Хайгашод Агасян: Благодаря на съдбата си за музиката, тя e връзката ми с вселенската хармония!

Аз съм маниакален на тема текст, признава композиторът

“Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие...”

Писани през 1983-та, тези стихове не престават да вълнуват почитателите не само на българската лирика, но и на българската естрада. Песента по текст на бургаския поет и драматург Недялко Йорданов и музика на Хайгашод Агасян беше изпята от Михаил Белчев и се превърна във вечна балада за поколения българи.

На 22 март на варненска сцена почитателите на прекрасните им изпълнения ще могат да се насладят на едно песенно пътуване в света на поезията, любовта и приятелството, с участието на Михаил Белчев, Недялко Йорданов, Кристина Белчева, Хайгашод Агасян, Драгомир Драганов.

Приятелите на Хайгашод Агасян нямат чет. Роден е през 1953 г. във Варна. Завършил е Българската държавна консерватория в София. Първото работно място за Хайго става Младежкият театър. Там се запознава и с поета Недялко Йорданов, с когото създават някои от най-популярните песни за деца, поп и театрална музика - ”Не остарявай, любов”, ”Добри познати”, ”Бог да пази България”, ”Хей, приятелю, здравей”. През 1993 г. Агасян печели Голямата награда на ”Златният Орфей” за музиката на песента ”Посвещение”. 

Сценичната си кариера Хайго започва като студент в Музикалната академия. “Режисьорът Андрей Калудов ме взе да свиря в спектакъла ”Ромео и Жулиета” във ВИТИЗ, в който участваха студентите от класа на Гриша Островски. Това е 1976 г. 

Попаднах сред прекрасни хора, които ме приеха безрезервно - Пламена Гетова, Даринка Митова, светла му памет, Траян Янков...

2-3 години просто живеех в техния свят. Четяхме стихове, слушахме музика, ходехме на представления. Именно при тях усетих, че сцената е радост, сцената е празник. Докато при нас, в Консерваторията, на концертите ни идваха само близки хора, на спектаклите във ВИТИЗ залата винаги е пълна. Един друг се надъхваха - за успех, за настроение”, неведнъж подчертава ролята на свежите си колеги от артистичните среди Хайгашод.

Носител е на орден ”Кирил и Методий” - Първа степен за големи заслуги в областта на образованието и културата. Но с присъщата си скромност Хайго смята за свой най-голям успех сина си Азад, който върви по стъпките на баща си. А за съпругата си - пианистката Мари, не спира да говори с възхита. Той и досега не е забравил страховете си, когато е трябвало да сложи семейната халка.

При това е бил вече на 34 години! Ако някой не знае - арменците охотно си помагат, когато става дума за избор на подходяща партия. Години наред водили при видния столичен ерген подходящи арменски красавици и от други градове, и от странство, дано запуши комин и той.

Ама Хайго искал да има и чувства, и тръпка някаква. Освен това се притеснявал дали бъдещата му съпруга ще се сроди с голямата му рода - вкъщи по това време имало баба, неомъжена леля, майка, баща... Нещата се случват и до днес тази история, изпълнена с любов и уважение, продължава. 

Приемам деня с усмивка, радвам се, че слънцето е изгряло, че съм се събудил, споделя Хайго 

Вдъхновението идва от моя светоглед - заложен ми е. Аз си пея, тананикам си постоянно и докато вървя, “магнетофонът” се върти, не мога да го спра. 

Радвам се на срещите с хората, на работата си. Така съм устроен - гледам на живота от добрата му страна въпреки нерадостната действителност. Потиска ме, че лицата на хората не са ведри, не се усмихват, но не се и оплаквам и съм благодарен, че и на мен ми е дадено по този начин, чрез музиката, моята душевна нагласа да стигне до хората.

Със съпругата си Мари

Аз съм маниакален на тема текст, винаги около мен има камари стихове и когато стигна до нещо благодарно за музика, съм щастлив. Как става писането? Когато прочета стихотворението, усещам първата емоция и си казвам, че си заслужава да вникна по-дълбоко. На втория етап започвам да чопля върху стиха - така че той и музиката да станат едно цяло, сякаш са създадени по едно и също време. И вече отново се появява емоция и тя ме грабва, но я преживявам като по-висш тип от първоначалната...

Обичам баладите, искам думите да се чуят ясно. Най-любима на публиката е “Не остарявай, любов” по стихове на Недялко Йорданов. Писал съм я дълго, месеци наред.

Другата много харесвана, която винаги се посреща с овации, е “Искаш с теб да останем добри познати” по стихове на Блага Димитрова. Ако трябва, пак условно, да посоча трето място - то е също за една песен отпреди доста години - “Молитва”. Хората я познават в изпълнение на Ваня Костова.

Благодаря на съдбата си, така е подредила нещата, че да съм в един особен, друг свят, който ми помага да се спася от злободневието, от елементарните хорски дребнавости.

Обикалям България, правя много концерти, щастлив съм, че ме канят в журита на детските конкурси. Имаме много талантливи деца и те трябва да бъдат стимулирани. Защото музиката е най-висшата енергия, връзката ни с вселенската хармония. И аз благодаря на моите родители, че отрано са направили така, че да уча цигулка, да се развива моята музикалност

Свирил съм в много елитни оркестри в България и в чужбина и класическата музика е в душата ми - макар че пиша поп, театрална, детска музика. Най-близки до сърцето ми са Моцарт, Шуберт. Родени сме на три поредни дати. Така сме подредени гениите.

Боготворя Бах, за мен е върхът, на особен, единствен пиедестал в световната музика. Имам кумири от поп музиката, за които мога да докажа като музикант, че са по-добри от другите. Защото в този свят сега всеки ден никнат стотици звезди.

Докато моето поколение нямаше достъп до западната музика и сме откривали невероятните песни на Ленън и Макартни, открихме великите “Би Джийс”, пазя техни плочи, плакати от 1965 г. Също АББА много обичам. Това са състави с безкрайно красива, извисена музика, изящна фраза, многогласно пеене. Животът ми вероятно е бил предначертан - да свиря в някой оркестър, но благодаря на театъра, че ме откри.
 
Хайгашод Агасян с еднаква бързина и непринуденост печели и приятели, и почитатели. Да излезеш пред една голяма детска аудитория и да задържиш вниманието й никак не е лесно. Там няма фалш - или те приемат, или не, не можеш да ги излъжеш. Вероятно у мен има нещо детско, което не си е отишло, и те го усещат. Затова и досега работя за и със детската публика.

Подготви Паулина БОЯНОВА