Винаги съм се възхищавала на Хилда Казасян - не само заради нейния талант, но и заради неизчерпаемата й позитивна енергия. Усмихната, стилна и вдъхновяваща, тя е от онези хора, които карат света около себе си да изглежда по-светъл. Публиката я познава като талантлива джаз певица и като част от журито в “Като две капки вода”. А тя не спира да обикаля България с концерти, за да срещне музиката си с възможно най-много хора.

В разговора ни най-силно впечатление ми направи нейната благодарност към живота - за семейството, за сцената, за всичко, което й се случва. А когато човек умее да благодари, му се случват много хубави неща. 

На 55 години, които ще отпразнува на 27 март, Хилда изглежда по-щастлива и по-спокойна от всякога. Ето какво сподели тя дни преди юбилея си.

- На 27 март навършвате 55 г., но никога не бих ви дала повече от 35. Как се поддържате все така млада? 

- Смятам, че това, първо, е ген, за което съм благодарна на майка си и на баща си, защото и мама сега е на близо 80 г. и изглежда като момиченце. И татко си отиде, изглеждайки като момченце, така че мисля, че това е ген и съм им безумно благодарна. A другото е въпрос на излъчване и на усещане на света въобще. Защото за мен не бръчките са тези, които те правят да изглеждаш възрастен или не, а липсата на енергия

Това мисля, че е в моя случай, защото освен някаква елементарна грижа за кожата нямам никакви корекции по себе си, освен някаква мезотерапия. Мога да го дължа единствено само на тези две неща, които ви казах. 

- На 23-ти пък дъщеря ви Надежда - Мари прави 23 г., вероятно и тя ще наследи тези гени, а и двете сте зодия Овен.

- Дай Боже да ги наследи, но още е прекалено млада, за да се прецени. И да, двете сме овнета, затова се разбираме толкова добре, защото всяка познава вътрешните състояния на Овена и всяка причина за нещо ни е ясна, и всяко следствие на нещо също ни е ясно.

- И тя ли е такъв лъчезарен и усмихнат човек като вас?

- О, да, абсолютно. Но тя, за разлика от мен, носи един финес и една елегантност. Мисля, че по това много, много ме бие. 

- Спортувате ли, спазвате ли някакви режими?

- За огромно мое съжаление не спортувам, но съм решила твърдо да започна, и то с моята любима Милена Голева. С нейната йога онлайн, която за 3-та година си я купувам цялата, но никога не съм започвала. Сега обаче е дошъл моментът и смятам, че съвсем скоро това ще бъде нещото, с което да се занимавам.

- Казвате, че като малка сте били по-буйно дете?

- Живееше ми се на 100% и с абсолютния страх да не би да пропусна нещо, което е характерно за годините тогава. Бяхме една прекрасна компания от музикалното училище. С моите съученици от група “Акага”, с които се събирахме непрекъснато, слушахме хубава музика и си живеехме прекрасно. Проблемът беше, че не ни се ходеше много на училище. 

- А какво дете беше дъщеря ви?

- Благословена съм в това отношение. Аз покрай по-дивия си нрав доста притеснявах моите родители със закъснения и такива неща. Но съм благодарна на Господ, защото не разбрах как мина тази възраст при дъщеря ми. 

- В някакъв момент вероятно ще станете и баба, готова ли сте за това?

- Е, още е рано, но в някакъв период няма как да не очаквам. Това е естественият ход на нещата и няма по-хубаво нещо от това според мен. Пожелавам си го с цялата си обич към нея и към себе си. Но всяко нещо с времето си. 

- Каква баба мислите, че бихте били?

- Нямам представа, но имайки предвид как съм отгледала собственото си дете, аз съм много, много далеч от строгостта. А и тя не ми е давала много поводи да бъда строга. Говорех си с нея като с голям човек и, живот и здраве, си мисля, че така ще бъде и когато стана баба. Аз съм така или иначе детешар и до ден днешен в някакъв смисъл, мисля, че това много ще ми помогне. Музиката някак ни прави всички нас по-детешари по един особен начин.

- А дъщеря ви с какво се занимава в момента?

- В момента следва българска филология и помага много на организацията за фестивал “Аполония”, помага на главната организаторка. Пак е свързана с изкуството, обаче от другата страна, онази безценна част, без която пък ние не можем.

- Как бихте описали житейския си път с три думи?

- Забавен, в смисъл, че по голяма част от личния ми живот би могъл да се направи бразилски сериал, но не съм сигурна, че хората ще повярват, че това се е случило наистина. Пълен и щастлив, за което благодаря всеки ден на Господ. 

- Какво бихте казали на 20-годишната Хилда, ако се върнете назад във времето?

- Ами аз не искам да се връщам назад във времето. Единственото, което бих й казала, е, че я обичам, защото ние сме отраснали в поколение, в което не са ни учили, че е важно да обичаш себе си, и че всъщност, за да бъдеш пълноценен към всички останали, първо и най-важно е да обичаш себе си. А аз толкова добре се чувствам в кожата си в момента, че някак не ми се връща назад

Много е особено, хората казват “ех, сега да бях на 20”. При мен това нещо го няма и ми е много по-хубаво така, както е в момента. Харесвам себе си най-много в този момент. По-спокойна съм, знам какво искам, въобще чувствам се добре в кожата си. 

- Някак завършена, може би?

- Не, завършена не, защото толкова имам да се развивам и това става ежедневно и ежесекундно. Но съм по-наясно със себе си. 

-Имате турне и тази година, нямате никаква почивка. 

