Хайгашод Агасян: Господ много ми дава и винаги ме побутва

За Хайгашод Агасян или Хайго, както го наричат приятели и почитатели, може да се разказва толкова много, но аз предпочитам направо да започна разговора, защото той винаги те зарежда с доброто си настроение, с усмивката и добротата си.

- Хайго, исках да направя това интервю преди година, когато стана на 70, но не се получи. Кажи ми какво ти се случи през изминалите 12 месеца?

- Знаеш ли, това беше една емоционална, много зареждаща година. Случиха ми се много хубави неща в житейски и творчески план. Аз с чувство за хумор винаги казвам - на 27 януари е роден Моцарт, на 28 е роден Хайго, а на 31 януари Шуберт... Просто гениите така сме подредени. Казвам го със самоирония, разбира се, на майтап. 

Но нека се върна назад във времето

През декември всяка година в Хасково се провежда Национален фестивал на новогодишната и коледната песен. Не бях участвал, докато през 2019 г., преди пандемията, изпратих едно видео на моята песен “Бъдни вечер”, изпълняват я близо 300 деца, заедно с оркестър.

Нещо изключително емоционално и много трогателно. Толкова деца от цяла България, събрали се на сцената! Това ме мотивира да участвам с нова песен в края на 2022-ра, която се казва “Нова година”, по стихове на Анета Мутафова. Бях поканен и се оказа, че е най-пеещата се песен на фестивала. Това ми даде настроение предюбилейно. Като мина рожденият ми ден, събрах приятели, близки, дойдоха и мои колеги, поздравиха ме с изпълнения. 

С Михаил и Кристина Белчеви сме много близки, ние сме им църковни кумове

Тони Димитрова дойде, с нея много се обичаме и много се ценим. Беше много емоционална вечер. Мина празникът, а през пролетта от Министерството на културата ми се обадиха, че по повод 24 май съм награден със “Златен век” - звезда, за значим принос за развитието на българската култура и национална идентичност. После участвах на конкурса “Бургас и морето”. Разбира се, имам награди и от предишни участия, но миналата година песента “Бургаско море” с един прекрасен текст на Татяна Йотова спечели най-голямата награда - на публиката. Пяха я дуетът Сони и Нани, прекрасни млади изпълнители. 

През есента участвах на друг конкурс, Международен фестивал на детската песен, който е във Варна, с много закачлива и сладурска песен - “Стоножката Сиси”, в изпълнение на едно много талантливо дете, Сияна Димитрова. Там спечелих първа награда. Това беше през октомври.

Написах нови неща, направихме концерти, пътувах, бях жури на конкурси. Хубаво е в нашата работа да те виждат. Не само за творчеството, за мен е важно общуването с децата и хората по принцип. Там няма фалш - или те приемат, или не те приемат.

- Много или малко са 70 плюс, както ги наричаш? За какво не ти стигнаха?

- Много или малко?! Господ ги дава и човек трябва да ги оценява. Аз съм благодарен на съдбата, че моите родители рано са открили моята музикалност. На 4-5 годинки ме заведоха на прослушване и много съм щастлив, че се занимавам с музика. Може би имам и други качества, не мога да кажа, но смятам, че музиката е мисията, с която съм дошъл на тази земя

И Господ непрекъснато ми дава музикални идеи. Не съм броил песните, театралната музика, песните за деца, но дава ми се и съм благодарен за това. Благодарен съм и че успях да отида до Съединените щати, да видя роднините си. Успях да отида при роднините си в Гърция, баба ми е от Комотини, от Гюмюрджина. Имам роднини в Солун, в Атина. Успях да се запозная с тях. Пръснати сме, не се виждаме често.

Намерих братовчедите си и в Армения, което беше изключително трогателно, особено след земетресенията там през 1988 г. Знаех, че съществуват, но не бяхме общували. Открих ги по чудо. Представи си един огромен квартал в 9 части, все едно е “Люлин”. Тръгнах от блок на блок, разбираш ли? Господ, ако пожелае, ти подава ръка. В този момент той пак го направи за мен. Защото аз в онзи огромен квартал намерих хора, които не съм виждал. Тръгнах в 2 часа от блок на блок - добър ден, аз съм арменец от България, търся трима братя... После в другия блок и така... И в пет и половина ги открих. Намерих ги! Беше много трогателно. 

- Миналата година по повод твоя юбилей сподели, че си много щастлив от едно писмо - от твоята 102-годишна тогава леля, която живее в Щатите. Продължавате ли да си общувате с нея?

- Всяка седмица се чуваме! Леля ми е сестра на майка ми. Двете бяха неразделни, дълги години живеехме на 50 метра едни от други. И тъй като аз нямам братя и сестри, нейните 3 деца са мои братя и сестри. Те един по един заминаха за Съединените щати, в Ню Йорк. 6 пъти съм ходил, за да видя леля, братовчедите, техните деца. И си общуваме прекрасно. А писмото, което леля и братовчедите ми написаха, беше много трогателно. Общуването с тях е нещо, което не мога да заменя с нищо друго. Да, семейството е безценно. Тук сме синът ми, съпругата ми, но снимката на леличка ми е на бюрото. Тя е в кондиция, говорим си, усмихва се. Имаме много спомени. 

За мен е много важна родовата памет

Заради историческата съдба арменците сме пръснати по света. Аз съм човек, който търси роднините си. Опитвам се по някакъв начин да поддържам взаимоотношения, да не се загубим. Това искам да внуша и на сина ми, защото той е роден в България, а неговите братовчеди са родени в САЩ. Те нямат тази емоция, която ние имаме помежду си. И затова два пъти го водих да се запознае с братовчедите си, да имат и след нас тази топлина, да продължават да вървят заедно напред. Много е трудно, защото са далече, но ние общуваме с леля и с моите братовчеди.

Хайго и Мари - вече 36 години заедно

- Значи и ти имаш гени на дълголетник?

- Леличка юли месец ще стане на 103. Да е жива и здрава! Държи се, тя е флагманът на нашата родова памет. Колкото до гените, знам ли, Господ да даде здраве и живот.

- Като говориш за роднините си, имате ли нещо общо с прочутия тенисист Андре Агаси?

- Да ти кажа честно, едва ли имаме нещо общо. Братовчедка на баща ми, леля Даки, която беше от Пловдив и замина за Съединените щати, почина там преди няколко години. Много се обичахме също с нея. Та тя разправяше, че в края на 40-те години дядото на Андре Агаси е заминал от Пловдив за Иран, от там отива в САЩ. Доколко имаме кръвна връзка, не мога да кажа. Ако се видим някой ден и го попитам за неговата родова памет, може да разбера повече, но честно казано, нямам тази емоция.

- Имаш прекрасен брак през годините с твоята съпруга Мари. Каква е вашата рецепта?

- (Смее се.) Така бях възпитан от дете. Баща ми рано почина, но майка и другата ми леля, сестра на баща ми, елегантно ми подхвърляха - Хайго, все пак ние, арменците, сме оцелели, огледай се за някое хубаво арменско момиче. Човек, когато живее в топла и благоприятна среда, не се капсулира. Мен никога не са ме сочили с пръст - ти си различен, ти си арменец, напротив, мен ме приемат за по българин от българите. Но Господ така пожела да ме запознае с едно арменско момиче преди 36 години. Имаме прекрасен син, голямо момче.

- А внуци?

- Не, не е женен. Работи, много добро дете е, прекрасен музикант, свири на пиано и китара, има хубава среда, дано Господ да му даде добро момиче да се радваме и ние на внуци, докато все още сме по-млади.

- Имаш ли някаква програма, някакъв хранителен режим, който спазваш?

- С чувство за хумор казвам на приятели, когато вечеряме заедно - мен яденето не ме радва. Казвам го чистосърдечно. За мен то е третостепенно. Едно-единствено нещо ме радва и приятелите ми го знаят. 

