Харчим 2,2 млрд за лекарства

ДДС-то на лекарствата у нас е най-високото в Европа, което възлиза на 17%, пише &quot;Монитор&quot;. Публичните разходи на глава на населението пък са 53 евро. Освен това вместо с лекарства българинът се лекува с хранителни добавки, чийто пазар у нас е по-голям от този на медикаментите. &bdquo;Причината е, че има едно пренасочване на пациентите заради голямото заплащане на лекарства към продукти, които са на средно ниски цени&rdquo;, обясни ръководителят на катедрата към Фармацевтичния факултет на Медицинския университет &ndash; София, проф. Генка Петрова, цитирана от изданието. <br /> <br /> Заради интереса много компании и производители спекулират с цените и се насочват към производство на добавки за диетично подпомагане на организма при онкологични и други тежки заболявания. &bdquo;Има нов продукт, който подпомага пациенти с неврологични заболявания и инсулти.Една опаковка струва 1200 лв. казва проф. Петрова. Хранителните добавки обаче не са лекарства. Те подпомагат нормалната диета, но не са за лечение. У нас няма и контрол на цените им, казва още тя. Според нея хората калкулират не само цената на продукта.<br /> <br /> &bdquo;Ако трябва да отидат на лекар, е необходимо да&nbsp; платят потребителска такса, да чакат дълго време, а това е загуба на доходи, защото няма как да отидат на работа. Ще отидат и ще си купят едно лекарство, което НЗОК е реимбурсирала на 25% например. Общата цена на лечението им така става доста по-висока. В този случай пациентите решават да си купят нещо, което ще реши временно проблема.Липсата на контрол от лекаряобаче е рискова&rdquo;, предупреди проф. Петрова. Изисквания за доказване на качество и безопасност на хранителните добави и съответно контрол на пазара им не съществуват. Те съдържат биологично активни вещества в ниски дози, поради което са безвредни и не минават през строг лабораторен контрол както лекарствата.Същевременно се оказва, че българите дават същите пари и за пиене. Годишно консумираме алкохол за над 2 млрд. лв. /БЛИЦ