваш?&rdquo;. Отвърнах му: &bdquo;Спи, спи, утре ще ти кажа&rdquo;.<br /> <br /> На другия ден говорихме. Разказах му това, което видях по телевизията. От този ден нямам покой. Не минава ден да не плача за този Николай. Говорихме и решихме с мъжа ми, ако Николай Славчев пожелае, ние да го направим наш наследник. Има начин, ако и да е над 18 години. Има завещания, има закони и закончета в страната ни. Ето, казвам го чрез вестника ви: Където и да се намира този Николай, ако прочете тези редове или му кажат за тях, нека дойде да се срещнем с него в с. Богомилово, Старозагорско, ще ни намери. Ще го позная измежду хиляди Николайчовци, които са негови двойници! Не ни интересува нищо от миналото му. Ако ще и да е най-големият хулиган. Каквито и щуротии да е извършил. Най-големият престъпник да е, не ни интересува. Обичам го тоя Николай Славчев, майчиното ми чувство е живо! Безрезервно го обикнах от пръв поглед! Искаме да го видим. Тук сме. Боли ме сърцето за него. Ако никога обаче не се срещна с него очи в очи, лице в лице; ако реши да не ни се обади &ndash; пожелавам му цялото щастие на земята и му пожелавам да стане най-добрият художник на света!<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА</strong>

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам