Хиляди българи пазаруват в Одрин, без да се докоснат до красотата му
От 1365 до 1453 г. градът е бил столица на Османската империя, през 1829 и 1878 г. е превземан от руските войски
Всеки уикенд гр. Одрин досами границата ни с Турция се изпълва с българска глъч. Градът е основан на мястото на сливане на реките Марица, Тунджа и Арда от римския император Адриан през втори век от нашата ера (откъдето идва и старото му историческо име - Адрианопол) на мястото на още по-древното тракийско селище Ускудама.
От 1365 до 1453 г. градът е бил столица на Османската империя, през 1829 и 1878 г. е превзет от руските войски, а през 1913 г. е превзет от българските войски и минава към България, но след края на Втората балканска война отново е върнат на Османската империя.
Гърците от 1920 до 1922 г. анексират Одрин заедно с останалата част от турска Тракия и вече Лозанското споразумение от 1923 г. го връща обратно под контрола на Турция.
Днес народът масово пътува на пазар при съседите. Колони от български автомобили задръстват пътя към южната ни съседка, а целта - да се напълнят багажниците с поевтинелите стоки в Турция. Заради срива на турската лира цените там са драстично по-ниски.
Българи атакуват Одрин през уикенда
Още на границата колите минават през дезинфекция, а комшиите дават на всеки влизащ в страната шише с дезинфектант и 2 бр. маски
Странно е, че на влизане в България това вълшебно пакетче го няма. Иначе таксата за дезинфекция е петарка. Така всяка събота в центъра на Одрин паркират десетки автобуси с надпис “случаен превоз”. За 15 лв. бусове превозват хората от съседните български градове и ги оставят за шопинг по 6-7 часа, след което отново потеглят към границата.
На пазара алъш-веришът тече придружен от бутаница. Крясъци изпълват пространството, “Хач пара, коджа коджа ...”, а от високоговорителите на чист български език звучат предупреждения за спазване на дистанция и инструкции как точно да си сложим маските
Полицията се принуди да затегне контрола в целия турски окръг Одрин, а турската частна телевизия НТВ озаглави специална емисия - “Пробив от чужбина в забраните заради короната”. На онези, които въпреки предупрежденията откажат да сложат маска, полицейските екипи съставят протокол.
Само през първите шест месеца на годината около милион българи са посетили южната ни съседка. Стокообменът между България и Турция е сериозен - от хранителни продукти, през строителни материали, до електроуреди. Статистиката показва, че Турция заема четвърто място в българския износ. През последните месеци 70 на сто от туристите в Одрин са българи, а от всеки ъгъл се чува наша реч.
Мерките срещу Ковид 19 са налице
Евтината лира превърна Одрин в любима дестинация на хиляди българи от съседните Хасково, Харманли, Свиленград и Пловдив. Най-изгодно за българите излиза при плодовете, зеленчуците, маслините, зехтина, хранителните продукти, сладкишите и ядките. При някои от тях цените са в пъти по-ниски от пазарите у нас, а след пазарлък плодовете например се купуват за стотинки килограмът.
Евтино се пазаруват и перилни препарати, текстил, дрехи, козметика и лекарства. Затова българите щурмуват и хипермаркети, молове и аутлет центъра в сърцето на Одрин. Само за един неделен ден в местния мол влизат 55 хиляди клиенти. Повечето препарати за пране и чистене са поне два пъти по-изгодни. 10 килограма прах за пране намираме за 47 лири - 14 лв. У нас излиза близо 40 лв. - три пъти по-евтино. Туба омекотител - за 8 лири (2,4 лв.), а шампоан - за 6 (1,80 лв.). Дънки могат да се намерят за 10 лв., пуловери и ризи - от 12 до 20 лв. На сметка излизат и марковите дрехи в МОЛ-а и аутлета.
Улисани в материалното си битие, малко са хората, които се интересуват от забележителното минало на този древен град
Джамията “Селимие” има 999 прозорци, които според нейния архитект Синан символизират съвършенството на Бога
А тук се извисява величествен паметник от древността - Селимие джамия. Името й идва от османския султан Селим II. Построена през 1575 г. от великия архитект Мимар Синан. Джамията Селимие притежава най-високите минарета в Турция - 70,9 м, и грандиозен купол - по-голям от купола на “Света София” в Истанбул. Намира се на централния площад. Входът е свободен и си струва човек да събуе обувките си, да покрие главата си и пристъпи в този шедьовър на архитектурата и изкуството.
Малко нашенци си дават сметка, че пазарът, който грабва въображението им, е в недрата на джамията
Тази джамия, която доминира в хоризонта на града, е построена на малко по-висок хълм спрямо околността. Гледана отвън, джамията създава впечатление, че не е толкова голяма, поне докато се доближавате до нея. Грандиозно произведение на Мимар Синан, османски архитект от 16-и век, Селимие обикновено се счита за зенита на османската архитектура и е включена в списъка на световното наследство от ЮНЕСКО през 2011 г. Самият Синан счита тази сграда за своята най-добра работа.
Джамията има 999 прозорци, които според нейния архитект Синан символизират съвършенството на Бога чрез несъвършенството на проектираната му джамия. Куполните и вътрешните стени са украсени с калиграфски и геометрични рисунки, повечето от които са боядисани в нюанси на розово и синьо. Обърнатите лалета, които са един от символите на Одрин, са представени с илюстрация на лале, гравирана в мрамора във фонтана точно под централния купол на Селимие.
Смята се, че символизира собственичката на градините с лалета, на чиято земя е построена джамията и която дълго време не е била склонна да се откаже от градината си, за да се построи джамията.
Паулина БОЯНОВА
Снимки: Poly@Reporter