Хизбула отвлякла български зет

<span style="font-size: 12px;">С ливанеца се запознават през 1990 г. пред пощата в Пловдив, влюбват се от пръв поглед и година по-късно се венчават. Талал Мохамед Халил отваря кафене и магазин с ливански стоки, но голямата част от печалбата отива за разходи по роднините на Кети - за болните майка и сестра, и за отглеждането на племенника. По-късно кафенето фалира и през 2002 г. двамата заминават да опитат късмета си в Ливан. <br /> <br /> Пристигат в Бейрут и се установяват в един от най-бедните квартали на града - Узей, населен с шиити. Талал работи като търговски представител - внася мебели и памучно бельо от България и всевъзможни стоки от Сирия, а Кети учи арабски.&nbsp;</span>&quot;Семейството ме прие като снаха много добре. Всички жени казваха, че много ме уважават, станахме приятелки. Те обаче се отнасяха с недоверие към всички чужденци. Подозираха ги, че работят срещу Ливан&quot;, спомня си тя. Изчезналият съпруг - Талал, също е шиит и никога не е имал проблеми нито с Хизбула, нито с хората от квартала. <br /> <br /> През 2006 г. започва войната, из Бейрут летят куршуми и падат бомби. &quot;Беше ужасно. Добре, че оцеляхме.&quot; Връщат се в града под тепетата и започват работа като преводачи в сдружение, което помага на студенти от Турция и арабските страни да кандидатстват в български университети. Финансовото им положение не е цветущо, но през есента Талал получава обнадеждаваща вест - най-накрая ще вземе своята част от семейното наследство. При делбата трябва да получи шест луксозни апартамента&nbsp;в центъра на Бейрут. <br /> <br /> 61-годишният ливанец има шестима братя, всичките покойници понастоящем. Единият загинал през гражданската война през 70-те, а останалите се споминали от инфаркти, защото не могли да си поделят имането. Кети подозира, че зад отвличането на Талал стои Сана, вдовицата на един от братята - Хасан. През ноември нейният син Али навършил 18 години и като пълнолетен вече можел да се разпорежда със семейните авоари. Али се обадил на вуйчо си в Пловдив и му казал: &quot;Ела да си вземеш имотите.&quot; Изпратил му и триста долара за път. <br /> <br /> На 13 срещу 14 ноември той излиза от дома си и Кети не го вижда повече. На следващия ден й се обажда по телефона от Турция, където му объркали куфарите в рейса и се наложило да остане три дни. После се чували редовно до 24 ноември, когато е последният им разговор.<br /> <br /> Талал казал на жена си, че е подал документите за отказ от ливанско гражданство и за получаване на имотите в съда в Бейрут. &quot;Когато ми се обади, с него беше и някакъв бизнесмен, с когото говореха на арабски. Той искал да купи малък завод за производство на пластмасови столове и маркучи в България. Аз дори започнах да търся подходящо предприятие&quot;, казва Кети. <br /> На следващия ден телефонът на съпруга й бил изключен. Тя незабавно се свързва със своята етърва Сана. &quot;Тя ми каза: <br /> Твоят мъж си замина в петък много щастлив Взе си парите от имотите и си тръгна. Аз обаче се притесних, тъй като Талал винаги ми се обажда, когато ходи някъде, а този път нямах връзка с него&quot;, посочва Кети.<br /> <br /> На следващия ден отново се обажда на ливанските си роднини и получава смразяващ отговор: &quot;Хората на Хизбула дойдоха и го арестуваха.&quot; В ужас българката се свързва и с другите роднини и получава още по-зловещи новини. Али, синът на Сана, й съобщава: &quot;Талал е арестуван и е в затвора в град Захли, ходих да го видя. Задържан е заради някакъв паспорт с един сириец.&quot; <br /> <br /> Райчева търси обяснение и от Самара, вдовица на друг от братята на Талал. Жената й казва с треперещ глас: &quot;Кети, да знаеш, че Сана го уби, както погуби и всичките му братя. Ликвидира го, за да му вземе имотите. Повече не ми се обаждай!&quot; Друг племенник - Мохамед Халил, банков чиновник, също потвърждава: &quot;Мъжът ти е обявен за предател от Хизбула. Забрави за него. Не идвай, защото в Ливан е опасно за теб.&quot; Почти в несвяст Кети се обажда на Сана й я обвинява: &quot;Вие със сина ти сте убийци. Убихте мъжа на моя живот заради пари.&quot; Отсреща чува тежкия глас на етърва си: &quot;Той няма имоти.&quot; <br /> <br /> Междувременно жената иска помощ от външно министерство и посолството ни в Бейрут. &quot;Нашите дипломати можеха да действат малко по-бързо, да вземат проблема присърце и да бъдат по-човечни&quot;, смята тя. Под натиска на българските власти местната полиция предприема разследване и дори разпитва Сана. Заключението на ливанското МВР гласи: &quot;Установено е, че Талал Мохамед Халил е влязъл на територията на страната на 18 ноември 2012 г. и не я е напускал.&quot;&nbsp;&quot;Това не е резултат от разследване - това е подигравка от страна на ливанската полиция&quot;, отсича Кети. Според нея тамошните власти го крият, за да се пооправи от инквизицията, преди да го покажат. <br /> <br /> Райчева е убедена, че нейната етърва Сана е скроила клопка на мъжа й и е пратила донос до Хизбула, които са го отвлекли и го измъчват в някоя тъмница. &quot;Не знам докога ще издържи, той е много болен. Пие една шепа лекарства - за сърце, за кръвно, за диабет, а преди три години прекара инсулт&quot;, опасява се Кети. Жената е възмутена от поведението на шиитската групировка. &quot;Хизбула значи Партия на Бога, що за Партия на Бога е това? Господ така ли прави? Господ е добър. Той не прави лоши неща - да измъчва хората. Как могат да арестуват един човек на улицата и да го държат колкото си искат? Няма ли закони, няма ли съд в Ливан? Хизбула говорят за човешките права, но спазват ли ги? Това е абсурдно! Талал е възрастен болен мъж, веднага трябва да бъде освободен&quot;, призовава жената. /БЛИЦ<br />