Наскоро пред "ШОУ" Иван Гарелов заяви, че Кеворк Кеворкян го е изхвърлил от Нова тв.
<em>Помолихме и автора на &ldquo;Всяка неделя&rdquo; да разкаже какво точно се е случило тогава и какво влияние е имал в Нова тв.<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Г-н Кеворкян, в интервю за &ldquo;ШОУ&rdquo; Иван Гарелов ви обвини, че вие сте го изхвърлили от Нова телевизия. Така ли е наистина?<br /> </strong>- Е, вие пък нямате никакво доверие на Иван &ndash; за това поне трябва да му вярвате, ако не за друго.<br /> Но преди това да ви кажа, че трябва да бъдете по-жалостиви. Каква снимка сте му сложили само &ndash; сякаш чака пред някаква канцелария за социални помощи. Жал ми стана за Иван &ndash; не бива да сте толкова лоши. А и това тъжно заглавие &ndash; &bdquo;Кеворк ме изхвърли&rdquo;, ужас. Не бива така &ndash; той все пак е познат на публиката от десетилетия. Това, че днес не е в някаква цветуща позиция, нищо не значи. Преди време се наложи пак да го защитавам &ndash; моите приятели от &bdquo;Господари на ефира&rdquo; взеха, че му връчиха &bdquo;Златния скункс&rdquo;. И то защото Гарелов водеше телевизионната игра &bdquo;Вот на доверие&rdquo;! И какво от това &ndash; всеки разполага сам с кариерата си и може да се нагърби с каквато си ще роля. Тогава дори цитирах Иван - веднъж той бил казал на покойния Марко Семов, когато онзи му се скарал, че се е продал:<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Продадох се, обаче не се предадох!&rdquo;.<br /> </strong></span><br /> Това много ми хареса и го споменах в една своя дописка, а Иван остана много доволен. <br /> Пък и в края на краищата подобни &bdquo;продажби&rdquo; за мнозина са част от нашия занаят &ndash; не е най-добрата, обаче е неизбежна. Поначало съдбата на журналистите международници, какъвто бе Иван, особено в ония години, беше доста тягостна. Как да се чувстваш, когато трябва непрекъснато да хвалиш другаря си Тодор Живков, или пък другаря Брежнев и останалите вождове. Лош избор, вън от съмнение. Това правеше тия хора привилегировани, обаче вътре в себе си сигурно са били доста неуверени. А аз можех да си плещя каквото си ща във &bdquo;Всяка неделя&rdquo;, точно защото бях на хигиенично разстояние от тия неща. Обаче мен пък ме спираха &ndash; а не международниците. Срещу мен са писали статии в партийния орган &bdquo;Работническо дело&rdquo;, срещу мен е правило изявление правителството на Луканов, както и Висшият съвет на БСП. Няма спасение, ако те нарочат или ако стъпиш с грешния крак. Сега обаче пък ми е много приятно да си спомням тия неща&hellip;<br /> <br /> А за Иван ми е жал. Не съм се състезавал специално с него, обаче той винаги е бил след мен във всякакви класации и допитвания. Но той е широко скроен, шегаджия е и вероятно не го е преживявал много. Обаче с Нова телевизия стана лошо&hellip;<br /> <br /> <strong>- Какво точно се случи?<br /> </strong>- Иван Костов направи два конкурса за частни телевизии &ndash; и двата бяха прелестно нагласени. Първия път лиценза го дадоха на някакъв, който се представи за Мърдок, обаче не беше съвсем Мърдок. Обжалвах решението на Костов и спрях издаването на лиценз. Обаче моите шведски партньори &ndash; сега те са собственици на Нова телевизия &ndash; решиха, че не е уместно да се съдим с българския премиер и ме посъветваха да оттегля жалбата. Междувременно при една среща с Костов го попитах, както ме бяха упълномощили, дали ще има нов конкурс и дали ще е честен. И аз като Иван в някои случаи съм си доста наивен, дори много повече от него. И Костов каза: &bdquo;Да, ще бъде честен&rdquo;. Тогава оттеглихме жалбата си и скоро след това участвахме в новия, втори конкурс. Междувременно аз бях привлякъл в нашия екип бившия шеф на Държавната комисия за далекосъобщения Веселин Стойков, когото Костов изгони, понеже го заподозря, че е човек на Евгений Бакърджиев, а той също беше вече извън играта. И същият Стойков ми каза, че преди обявяването на втория конкурс<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Костов вече бил обещал лиценза на гръцкия магнат Минос Кириаку,<br /> </strong></span><br /> който беше по онова време собственик на Нова. Ето ти честен конкурс по костовски! <br /> Конкурсът мина, тогавашният СЕМ ни класира на първо място, обаче накрая пробутаха лиценза на Нова. И тогава, вече без да питам никого, започнах да съдя Костов &ndash; и накрая го осъдих. По този начин отнех и лиценза на Нова. Впрочем няколко години по-късно го осъдих и за клевета.<br /> <br /> Иван вече беше шеф в Нова. И това очевидно го е попарило. Не знам дали е бил връзката между Костов и Кириаку, а и не ме интересува. Но цялата тази съдебна сага трая доста месеци и моите шведи се отказаха да участват в българските ни дивотии. И ме оставиха сам. Нова беше с отнет лиценз, а аз бях останал без партньори, а пък и поначало нямам вкус към корпоративни съглашателства &ndash; да търся някой, който иска лиценз, пък да се съюзявам с него, и пр. Макар че доста хора си направиха устата, но аз ги отрязах. Просто бях успял да спечеля състезанието &ndash; и толкова. <br /> <br /> Междувременно, докато вървеше делото, доста се забавлявах с простотиите на Нова телевизия по мой адрес. Блестящата ми, както се твърди, кариера никога не е зависела от онова, което се говори по мой адрес от негодниците. Един ден във виенската сладкарница на &bdquo;Кемпинси&rdquo; ме намериха Стефан Димитров и Силва Зурлева - но Стефан бързо се отдели от нас, явно не му беше удобно от онова, което ще ми кажат. А пък Силва беше достатъчно честна да ми намекне, че ако не се откажа от делото, ще последва атака срещу мен от екрана на телевизията. Казах, че изобщо не ми дреме &ndash; и смених темата. Обаче вече знаех кой е авторът на лайнения замисъл. И скоро започнаха да ме замерят с някакви ченгеджийски боклуци, които накрая здраво им приседнаха. Осъдих Костов, отнех им лиценза &ndash; а след месеци имах удоволствието и <br /> да се запозная с Кириаку, който ме помоли да не преча повече на телевизията му, понеже бил се охарчил с не знам колко си милиона. Бях достатъчно честен да му призная, че вече съм без партньори. Той ми предложи веднага работа в Нова, но аз отказах, защото вече се задаваше третата &bdquo;Всяка неделя&rdquo;. Питах и него, кой мяткаше ония лайна &ndash; и той призна. <br /> &bdquo;Ами, какво следва тогава?&rdquo; &ndash; рекох. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Кириаку веднага реши, че трябва да разкара Иван,<br /> </strong></span><br /> и ме помоли да му посоча някой, който да го замести. Това беше към полунощ на 11 септември 2001 година, вечеряхме в една зала на &bdquo;Шератон&rdquo;, вечерята платих аз.<br /> <br /> Посочих му Тома Томов, който междувременно бързо пристигна в хотела. Освен него посочих и Стефан Велев, който и досега смятам за отличен познавач на телевизията и още по-добър администратор. След ден-два двамата заминаха за Атина, но гърците назначиха само Томето. Това е историята. Кой е бъркал в лайната и досега не ме интересува. Обаче ми е жал за Иван, наистина. Той си беше направил някакви сметки, да изкара добре последните си години в телевизията, обаче това не се случи.<br /> <br /> Съжалявам. Но той трябва да се сърди на друг. Аз все пак поне изпитвам някаква жал към него, а ония &ndash; никак. Да не забравя още нещо. Известно време преди да спечеля делото срещу Костов, поканих Иван в &bdquo;Шератон&rdquo;. Той много се учуди, но дойде. Казах му, че няма защо ние да се джафкаме вместо чорбаджиите. Той даде вид, че ме е разбрал, но след време Силва и Стефан дойдоха да ме предупреждават, а не той.<br /> Както и да е. <br /> <br /> Нали забелязвате, че дотук посочвам имената на няколко души &ndash; всеки от тях с готовност ще потвърди разказаното от мен.<br /> <br /> <strong>- Поискахте ли влияние в Нова и получихте ли го?