Катя от “Ритон”: Сексапилът е като харизмата - или го имаш, или не

Само преди два месеца на тази страница по повод рождения му ден ни гостува Здравко Желязков. А ето че сега неговата прекрасна половинка Катя има личен празник. И понеже не е прието с дамите да се говори за годините им, ще потърсим съвсем други посоки на нашия разговор.

- Катя, не се ли уморихте толкова години да сте заедно със Здравко не само в живота, но и на сцената?

- От една страна, се чувстваме прекрасно толкова дълго да си на гребена на вълната -  малко хора могат 
да си го позволят

Но от друга, е малко стряскащо. Казваш си: “Боже, кога започнахме и бяхме млади артисти?”. Спомням си, че много се дразнех, като чувах: “Младите великолепни изпълнители Катя и Здравко”, и исках да станем старите изпълнители Катя и Здравко, та да видим какво е. (Смее се). Е, сега, като си помисля, всичките тези години минаха като едно мигване... Дай Боже така да продължи... (Смее се).

- Преди време питах Здравко, но сега да те попитам и теб - какви са спомените ти от първата ви среща?

- Спомням си, че беше във фоайето на консерваторията заедно с целия курс, ние бяхме 30 души. Забелязах го, защото много се смееше, на всичко се смееше. Първо станахме приятели, а после се влюбих в него. При нас личният и професионалният живот са слети. Това е хубаво и въобще не се оплаквам. Държи ни в кондиция от години.

- Доколкото знам, пробивате като дует в бившия Съветски съюз. Как стана това?

- Така се завъртяха нещата в нашата кариера, че започнахме първо да работим в чужбина - в Полша, а след това заминахме в бившия Съветски съюз на “Мелодия друзей”, защото покрай Полша в импресарска дирекция ни видяха, че сме млади и амбициозни, пък и от там имаше страхотни отзиви за нас, предлагаха ни да стоим там години. Помогна ни прекрасното представяне в няколко международни програми, след което доста се написа за нас в чуждите вестници. По някакъв начин това стигна и до България и хората, които се интересуваха от нови имена в поп музиката, ни откриха. Един от тях беше Тома Спространов, който по това време работеше за пловдивското радио.
Обади ни се и дадохме първото си интервю по телефона.

- Идоли на не едно и две поколения, как успяхте да запазите интереса на публиката вече толкова години?

- Определения като идоли и звезди, да ти кажа, са ни чужди - и на мен, и на Здравко. Въобще не ни подхождат. Просто защото в нашата скромна страна такива понятия няма. България е прекалено малка и тук всичко е прекалено интимно, за да можем да говорим за звезди и идоли... Колкото до дългогодишния интерес към нас, хората ни спират и казват, че ни обичат, харесват и още такива хубави неща

Това страшно много ни зарежда! Много пъти, когато слушам песни, които съм изпяла преди 20 години, си казвам:
“Ех, да съм могла тогава да ги изпея по начина, по който го правя днес, как ли щяха да звучат...” (Усмихва се.) Долавям някаква наивност в старите си изпълнения, но мисля, че това е нормално за всеки изпълнител. Лошото на много дългия опит обаче е, че рутината може да те повлече към уеднаквяване, което... е обратната страна на медала. От нея човек трябва да се пази. 

- С какво си обясняваш, че толкова години хората не престават да ви търсят и обичат? 

- На някой може да му прозвучи популистки, но ние наистина адски много си обичаме работата. И много уважаваме публиката. А когато излезем на сцената, това е умножено по 100! Ние излъчваме на 100 процента любов!

- Кажи ми, трудно ли е да се запази един звезден брак толкова дълго?

- Не мога да кажа, че е много трудно. На базата на много компромиси и отстъпки и от двете страни, основно от моя. (Смее се.) По принцип Рибите сме много сговорчиви и отстъпчиви и това сигурно помага. Козирогът, какъвто е Здравко, си има други достойнства. Него всичко го ядосва. Изглежда агънце, но е страшно избухлив. И двамата сме много властни натури. Винаги трябва да стане на моето, а според него - на неговото. 

И тогава... всеки прави каквото си иска

Като казвам това, изглежда, че се караме и бием у дома, но не е така. Просто той се развиква, а аз замълчавам и си мисля: “Ако взема и аз да викам...” Колкото и на главен да се прави мъжът, истината е, че жената е водещата в едно семейство. Това се знае открай време.

- Никога ли не сте се ревнували?

- Сигурно ако трябваше да се разделяме за дълго, щяхме да се ревнуваме, но ние сме непрекъснато заедно и няма как. Във всяка секунда му знам стъпките и той - моите. 

- А съществува ли любовта и след брака?

- Да, любов има между двама, когато те са успели да запазят уважението помежду си, да гледат в една посока, да разчитат един на друг. Страстта няма как да е същата като първата година, но ако няма любов между двама души, няма как да са заедно. Ако започнат да си изневеряват, значи любовта си е отишла!

- Като говорим за страст, нека споменем и прочутия твой сексапил...

- Сексапила или го имаш, или не! Той е като харизмата! Красотата е до време и е нещо относително, всеки те вижда с различни очи - за някого си красив, на другиго не му се нравиш особено. Но очарованието и стилът са нещо непреходно, нещо, което те отличава от другите. Ако не се преструваш и ако не се правиш на такава, каквато не си, тогава наистина ще бъдеш харесвана и обичана.

- И накрая, ще те помоля да пожелаеш нещо на читателите ни!

- Обичайте се! Бъдете здрави! Бъдете добри както със себе си, така и в отношенията си с другите хора! Всяка направена добрина един ден се връща, и то в десетократен размер! Вярвайте, че Бог забавя, ама не забравя!