Хор от убийци дирижирал бащата на „Орфея“ в затвора
Том Джонс и Франк Синатра нежелани на фестивала
Лятото на 1994 година. Летният театър в „Слънчев бряг“. XXV „Златен Орфей“. Куп звезди, предвождани от Йорданка Христова, пеят най-новата песен на Тончо Русев. Текстът е на Ваньо Вълчев - „Чудакът“. Горящи свещи, запалки и клечки кибрит трептят в ръцете на изпълнители и публика. Йорданка пада на колене, в очите й набъбва влага : „А няма го вече, угасна чудакът /потъна в небето, потъна прегърна го мрака,/ сломи го сланата на ледена есен,/ а звънка пред прага, звънецът на нашата песен... „Експлозия от аплаузи поглъща финала...
Но кой е този чудак и защо толкова развълнувано стотици припяват посветената на него песен. Чудака всъщност го няма. Но много години е бил тук. Той е създал „Златният Орфей“, затова го наричат Бащата. Тъжно и нечестно, но скъпото отроче му е донесло колкото радости, толкова и злини. А накрая го довършило. Две години преди това, часове преди да бъде открит фестивалът, музикантите от оркестъра на Вили Казасян, които от десетилетия са ангажирани в програмата, решават да стачкуват. Милиони зрители пред телевизорите очакват началото. Напразно. Тогава Генко Генов, създателят и директорът на престижното музикално събитие, получава първия си инфаркт. До края на годината следват още два. Последният е фатален. Ако не беше се случило всичко това, сега, на 28 юли, той щеше да навърши 90 години.
В края на шестдесетте години две събития изпразваха улиците на всяко българско градче и село : Сериалът „На всеки километър“ и фестивалът „Златният Орфей“. В апартаментите на тези, които имаха телевизори, наставаше стълпотворение от гости-канени и неканени. Всички искаха да видят звездите. Макар и на телевизор. Жозефина Бекер, Жилбер Беко, Джани Моранди, световно неизвестният тогава Хулио Иглесиас, сладката Алла Пугачова, Адамо, българските любимци. Всички бяха на „Орфея“. А на върха на цялата тази звездна пирамида, макар и невидим за публиката, стоеше той: Генко Генов. Директорът. И изведнъж същият този всесилен и богопомазан човек, син на известен бургаски лекар, изучил пиано в Консерваторията, владеещ четири езика, бродещ по света като из собствения си апартамент, е изправен в съда за шпионаж и идеологическа диверсия. Присъдата отговаря на тежестта на обвинението -двадесет години затвор. По това време съпругата му Дариана е бременна. Горката. Млада е още, животът е пред нея. Съветват я да абортира и да забрави този позорен човек. Тя отказва. Ражда се Блага.
Седем години по-късно, Генко Генов, облечен в старателно почистения си затворнически костюм, чака на спирката, за да се качи на автобуса за дома. Свободен, безправен, и с доста приятели, които вече не искат да го познават. Директорът на затвора го е изпратил с думите: „Помни какво си обещал! Да забравиш и простиш всичко”!
Младоженката Дарина, Генко Генов и Йорданка Христова
На 15 април 1990 година Деветото народно събрание обявява реабилитацията на политически дейци и граждани, осъдени и репресирани за времето от 1974 до 1981 година. В нетолкова дългия списък е и неговото име. Вече е, ако не герой, то соцмъченик. Тълпата вика: „Комунистите в Сибир! Дошъл е часът на отмъщението”. Нищо такова. Генко придърпва поредната си арда с филтър и кротко се усмихва. Пепелникът пред него е пълен с угарки. Компанията очаква поредната история. Разказва за опропастения си живот без гняв. Даже с усмивка.
През 1970 година на “Орфея” за рецитал пристига Жозефина Бекер. Дотогава толкова голяма звезда не бе стъпвала на родна сцена. Импресариото й поискал за концерта 10 000 долара. Генко с усмивка разказваше как я склонил да дойде за осемстотин. Дълго я преследвал, докато накрая успял да я „хване“ в транзитната зала на парижкото летище „Орли“. Възрастната жена седяла на пейката в очакване на полета си и пребърквала чантите си. Непознатият се приближил, представил се. Двамата говорили само петнадесет минути. Генов я поканил да дойде и гостува в „Слънчев бряг“ с всичките си дванадесет деца и възпитателите им. Те били от различни националности и краища на света. Голямата актриса ги осиновила и се грижила никой да не забравя родния си език и религия. Разбира се, рециталът минал блестящо, но местни партийни лидери препоръчали друг път да не се канят такива стари баби. Тогава Жозефина Бекер била на 64.
Най много бащата на “Орфея” страдаше, че „от горе“ не разрешили Том Джонс да гостува на фестивала. Причините се формулират така: „защото е голяма фигура в световната естрада и неговото участие ще е политическа грешка. Същото се отнасяло и за Франк Синатра. А и двамата били склонни да дойдат. Според наблюдателните идеолозите обаче запеят ли, ще се види, че превъзхождат нашите соцвеличия, а това не трябвало да се допуска.
Рецидивистите пеят и плачат
Тогава диригентът пратил съпругата си Дариана при маестро Филип Кутев с молба да напише аранжимент на класиката „Полегнала е Тодора“ за двугласен мъжки хор. Народният артист отказал възмутен: „Генко е полудял”-казал.- „Тази нежна женска песен в изпълнение на груби мъжки гласове. Изключено”. Тогава самият Генко се заел със задачата. Докато всички отказвали каквито и да е услуги, композиторът Райчо Любенов се отзовал веднага и за часове направил аранжимент на „Моя страна, моя България“ за хор, солисти и оркестър.
В сценария се предвиждали и кинокадри от войната, победата, строителството и радостта от новия живот. Спектакълът приключвал с хоро. И като не намерили носии, се задоволили само с по един калпак на фона на затворническите дрехи.
Дошъл денят на прегледа. В своята книга „Звезди и сенки. Неизвестното за „Златният Орфей“ Генко Генов разказва, че докато дирижирал странната си формация, а кадрите се въртели на екрана, от очите на повечето му „хористи“ капели сълзи. Песента човъркала сърцето еднакво силно, независимо дали то е на убиец или на ангел. Журито, обиколило всички затвори, видяло десетки програми и отсъдило първа награда на Генковия спектакъл. Като бонус авторът му получил извънредно свиждане с право на храна.
Исак ГОЗЕС