<br /> </strong>- Никога не съм искал да имам влияние в нещо друго, освен в работата си. И това е нормално, понеже винаги съм правил най-влиятелното предаване. Само един идиот може да оспори това, но всъщност няма да намерите такъв. Два месеца след първия си разговор с Кириаку подписах договор за излъчването на &bdquo;Всяка неделя&rdquo;. И веднъж се принудих да му кажа, че условията, които ми предлага в Нова телевизия, са прекрасни, но ако имам успех, аз ще печеля от продукцията си седмично толкова, колкото той ми предлага за месец, та дори и повече. <br /> <br /> Между другото, понеже знам, че репортерската памет не е много услужлива и за да не налетите на някой друг страдалец, да ви припомня как се случи онази &bdquo;Всяка неделя&rdquo;. През 2000 година осъдих БНТ за близо половин милион лева, макар че те трябваше да са всъщност към 2 милиона долара. Но там винаги е имало нахални идиоти, които щом се доберат до кабинета на десетия етаж, веднага решават, че ще векуват там. Един-двама от тях си играха на криеница със закона, но накрая осъдих телевизията и си извадих изпълнителен лист срещу нея. Тогава пък, за негово нещастие, генерален директор беше станал Кирил Гоцев. И той ми рече един ден: &bdquo;Бате, ако ти изплатя задължението на БНТ, няма да мога да платя заплатите в телевизията и направо ще ме изхвърлят&rdquo;. &bdquo;Е, какво предлагаш &ndash; ядосах се аз, - аз ли да им ги платя!&rdquo;<br /> <br /> И се оказа, че<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Кирчо точно това предлагал &ndash; да не си искам половината милион,<br /> <br /> </strong></span>а пък те да ми го издължат за две години, като ми предоставят техника, за да правя &bdquo;Всяка неделя&rdquo;! Представяте ли си &ndash; не ми дават парите, а като десерт им правя и предаване! Накрая приех тази глупост, а отгоре на всичко се отказах и от 121 000 лева лихви, които течаха през въпросните две години. Всичко това е документирано. Правил съм такива глупости &ndash; и да ви кажа, много съм щастлив от това, стига ми да видя как им увисват ченетата на някои нещастници и завистници.<br /> <br /> А влияние върху Нова си имах така или иначе. То е така и досега. Но това е влиянието на един професионалист, когото младите в занаята може би уважават, поне някои от тях. Няма свестен човек в медиите, с когото да не съм приятел и досега.<br /> <br /> <strong>- Иван Гарелов казва, че той не е искал да бъде показвано досието ви по Нова телевизия и е бил накаран да го направи. Откъде, според вас, гърците са разполагали с него?<br /> </strong>- И на вас изглежда прекалено ви е жал за Иван, та му ходатайствате толкова усилено. Да не би да е казал, че гърците са го имали? Хубава работа, вие не знаете какво казвате. Който и да е имал това фамозно досие &ndash; ако го е имало изобщо, е нарушавал законите, това е вън от съмнение. Никога не съм се интересувал дали имам досие или нямам, какво съдържа то и т.н. И нямам нищо против някой, който иска да си има работа със закона, да го мятка наляво-надясно. Наскоро, понеже тия неща са без значение за мен, дори рекох, че съм склонен да приема съществуването му, само и само да осъдят някого. Тогава обаче се оказа, че някои най-шумно размахвани донесения изобщо не съществуват в съответните архиви. Нека отиде Кириаку и да каже на Евтим Костадинов, шефа на комисията по досиетата, че държи от 10 години някакви материали. Охо, голяма сладост го чака. Но гъркът не е толкова наивен, колкото някои наши, местни идиоти.<br /> <br /> Вижте, понеже усещам, че смисълът на вашия репортерски живот е истината за ДС, да ви кажа следното. На мен баща ми е преследван от комунистите, те винаги са твърдели, че той е изпращал арменци да се бият на Източния фронт срещу руснаците. Веднага след 10 ноември 1989 година хората на Луканов разпространиха в огромни количества една негова снимка с този текст. А аз винаги съм настоявал, че това не е вярно, понеже никога не съм искал да се изкарвам активен борец с късна дата. Бях си такъв, когато трябваше. От друга страна,<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Иван е от село Смилец, едно от най-здравите комунистически села.<br /> </strong></span><br /> Както твърди Красимир Райдовски, бил учил в някакви школи на КГБ, но го върнали оттам, понеже станало нещо си &ndash; това го казва Райдовски, който си е бил винаги цапнат в устата. Но аз не го вярвам изобщо. В един вестник обаче отпечатаха кадровото досие на офицера Гарелов, в което има недвусмислена декларация за вярност на БКП и ДС. Сега дори твърдят, че бил резидент на ДС в телевизията &ndash; сигурно, за да дава някакви съвети на днешния демократ Асен Агов, когато онзи ходеше да прави филмите си за африканските революционни движения.<br /> <br /> Не упреквам Иван, вярвал е в тия неща, и в това няма нищо лошо. А пък аз съм си бил винаги Кеворк, и милиони хора са ми вярвали. Доскоро пък бях рекордьор по посещения в сайта на вестник &bdquo;Труд&rdquo;. Не се бъркам в ченгесарските истерии. Така че, спестете си баналните въпроси на тази тема. Аз съм имал друга битка и тя се оказа, както се вижда, успешна.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Освен това не е нужно да ме скарвате с Иван. <br /> </strong></span><br /> Правил е това, което е смятал за нужно &ndash; и толкова. Какъв съм аз, че да му търся сметка. В една от <br /> мемоарните си книги съм поместил един интересен епизод. Разказан ми е от бившия министър-председател Георги Атанасов.<br /> <br /> Случило се няколко месеца преди падането на Живков. Независимо от положението си в ДС, Иван изглежда не е имал достатъчно прозорливост, та малко преди това го назначили &bdquo;Политически наблюдател&rdquo; в телевизията от щата на Политбюро - точно когато пък мен окончателно ме спряха. Та при някаква среща с Гарелов Живков го питал: &bdquo;Абе, вие в телевизията толкова ли не можете да се справите с Кеворк?&rdquo;<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Е, той си има гръб!&rdquo; &ndash; отвърнал Гарелов.<br /> </strong></span><br /> &bdquo;Какъв гръб? &ndash; наежил се Живков.<br /> &bdquo;Ами, Людмила Атанасова, а и самият Георги Атанасов&rdquo; - казал Иван.<br /> Това ми е разказано от самия бивш премиер Георги Атанасов и аз го цитирам точно. Атанасов е жив и здрав &ndash; затова побързайте да уточните с него истинността на тази история. Защото у нас някои идиоти обикновено все разчитат на късата памет на хората.<br /> <br /> <strong>- Кой държи правата на &bdquo;Всяка неделя&rdquo;? Според началниците в държавната телевизия предаването трябва да е в &bdquo;Златният фонд&rdquo; и е собственост на БНТ, но го няма, защото сте го&hellip; Припомнете моля историята?</strong><br /> - Добре, че сте спестили една неуместна дума, за да не го отнесете вие, защото по този въпрос направо ще бъда безжалостен. Освен това искате да припомня нещо, което поне половин дузина пъти е разказвано по страниците на &ldquo;ШОУ&rdquo;. Вие изглежда не сте фен на &bdquo;Всяка неделя&rdquo;, но поне от просто любопитство можехте да влезете в съвместния ни сайт БЛИЦ &ndash; &bdquo;Всяка неделя&rdquo; - там е цялата истина за това велико предаване и тя е известна на милиони хора. Навремето аз просто спасих архива си, върху който имам всички авторски права &ndash; за разлика от други безценни телевизионни свидетелства, които бяха дивашки унищожени. Ако тръгна да ги изреждам, ще ми трябва цял брой на &ldquo;ШОУ&rdquo;. <br /> <br /> Иван се оплаква, че не разполагал със свои архиви &ndash; но в този случай не мога да го успокоя. Онова, което той правеше като един от водещите на &bdquo;Панорама&rdquo;, никак не е за показване днес, и той добре си дава сметка за това. По-добре, че ги няма тия опуси за БСП и КПСС. Няма ги например и неговите репортажи от турската граница, когато издевателстваше над българските турци, които комунистическата власт прокуждаше от родината им. Интересно кой е унищожил тези материали? Кой е този грижовник? По-добре да не говорим за тия неща. <br /> <br /> Иначе е в правото си да си направи сайт, и аз му желая добра съдба. Макар че последното му начинание &ndash; &bdquo;ЕКИП 5&rdquo; &ndash; нямаше никакъв успех. Но и това е част от нашия занаят. Иван водеше последното издание на това предаване, и пожела на Бойко &bdquo;Бог да го пази!&rdquo;. И аз направо се просълзих от това.<br /> <br /> <strong>Интервю на Надежда НЕНОВА<br /> </strong>