- Сбъднах си една от мечтите, и то с тези любими хора, с които работя - Живко Петров, Христо Йоцов, Димитър Карамфилов, Мишо Йосифов и нашите гости, а вече и абсолютно пълноценна част от програмите, които правим - Васил Петров и Теодосий Спасов - да правим това, което всички обичаме най-много, и то е да сме на сцената

Не мога да ви опиша колко съм благодарна и щастлива, защото в момента правя точно нещата, които обичам най-много, а то е да съм на сцена с хората, които истински обичам, които са изумителни музиканти. И всъщност пътуванията, освен с прекрасните ни концерти, поне от реакцията на публиката, която виждам, са съпътствани с много щастливи моменти помежду ни с времето преди концертите, на сцената, след концерта. Огромен късмет е да работиш с хора, с които ти е истински хубаво.

-Всъщност имате много концерти в много малки населени места.

- Така е, и съм изключително щастлива, че благодарение на Плевенската филхармония и на нас самите превърнахме това нещо в мисия. И една толкова красива музика, каквато е българската филмова музика, световната филмова музика, една от най-красивите музики на Джордж Гершуин, това са трите ни програми, могат да достигнат до местенца, където наистина много трудно отиват такива неща до хората. И това се превръща в истински празник за тях, а ние го превърнахме в мисия, което ме прави изключително щастлива и удовлетворена. 

- А и цените са наистина достъпни.

- Точно така, то няма как да е по друг начин, затова и казвам, че се превърна в нещо като мисия. 

- Има ли нещо, което още не сте реализирали, а бихте искали да осъществите?

- Ние непрекъснато мислим за нови неща, създаваме нови неща. В края на април, началото на май ще излезе нашият авторски албум, който е с Живко Петров, Христо Йоцов, Димитър Карамфилов, Мишо Йосифов и мен. С Васил Петров направихме един фантастичен дует, който влезе в този албум. Сега ще го снимаме и ще стане клип през април. Така че непрекъснато някакви неща се раждат в мечтите ни и слава Богу, че след това ще се реализират. 

Човек не трябва да спира нито да мечтае, нито да случва нещата, защото това е смисълът на живота. 

- Така е, без значение дали на 25, 55 или 105. А според вас връща ли се вече тази музика, хората ценят ли я повече?

- Абсолютно! Изключително съм щастлива, че когато бях малка, някъде около 20-годишна, Христо Йоцов ми каза - “недей да изневеряваш на пътя и на вкуса си и ще видиш, че в един момент това ще ти се отплати”. И наистина това, че не направих нито една крачка встрани, въпреки че съм имала моменти, когато не съм имала работа, не съм имала участия, но не изневерих на стила си, имам една истински предана публика, която идва на всички тези местенца

А ние, когато сме за първи път, представяме едната програма, за втория път - представяме другата програма, за трети път  - представяме третата програма и винаги залите са пълни. Това е наистина една предана публика, харесваща музиката, която правим. 

- Вие станахте много разпознаваема и от малкия екран.

- То от там тръгна, вече 17 г. станаха от “България търси талант”. И телевизията много ми помогна, защото първото идване на хората в концертните зали беше от интерес 

И всъщност беше важно вторият и третият път, когато те се върнаха, защото им хареса това, което се случва на сцената. Това беше много голяма помощ. 

- А намирате ли време за почивка?

- Винаги намирам. Ние сме благословени, че правим това, което обичаме, и то не в онзи смисъл на работа, в който отиваш сутринта в 8 и си до 18 ч. Това също е нещо, за което благодаря непрекъснато. Винаги мога да си открадна време за почивка. И наистина това клише, да превърнеш хобито си в работа, се е случило и в музиката, и в телевизионните изяви, и в ресторантите, които имаме. И реално ти от едното си почиваш с другото, от другото със следващото и всъщност не спираш да правиш нещо, но не се чувстваш уморен по този начин. 

- Как стартирахте с ресторантите?

- Ами преди 20 години тогавашният ми партньор ми предложи да направим пиано бар. Но аз никога не съм обичала пиано бара като място, където да прекарвам времето си, а и тогава имаше повече такива барове, отколкото плод и зеленчуци. 

Тогава ми хрумна, че моята баба по арменска линия готвеше феноменално

Всичките ми гости обожаваха тази кухня и си казах, че това е ниша и защо да не направим един арменски ресторант. Нещо като е писано да стане, то просто става. От първия момент, в който отворихме ресторанта, той беше пълен, буквално се чакаше със седмици за място. И това се превърна в моя страст. 

- Явно всичко, което правите, е ваша страст.

- О, да, не бих могла да правя нещо, без да горя в него. 

- Кои са малките неща в ежедневието, които ви правят щастлива?

- Пълно е с неща, които ме правят щастлива. Да стана да си направя кафето ме прави щастлива, да си оправя и да си подредя къщата, за да ми стане чисто и уютно, ме прави щастлива. Това е въпрос на настройка, как ще го направиш, как ще подходиш към него. Така съм си подредила нещата, че да ги правя по начин, по който ме правят наистина щастлива. 

- Има ли нещо, което да ви натъжава?

- Гледам нещата, които ме натъжават, които виждам по телевизията, малко по малко да ги игнорирам, защото усетих, че взимат много от енергията ми. Аз съм социално ангажиран човек, но видях колко много енергия теглят тези неща от мен и си казах, че в крайна сметка толкова години хвърлих, за да се боря за моята справедливост и нищо не се промени кой знае в каква степен. Така че реших колкото мога повече да заобикалям нещата, които ме правят тъжна

- Какво бихте пожелали на нашите читатели?

- Единственото, което мога да пожелая, е да направим така, че битът ни да стане малко по-лесен, малко по-лек, така, че да имаме повече време за изкуство, защото това е, което храни душата ни. А душата ни е това, което е вечното, което трябва да храним най-много. 

Цветелина ТОТЕВА