Христо Кидиков: Всичко друго можем да си купим, но обичта и признанието - не!?

“Хей, живот, здравей, здравей, аз през теб ще мина с песен” е визитната картичка на певеца Христо Кидиков. Макар че днес любимецът на дамите от близкото минало се е самозаточил във великотърновското село Кладни дял, той съвсем не се е отказал от сцената. Крои планове за нови песни и концерти, пише поредната си книга и обикаля България с колеги в мегатурнето “Звездите на България”. Роденият на 16 октомври 1946 г. в Пловдив певец пее от седми клас във вокална група. През 1967 г. завършва Музикалното училище в Пловдив, а през 1969 г. е приет в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория в класа на Ирина Чмихова.

Христо има трима синове и четирима внуци. На 65 години се реши да мине за трети път под венчилото с юристката Снежана. Главният герой от крилатата фраза “Цъкни, майна, ВЕФ-а, да чуем Кидика” казва, че последната му жена е най-голямата му любов.

- Продължава ли турнето “Звездите на България”, г-н Кидиков?
- Продължава. Бяхме в Козлодуй, след това в Хасково, чакат ни Шумен, Русе, Велико Търново и ще завършим на 16 декември в София, в Зала 1 на НДК, където плюс хората, които сега пътуваме, ще участват още колеги, като “Трамвай №5”, Стефка Берова, Панайот Панайотов. Сега сме 9 души, които пътуваме на това турне. Радваме се на посещаемост, на любовта на зрителите, но най-много ни радва това, че идват млади хора. Като казвам млади, има и деца.

В публиката са бабите със своите дъщери или синове, и те с техните деца. Това са три поколения, които идват и след концерта се снимат с нас, купуват дисковете ни. И така поне един час сме заобиколени от обич, която за артиста е най-ценното. Всичко друго може да си го купим, но обичта и признанието е много вълнуващо и зареждащо. 

- Навремето имахте много почитателки не само на таланта ви, но и на чара ви. Гледат ли ви все още дамите с премрежен поглед?
- Случва се, идват, искат да се снимат. Даже някои ми припомнят нещо преживяно: “Спомняте ли си, че пяхте на моя абитуриентски бал и там се запознахме...”. Суетността е част от природата на човека. Независимо на колко години е, когато му обръщат внимание, се радва. След концерта в Габрово при мен дойде една млада жена - на не повече от 24-25 години, да ми иска автограф.  
“Е, бате Ице (така ми викат колегите) - казвам си - на тези години не си за изхвърляне, щом такава млада дама ти иска автограф”.

И я питам: “Как се казвате, за да напиша специално послание за вас?”. А тя: “Ама то не е за мен. За баба ми е, но тя е много болна и не можа да дойде на концерта”. Нямаше как, надписах го за баба й. Такива ми ти работи. 

Нещата в този живот трябва да се приемат с хумор. Естествено е, че вече сме леко поотпуснати, побелели, понабръчкани, но професионално сме в много добра кондиция. Всички се раздаваме на сцената на 100 процента. И публиката пее с нас, аплодира ни, радва ни се. Това е толкова зареждащо. 

Вече четвърта година нашият продуцент Владислав Славов прави тези турнета всяко лято и хората ни се радват. Пък и да покажем, че още сме живи и здрави. Отидох за едни изследвания във Военна болница и една жена ме заговори в коридора: “Г-н Кидиков, вие отново сте пионери”. “Какви пък пионери сме, госпожо?”, питам. “Ами тръгвате на турне и отново възраждате забравената хубава българска песен, с хубавия текст, с хубавите аранжименти, с доброто изпълнение, с добрата дикция”, уточнява жената.

Хората очакваха такива неща. Време е да изкараме културата от тази сивота. Духовността е тази, която ще ни изкара от това блато, в което сме затънали, и това не е никак лесно - то е доста мръсно, лепкащо и придърпващо надолу. А колкото един народ опростява, толкова по-лесно се манипулира. Древните римляни са го казали: “Дай на народа хляб и зрелища”.

- На село имате ли лекар, чиято помощ да потърсите при нужда?
- Тук лекар нямаме, но един от виладжиите е лекар и при нужда можеш да му поискаш съвет, стига да е на вилата си. Освен това близко до нас е балнеосанаториумът на Вонеща вода, където винаги има лекар. А и Търново е на 35 км.

Е, сега не дай си Боже да стане нещо по-фатално, та да не можеш да мръднеш, но има телефони за тази работа. 

- Издадохте три автобиографични книги - “Хей, живот, здравей, здравей”, “Цъкни ВЕФ-а” и “Живот и песен”. Пишете ли нова книга?
- Да, пиша четвъртата - обобщителна, която до две години трябва да е готова. Скоро навършвам 73 години, а пък 2021 г., да съм жив и здрав, когато ще навърша 75, искам да направя и един концерт 50 години на сцената. Тогава ще издам една голяма книга с подбрани неща от първите три и различни сценки, любопитни и смешни неща от живота. 

- А може би и тъжни неща от живота?
- Аз съм оптимист човек и не обичам да говоря за тъжните неща. Знаете ли коя е панацеята за здравословен живот? Това е усмивката. С усмивката човек предава едно послание: “Бъди по-добър!”, “Не се стресирай!”. Сутрин, когато се събудиш, благодари на всевишния или на тази сила, която те ръководи, че ти е дала още един ден живот. Забрави неприятностите от вчера. Усмивката, драги читатели, лекува.
                             
Румяна СТЕФАНОВА
/вестник "Над 55"/