Мечтая сладкарски цех да ме осинови

(Смее се.) Обичам сладки работи. Не че прекалявам, обаче бих предпочел парче торта пред шницели, пържоли, меса... Това е моята радост.

- Имаш една песен по стихове на Недялко Йорданов, “Младостта се завръща”. Кога се завръща младостта, Хайго?

- Тя е едно намигане към песента “Младостта си отива”, която е от преди 50 години, да кажем. Убеден съм, че може би младостта си отива някак, но ако трябва да бъда съвсем точен, детството не ще да си отиде от нас. Говоря съвсем чистосърдечно, защото емоцията от детството, от това чисто общуване между нас, съучениците, колкото сме останали, е нещо неповторимо. За мен е много ценно. По-късно написах и такава песен, пак по стихове на Недялко - “Детството, детството, няма го вече, махна ни само с ръка”. Да, вярно е, но наистина то не ще да си отиде, вярвайте ми.

-Имаш друга песен - “Светът е хубав, светът е чудесен”. В днешното напрегнато и тревожно време можеш ли да кажеш това?

- Светът не върви към добро, абсолютно, със сетивата си го усещам. И хората нямат настроение. Най-вече ме плашат непредсказуемите реакции на хората. Това го виждам всеки ден. Хората вече реагират недобронамерено. Като вървя по улицата, аз си пея тази песен или друга, за доброто, за приятелството. 

Аз съм човек, който върви по улицата усмихнат

И ме питат - ама ти нямаш ли проблеми? Да, имам като вас, но това е един отдушник, това е начин да си спасим душите. Една песен може да обедини цял народ, да вдигне хората на крака. Например “Не остарявай, любов”, която също е по стихове на Недялко, когато Мишо Белчев я запее, всички стават и започват да аплодират. И това е много емоционално, много обединяващо. Просто човек се просълзява, защото в днешното време имаме нужда именно от топлина, съчувствие, емоционална близост... 

-И като сме тръгнали по песните, “Бог да пази, България!” от война, от лоша политика, от бездуховност... от какво още?

- Да, да, в тази безумна лотария дано, дано ни опази! Аз съм българин, роден съм тук, възпитан съм тук, зад мен стои България, но имам арменска кръв. И виждам несправедливостите в този свят с Армения, с Нагорни Карабах, който над 100 хиляди души напуснаха. И това е крещяща несправедливост, а светът мълчи. Това страшно ме възмущава и ми идва да изкрещя - не виждате ли тази несправедливост?! Тя води след себе си до други несправедливости.

- Казваш, че в критични ситуации си усещал някакво побутване свише. Вярващ ли си или си суеверен?

- Аз съм нормално вярващ човек, не съм фанатик. Ходя почти всяка неделя на църква, дори неотдавна на арменската Коледа ме избраха за пазител на арменската църква

Казва се хачкавор - хач е кръст, а кавор е кръстник. Той се избира за една година. Това е голяма чест за всеки. Вярвай ми, тази всевишна сила, независимо как ще я наречем - Господ, Бог или Вселенска хармония, аз така я приемам, винаги ме е побутвала и ми е подавала ръка. Усещам го. Дори в най-критични ситуации. Примерно преди 21 години в Дряново моята кола ме премаза. Много тежко положение, 45 дни в болница, екстензии, прохождане...

Лежиш и мислиш: Защо ми се случва?! Аз не отивам да крада, не отивам да върша зло? Отивам да награждавам деца, имам концерти. Защо Господ ме спира? И тогава Мадлен Алгафари и съпругът й Нидал, с които сме семейни приятели, минаха през болницата в Габрово. До ден днешен помня нейните думи. Тя каза: “Хайго, приеми го, че е трябвало да бъдеш спасен. В следващите дни е щяло да се случи непоправимото. Някъде, не знаем къде, но е трябвало да бъдеш спрян. Това е цената на твоето спасение”. Да, страдах, прохождах, минаха 20 години, ето, жив и здрав съм, но явно е трябвало да изпитам това страдание като спасение. И наистина има логика. Вярвам, че някой ме е побутнал и ми е помогнал.

