Христо Гърбов: Няма да се отрека от способностите си да разсмивам
Честно казано, и аз не мога да намеря обяснение за интереса на хората, казва комикът
Един от най-обичаните български актьори тази година не събра приятелите си в столицата, за да празнува рождения си ден. Заради извънредното положение той и съпругата му, режисьорката Иглика Трифонова, няколко месеца прекараха в тяхното крайбрежно царство на метри от морето, в българското Сен Тропе - курорта Лозенец. Тъкмо там вдигнаха и празничните наздравици.
От 12 години двамата имат място, на което отдъхват от градската суета. Радват се на море, чист въздух и дори на маслинови дървета, които отглеждат. Актьорът разкрива, че те са както средиземноморски, така и черноморски. В двора си е насадил още смокини и нар. И признава:
- Аз съм щастлив човек. Доказах се в нашата страна, имам си почитатели, харесвам си професията, срещнах се с Иглика Трифонова. Това са неща, които ми дават спокойствие, сигурност и ми осмислят живота.
Той е истински глезеник на съдбата
Защото се радва на същинско гурме, приготвяно задължително за вечеря от съпругата му, която е отлична домакиня и намира време всеки ден да приготви нещо вкусно, за да събере семейството около масата на здравословно хапване. Благодарение на магьосницата в кухнята Христо се определя като ценител на хубавата храна.
Но нека излезем от кухнята и стъпим на сцената, в преносен смисъл, разбира се. Едва ли има българин, който не се е смял от сърце с някоя от ролите на големия Христо Гърбов. Въпреки това актьорът твърди:
- Аз не се смятам за комедиен актьор. От друга страна, няма да се отрека от способностите си да разсмивам хората.
Връщайки се назад, във времето се отправяме към морската ни столица. Непоправимият шегаджия от театъра и телевизионния екран Христо Гърбов е роден във Варна на 23 септември 1957 г. Странното е, че първо се ориентира към друга професия - учи година в МЕИ - Варна. Едва след това завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на Елка Михайлова през 1983 г. Играе в театрите в Хасково и Ловеч, след което го канят в Сатиричния театър.
Тъкмо като студент Христо Гърбов се запознава със съпругата си. Първата им съвместна работа обаче е едва през 2003 г. в постановката “Фенове”. През 2005 г. работят заедно във филма на Иглика “Разследване”.
Гърбов участва в десетки постановки, сред които “Суматоха” на Йордан Радичков, “Слуга на двама господари” на Карло Голдони, “Сирано дьо Бержерак” на Едмон Ростан, “Вечеря за тъпаци” на Франсис Вебер, постановка на един от най-значимите световни режисьори Иржи Менцел. Получава Аскеер’98 за играта си в “Още веднъж отзад” на Майкъл Фрейн, постановка на Иржи Менцел. Снима се и във филмите “Аз, Графинята”, “Аритмия”, “Рапсодия в бяло”, “Хълмът на боровинките”, “Пътуване към Йерусалим”, “Бунтът на L”. Любима за феновете му роля е тази на близнаците - отракан бизнесмен и смотаняк, в сериала на Би Ти Ви “Столичани в повече”. За големия интерес към героя му и филма актьорът казва:
- Сценаристите са вкарали много интересни ходове в сериала. Много изненади, обрати, включително обърквания на моите братя близнаци. Още по-интересни и комични са ситуациите, в които се изявяват героите. А що се отнася до двойната ми роля, тя наистина създава технически проблеми, но пък е много забавно. Досега не съм играл близнаци, и то толкова различни по характер - преуспял бизнесмен и смотаняк, който върти кръчма на село.
По-близък ми е тоя, смотанякът, защото не знам какво представляват бизнесмените, самият
аз не съм бизнесмен
- Опирам се на представи от медиите, от някои мои познати. Опитвам се да правя плътен образ, какъвто са създали сценаристите.
Честно казано, и аз не мога да намеря точен отговор за интереса на хората. Това са неща, които ги решават зрителите, тях трябва да питате. Вероятно откриват в “Столичани в повече” нещо от старите български тв сериали, има някаква носталгия по тях. От друга страна, сериалът е съвременен, показва истински истории, като злобата и завистта на съседи например, типично български ситуации, в които изпадат хората на село, а и в държавата. Зрителят вижда познати ситуации, познати герои, но добре направени. Нещо докосва хората, любопитно им е. А и този сериал не прилича на другите, в които има повече драма. При нас има и байганьовщина, но нещата са представени деликатно, не грубиянски. Някак истински седи сериалът. Надявам се, че и ние, комиците, които участваме, имаме дял в тази популярност.
Телевизионните изяви на Христо Гърбов започват преди години с шоуто “Улицата” на Теди Москов, играта “Нота Бене”, сериала “Морска сол”. А през последните години той работи в шоуто “Комиците” по бТВ. Уви, актьорът е унил в последно време поради реалността у нас и определено не вярва на днешните политици.
Те са по-големи актьори от нас. Как ще им вярвам, не вярвам на никого. Особено пък като става въпрос за изкуство, за образование, за нещата, които могат да направят българина по-грамотен, по в час, с мисъл и ум. Това съзнателно е възпирано и унищожавано. Не знам на кого да кажа от политиците, че никоя друга държава не може да се погрижи за собственото ни образование и език, за развитието на мисълта ни, освен българската. Непрестанен спор има трябва ли българската държава да плаща за образование и култура. Ами естествено не може френската да плаща за развитието на българския език и култура.
И е чудно, че българинът все още има сили да се усмихне. Ето какво е обяснението на големия актьор:
- Българинът е човек с чувство за хумор и слава богу. Може да се надсмива над себе си, което е много важно. Но е и мрачен, което прави нашата задача много трудна. Съумяваме да извадим малкото чувство за хумор, което е останало сред хората. Затова “Комиците” е предаване, в което успяваме да привлечем публика, което е наистина успех в такава ситуация. Предаването дори има излечителен ефект.
Явно е тежък кръстът, но той е особено страшен за хора като нас, българите, които и сами си правим живота сложен. Направо съм се отчаял от мутризацията в политиката, от свързването на тоя тип хора, сивата икономика. И някак си хората нямат нищо против това. Но това явно си е вродено в българите - немукаетност, липса на оправия, непрестанна злоба, завист. Имаме си слабости, които само ние можем да си кажем, без да се обидим. За съжаление, май е генетично, да му се не види! Много е утрепана интелигенцията. Изгубено е желанието за друг живот, за нормалност, за борба за други стойности и ценности. Няма! Българинът не се бори за никакви ценности.
Винаги съм вярвал в разума на човека. С времето се учудвам и аз защо... Някак си съвремието показва неистово движение към самоунищожение с тази алчност. Точно седемте смъртни гряха се вихрят по света. Тия кризи идват от алчност за правене на пари. И ако няма регулатор някакъв, тъй като не съм вярващ, за мен единствено разумът може да е регулатор. Да се внесе разум, защото сме тръгнали много апатично, много лакомо.
Наистина една тъжна реалност, описана от човек, от когото публиката очаква да бъде смешен. Не мислете обаче, че по цял ден Христо Гърбов ходи мрачен и си посипва главата с пепел. Нека и финалът на този своеобразен портрет е по-ведър с неговото признание какъв е като човек извън сцената:
- Забавен съм. Снощи се кискахме с едни наши приятели. От време на време ми хрумват някакви раздувки и става много смешно.
Весела ИЛИЕВА