- Казвал си, казвал ми е и Тончо Русев, че в съня ви е прозвучавала музика. Помниш ли кои песни са дошли при теб от царството на Морфей?

- Много често, както пътувам в трамвай или в метро, ми идват музикални идеи. Имам песен, която ми дойде във влака, никой не предполага. Ще ти споделя какво се случи с “Молитва”, която я пя Ваня Костова, светла й памет. Голямо другарче, приятелка. Стихотворението е на прекрасната поетеса от Разград Павлина Стаменова. Тя ми го прати, с прочитането му куплетът се изля от раз, обаче припевът не ще. Един вариант, втори вариант, не, не ми харесва. Не мога да направя компромис със себе си. Оставих я ден, два, пак сядам, не и не. И... зазвуча в съня ми. Признавам ти го откровено. И си казах, Господи, много ти благодаря, само да се събудя и да запиша нотите! 

Аз ставам рано, в 6 часа, записах ги и пак повторих - много Ти благодаря! Към 10 звъннах на Ваня Костова. През 1996 г. с “Молитва” участвахме на “Бургас и морето”. Получихме втора награда, но това не е толкова важно, важното е, че я пеят и сега, пеят я на конкурси млади хора. И истината е, че припевът се изля в съня ми.

- Хайго, ти си винаги усмихнат, оптимист, музиката ли е това, което те зарежда?

- Вероятно така приемам света. 

Пак ти казвам, често ме спират на улицата и ме питат - нямаш ли проблеми? 

Вървиш, тананикаш си, майтапиш се, усмихваш се... Това е моят светоглед, разбираш ли. Явно и музиката ми помага. Хората се обръщат след мен, някои не ме познават и се чудят - този наред ли е? (Смее се.) Това е спасението. Това ми се дава, наистина ми се дава, аз го усещам.

- Пожелай нещо на хората над 55?

- Когато станах на 55, бях написал на поканите за гостите “Отломка нищожна, изгнаник клет, Хайго стана на 55”. (Смее се.) 

Много е важен духът. Тялото остарява, разбирам го, не можем да го спрем, но духът на младостта не ще да си отиде от нас. Това е много важно - да си дадем един на друг кураж. Младостта и особено детството съвсем не искат да си отидат.

Щрихи към портрета

Хайгашод Азад Агасян е български композитор, инструменталист, поет и певец от арменски произход. Автор на популярна и детска музика. Роден е на 28 януари 1953 г. във Варна. През 1978 г. завършва специалност “цигулка” при проф. Стефан Магнев, а през 1980 г. майсторски клас “Камерна музика” при проф. Огнян Станчев в Българската държавна консерватория в София. Специализирал “Камерна музика” във Франция и Унгария (1977­ 80 г.). От 1979 до 1991 г. е оркестрант в Народния театър за младежта, а от 1991 г. е оркестрант и композитор в Театър “Възраждане” в София. Свири в различни симфонични и камерни оркестри. Запознанството им в Младежкия театър през 1981 г. прераства в дългогодишно сътрудничество с Недялко Йорданов. Участва като автор на музиката и актьор в много от постановките му, пише песни по негови стихове, акомпанира му на концерти в България и зад граница. Създава някои от най-популярните песни на българската поп музика. Освен поп песни, пише също така песни за деца, поп музика и театрална музика. Повечето от детските песни на Агасян се превръщат в шлагери. Сътрудничи с Юри Ступел (дует “Българче”). 

През 1993 г. печели голямата награда на “Златният Орфей”, а на следващата година - първа награда от същия фестивал. Носител е и на наградата на фондация “Димитър Вълчев” за театрална музика, на награди от “Сладкопойна чучулига”, “Бургас и морето”, Младежки конкурс за забавна песен, Конкурс за детски песни на БНТ, Пролетен радиоконкурс и др.

Валентина ИВАНОВА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук